Решение № 310 от 13.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Бургас, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Радослава Н. Маждракова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Десислава Евг. Трифонова като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600569 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Марио Марков от АК - Бургас, служебен защитник на подсъдимия С. Ф. Ч., срещу присъда № 16/03.02.2025 г., постановена по НОХД № 3514/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подс. С. Ф. Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като му е било определено наказание пробация със следните пробационни мерки: 1. „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 /девет/ месеца, с периодичност два пъти седмично, на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 НК; 2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 /девет/ месеца, на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, т.1 НК и 3.

„включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие за срок от 9 /девет/ месеца, на основание чл. 42а, ал.

2, т. 4, вр. ал. 3, т. 1 НК.

Със същата присъда, на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият С. Ф. Ч. е осъден да заплати на В. Б. С. сумата от 2738.16 лева, (левова равностойност на 1400 евро), представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от датата на увреждането 26.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата, в тежест на подсъдимия са възложени направените по 1 делото разноски и съдът е постановил какво да стане с веществените доказателства по делото.

С жалбата се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на това се сочи, че подсъдимият няма възможност да удовлетвори претенцията на пострадалата, както и да заплати разноските по делото, тъй като към този момент не работи. На това основание е направено искане за изменение на първоинстанционната присъда, като наказанието пробация бъде заменено с лишаване от свобода за срок от 6 месеца преди приспадането му на основание чл. 58а НК, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 1 година, за да може подсъдимият да работи зад граница и да плати сумите, за които е осъден с присъдата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Ч. не се явява, редовно призован. За него се явява служебно назначеният защитник адв. Марио Марков от АК - Бургас, който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, както и формулираното със същата искане за изменение на присъдата. Алтернативно се иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Гражданския ищец В. С. желае подсъдимият да бъде наказан.

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура - Бургас предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.

Счита, че в случая исканото от страна на защитника наказание при условията на чл. 58а , ал. 1 НК се явява по-тежко от това, което е наложил БРС при съобразяване с разпоредбите на чл. 58а, ал. 4 НК и чл. 55 НК.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

В разпоредително заседание от страна на пострадалата В. С. е предявен граждански иск срещу подс. Ч., за обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението по чл. 194, ал. 1 НК в размер на 2738,16 лева (левовата равностойност на 1400 евро, при официален курс на БНБ за евро/лев - 1/1.95583), ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението. Предявеният граждански иск е приет за съвместно разглеждане и пострадалата С. е конституирана като граждански ищец по делото.

Съдебното производство пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е съблюдавал стриктно правилата на процесуалния закон. Подсъдимият С. Ч. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При спазване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени 2 обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Ф. Ч. е роден на ******** г. в гр. Б., с постоянен адрес: гр. Камено, ул. *** № *** и настоящ адрес: гр. Камено, ул. *** № ***. Той е *** гражданин, *** образование, ***, ***, ***, с ЕГН **********.

Пострадалата В. С., живеела в къща в гр. Камено, обл. Бургас, ул. *** № ***, заедно със св. В. В.. Свидетелката притежавала сумата от 1400 евро, получена от нейната майка, която била в Република Гърция. С. държала паричните средства в черно портмоне с цип, поставено в дамската й чанта.

На 26.06.2023 г., сутринта св. В. отишъл на работа. Малко по-късно, около 10:30 часа, св. С. трябвало да излезе заедно с детето си. Тя оставила дамската си чанта в хола, на втория етаж, върху бюрото. В чантата се намирало портмонето й, в което държала сумата от 1400 евро. Преди да тръгне, затворила дървената врата на първия етаж на къщата, като поставила катинара в халките и го заключила, след което напуснала жилището, затваряйки и желязната врата към имота.

На 26.06.2023 г. подсъдимият С. Ч., който бил на ** години се видял в гр.

Камено със свой приятел и съсед- св. Й. А.. Последният предложил на подсъдимия да отидат до адреса на св. С., за да помоли св. В. да го откара до гр. Бургас. Отивайки в къщата на ул. *** № ***, подсъдимият и св. А. установили, че няма никой на адреса, поради което си тръгнали и се разделили. Същевременно св. М. П. ги видял, че отиват до къщата на св. С..

Малко по-късно подсъдимият решил да се върне и да види какво има в къщата.

В неустановен с точност час, подс. Ч. отишъл до къщата на ул. *** № *** в гр. Камено. Входната врата била заключена с катинар, но той видял, че на първия етаж имало оставен отворен прозорец и след като се покатерил, влязъл през него на първия етаж. След това по вътрешните стълби се качил на втория етаж на къщата. Подсъдимият видял, че в стаята вдясно имало масичка, телевизор, а до него дамска чанта. Отворил чантата и видял вътре портмонето, от което взел пачка с банкноти в евро - сумата от 1400 евро, завързани с ластик. Останалите вещи - портмонето и българските пари, намиращи се вътре, той върнал в дамската чанта. След това подсъдимият напуснал къщата отново през прозореца.

Докато вървял по улицата, подс. Ч. видял св. Й. А. и му дал 300 евро, тъй като му дължал пари. След това двамата влезли в магазина „на Щерю“, както бил известен в гр. Камено. Там на работа била св. В. Щ.. Свидетелят А. обменил при нея 50 евро, с които двамата си купили енергийни напитки. След това подсъдимият започнал да харчи парите в евро за различни неща. В село Крушаре, общ.Сливен, той отседнал при *** си св. Н. Ч. и *** си св. Д. Р..

Докато се намирал в с. Крушаре, той бил нападнат от няколко момчета, които му отнели остатъка от парите в евро.

3

Когато св. В. С. се прибрала в дома си, тя установила, че липсва сумата от 1400 евро, която държала в портмонето си. Отишла при съседите си - св. М. П. и св. Д. Г., за да ги попита дали са видели какво се е случило. След това св. С. подала сигнал до органите на МВР, които предприели разследване. В резултат на проведените ОИМ, подс. С. Ч. бил установен като извършител на деянието.

В хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени съдебнопсихиатрични и психологични експертизи и допълнителна такава, от заключенията на които се установява, че непълнолетният подсъдим не е страдал от психично заболяване, не се води на отчет и не е лекуван в ЦПЗ Бургас. Експертите са категорични, че подсъдимият е можел да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като е могъл правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Вещите лица са дали заключение, че престъпното деянието не е извършено от С. Ч. поради увлечение или лекомислие.

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия С. Ч. самопризнание при проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие в производството пред първоинстанционния съд, както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите В. С., В. В., Й. А., М. П., П. П., Д. Р., в писмените доказателствени средства и писмени доказателства, експертните заключения на извършените по делото експертизи, както и веществените доказателства по делото.

В съответствие с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК първостепенният съд не е събирал доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а ги е приел за категорично установени на база направеното самопризнание на подсъдимия, подкрепящо се от посочените погоре доказателствени източници, събрани на досъдебното производство.

Въззивният съд счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия, като релевантните за решаване на делото обстоятелства са установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.

Първостепенният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че подс.

С. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, като на 26.06.2023 г., в гр.

Камено, обл. Бургас, ул. *** № ***, в къща, находяща се на горепосочения адрес, от портмоне, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи пари – парична сума в размер на 1400 евро (с равностойност в лева 2738,16 лева), от владението на собственика В. Б. С., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

По несъмнен начин се установява предметът на престъплението, който е 4 бил чужда собственост. Това обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия. С осъщественото действие по прекъсване на владението на собственика и установяване на своя фактическа власт върху чуждите движими вещи, подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Правилен е и изводът, че от субективна страна подс. Ч. е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.

2 от НК, обективиран в действията му. Същият е съзнавал, че вещите са чужди и няма законово основание да ги придобие, тъй като не е техен собственик, но въпреки това извършил действия за установяване на фактическа власт върху тях с цел да може да се разпорежда като със собствени.

Възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, настоящата инстанция намира за правилни. Същите не са предмет на оспорване от страните.

При определяне на вида и размера на наказанието, районният съдът се е съобразил с принципите за законоустановеност и индивидуализация на същото, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление и наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, поради което му е определил такова при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК. Въззивният съд счита, че така определено наказанието пробация с посочените пробационни мерки се явяват обосновани, справедливи и адекватни на извършеното от Ч. деяние.