Решение № 2955 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2955 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БМ при участието на секретаря ЦП като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20221110148501 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът "С" АД излага в исковата молба, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за плащане на сумата от 803,29лева главница, стойността на незаплатена сума за потребена вода за периода от 03.01.2019г. do 04.02.2022г., 32,08лева лихва за забава за периода от 03.02.2019г. до 04.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане. Ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. В тази връзка са предявени настоящите искове за установяване вземането на ищеца за потребена и незаплатена вода от ответника.

Ответницата Н. К. К. в писмения си отговор на излага съображения за неоснователност на исковете.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В производството по предявен положителен установителен иск в тежест на ищеца е да докаже, че съществува задължението за плащане на процесната сума.

С определението по чл.140 от ГПК е указано на ищеца, че по предявения положителен установителен иск в негова тежест е да докаже, че ответникът му дължи процесната сума. Ищецът твърди, че с ответницата са обвързани от договор за доставка на ВиК услуги, сключен при общи условия, по който той е изправна страна. Съдът приема, че 1 по делото във връзка с горепосочените твърдения на ищеца не са ангажирани никакви доказателства, а твърденията на страна в процеса не са доказателство и подлежат на доказване с предвидените в ГПК доказателствени средства. За доказване на твърденията си за това, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е заявил желание за ползване на предоставяни от ищеца ВиК услуги и за заплащане стойността им за определен обект на са ангажирани доказателства. Към исковата молба не са приложени доказателства, от които да се направи извод, че ответницата е собственик на недвижимия имот, описан в исковата молба, и съответно страна по договор, сключен при общи условия.

Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводството на ищеца прави заключение за размера на дължимите суми, както и съдебно-техническа експертиза, която прави заключение, за това дали в описания в исковата молба имот са предоставяни ВиК услуги от ищцовото дружество, но въз основа на посочените доказателства не може да се направи извод за това, че ответницата е страна по договор за доставка на ВиК услуги.

Представени са фактури, неподписани от страните, от които не може да се направи извод за наличие на облигационна правоотношение.

Предвид изложеното съдът приема, че ответното дружество не доказа с предвидените в ГПК доказателствени средства, че ответницата му дължи процесната сума, поради което исковете следва да се отхвърлят.

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски, но не са ангажирани доказателства да са направени такива.

Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, действаща към датата на която са сключени дговорите за безплатана правна помощ, като се присъдят 100,00лева в исковото и 100,00лева в заповедното производство, като размерът е определен съобразно чл. 7, ал.2, т. 1 от наредба№ 1 от 9.07.2004г. в редакцията ДВ, бр. 45 от 15.05.2020г.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "С" АД с ЕИК******* срещу Н. К. К. с ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване по отношение на ответника, че дължи на "С" АД сумата от 803,29лева главница, стойността на незаплатена сума за потребена вода за периода от 03.01.2019г. дo 04.02.2022г., 32,08лева лихва за забава 2 за периода от 03.02.2019г. до 04.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.дело№29034/2022г. на Софийски районен съд, 126 състав.

ОСЪЖДА "С" АД с ЕИК******* да заплати на адв. Д. Й. Ч. с ЕГН********** на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3