Решение № 127 от 02.08.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Свиленград, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200503 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.

Внесена е Административнонаказателна преписка (АНП) от Директора на Регионалната дирекция по горите (РДГ) - Кърджали по издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия КОО № 097513/16.01.2024 година по компетентност за налагане на Безвъзмезден труд в полза на обществото на М. Б. М. с ЕГН ********** от град **************, област Хасково, на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ).

Административнонаказващият орган (АНО) – Директорът на РДГ Кърджали, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

В съдебната фаза, нарушителят М. Б. М., редовно призована, се явява.

В съдебното заседание нарушителят М. признава фактите, описани в Акта.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, подкрепени изцяло от 1 обясненията на нарушителя М., депозирани непосредствено пред Съда, установи следното от фактическа страна:

М. Б. М. е родена на 08.03.1993 година в село Воловарци, област Кърджали, с ЕГН **********, Българска гражданка от ромски произход.

Живее в град ************. Не е омъжена. С начално образование е. Не е осъждана. Не работи по трудово правоотношение.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 13.01.2024 година А.С.И. – служител на ГПУ – Ново село и негови колеги спират за проверка на улица „************” в квартал „Капитан Петко войвода” в град Свиленград, област Хасково, до мантинелите, каруца с дърва.

Подават сигнал и на место е изпратен Ч.Р.С., който работи на длъжност „Главен специалист - Го р с к и инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите”, който около 18.00 часа констатира, че нарушителят М. транспортира с каруца дърва за огрев - бряст, немаркирани с контролна горска марка, производствена или общинска такава. Дървата са измерени в присъствието на нарушителя М. и на служителя на ГПУ – Ново село от горския служител с рулетка и е установено количеството им – 0.7 пр.куб.м.

За така констатираното нарушение е съставен Констативен протокол № 129952, серия КОО на дата 13.01.2024 година, който е подписан от горския служител и от присъствалия на проверката служител на ГПУ – Ново село.

На 16.01.2024 година Ч.Р.С. съставя срещу М. Б. М. АУАН серия КОО № 097513, а именно: за това, че на 13.01.2024 година на улица „************” в квартал „Капитан Петко войвода” в град ***********, област Хасково, до мантинелите, лицето транспортира дърва за огрев – 0.7 пр.куб.м. бряст, немаркирани с контролна горска марка, производствена или общинска такава.

А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която вписва за нарушена. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя М . и свидетеля по Акта – Здравко Маринов Стоев. Подписан е от нарушителя Малинова без възражения.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок н е постъпва Възражение.

След получаване на посочения АУАН, ведно с преписката, Директорът на РДГ - Кърджали установява, че извършеното от М. Б. М. нарушение е повторно - извършено в едногодишния срок от влизане в сила на Н аказателно постановление (НП) № 3005/20.03.2023 година на Директора на РДГ – Кърджали, с което н а М. Б. М. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., като е отбелязано, че е влязло в законна сила на 16.05.2023 година на основание чл.

58, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това, че М. Б. М. е наказана за друго такова нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ и въз основа на АУАН, АНО изпраща 2 преписката в Районен съд - Свиленград, който да се произнесе по наказанието на нарушителя М. за нарушението по чл. 266, ал. 3 от ЗГ .

В АНП е приложено Писмо от РУ – Свиленград, ведно с Докладна записка, във връзка с връчване на НП № 3005/20.03.2023 година на М., в която е посочено, че след посещение на адрес: град *************, ул.

„Т************” № ****, област Хасково, полицейските служители са констатирали, че такова лице не живее на адреса и никога не е живяло, като не е установен друг адрес или телефонен номер за връзка.

Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУА Н за нарушения по ЗГ, се доказва предвид факта, че Ч.Р.С. заема длъжността „Главен специалист - Го р с к и инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите”, притежава средно – специално образование: Горско и ловно стопанство, квалификация Техник - лесовъд (видно от Диплома за средно специално образование серия Н-02 № 0003145), т.е. Стоилов се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, действало при изпълнение на служебните си задължения .

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото.

Изложената по горе фактическа обстановка, се установява от писмените и гласните доказателства.

Съдът дава вяра и на обясненията на нарушителя М., тъй като те кореспондират на другите събрани по делото доказателства, които се кредитират.

При така установената фактическа обстановка, настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Съдът в

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи, че Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна Директорът на РДГ - Кърджали. АНО е сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона.

Процесният АУАН е издаден в съответствие на процесуалните правила. Действително в АУАН е посочен служебният адрес на свидетеля по Акта, а не личният, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед 3 идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и служебния му адрес, както и датата му на раждане, е налице пълно индивидуализиране на посочен ото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна констатираното не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като за да се окачестви едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в процеса, което в случая не е налице .

Действително в АУАН не е посочено в какъв срок може да се подаде възражение, но това също не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до различни правни изводи, защото в АУАН се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил) и тъй като ако беше депозирано такова от страна на нарушителя М. АНО, респ. Съдът щеше да го разгледа.

Фактът, че при посочване на нарушен ата правна норма, актосъставителят не е посочил конкретната хипотеза, не води до различни правни изводи, защото в АУАН (както вече бе посочено) се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.

Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват с Актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 16.01.2024 година актосъставителят Ч.Р.С. е заемал длъжност „Главен специалист - Горски инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите” и притежава лесовъдско образование. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските територии, т.е. тя е компетентна, на територията 4 на Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали, Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград, Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково, Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград.

При издаването на Акта е спазен предвидения т от разпоредбата на ал. 1, изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок.

Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка или производствена такава (общинскат а марка марка касае маркиране на дървесина, добита извън горските територии). Законодателят въвежда единствено изискване дървесината да не е маркирана с контролна горска или производствена марка.

Следователно, законодателят санкционира покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването във всички случаи на немаркирана с каквато и да е марка дървесина, тъй като при липсата изобщо на такава маркировка не може да се установи от къде е добита дървесината. При посочените дейности, свързани дървесина се изисква тя да е маркирана с марка, като при липсата на такава марка безспорно се счита, че тези дейности, свързани с дървесината са незаконни.

Съдът намира, че действително нарушителят М. на 13.01.2024 година е транспортирала дървесина, немаркирана с контролна горска марка, производствена или общинска такава. Изпълнителното деяние на соченото нарушение е осъществено чрез транспортиране. Извършеното от М. Б. М. съставлява нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ , който изисква всяко действие, включително транспортирането на дървесина, да бъде при условие, че същата е маркирана с контролна горска марка или производствена такава .

Очевидно е, че в случая траспортираната от М. дървесина не отговоря на законните изисквания.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи описаното в Акта административно нарушение. Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 13.01.2024 година на улица „************” в квартал ************в град ***********, област Хасково, 5 до мантинелите, нарушителят М. е траспортирала дърва за огрев – бряст 0.7 пр.куб.м., немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена такава. Кубатурата на дървата е измерена чрез използването на рулетка. Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото за надлежно маркиране на процесното количество. Ето защо Съдът намира, че са налице обективните признаци от състава на нарушението по чл. 213, ал. 1, т.

1 от ЗГ, в което нарушителят М. е обвинена. Нарушителят в съдебно заседание също признава изцяло всички факти и обстоятелства по Акта.

Процесното нарушение е описано/удостоверено в Констативния протокол, който е приложен към АНП, т.е. той се явява част от административнонаказателното производство и нарушителят М. има възможност да се запознае с него.

Нарушението на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е формално и може да се извърши само при пряк умисъл. В конкретния случай Съдът намира, че нарушението от страна на М. М. е осъществено и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, за което се прави извод от неговото конкретно обективирано поведение. Ноторно известно е изискванието, че дървесината следва да б ъ д е маркирана с контролна горска марка, общинска или производствена такава. М. М. е имала обективна представа, че транспортира дървесина, немаркирана с контролна горска марка, общинска или производствена такава. Ето защо Съдът намира, че деецът М. е съзнавала, че транспортира дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка или производствена такава и че с това нарушава чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ , но е извършила процесното деяние именно с тази цел.