Определение № 168 от 09.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 96/2023
- Вид
- Определение № 168
- Подписан
- 09.04.2023
- В сила
- 09.04.2023
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ГАЛИНА КОСЕВА, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 96 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 96, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, т. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 5 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 6 · Закон за правната помощ
- чл. 26, ал. 4 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168 гр. Велико Търново, 07.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20234000500096 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от М. М. К., ЕГН ********** от с. Присово, Община Велико Търново, понастоящем в Затвора, гр. Ловеч и частна жалба от адв. А. И. от САК, с адрес гр. София, ********* против Определение № 127/01.02.2023 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В частната жалба на М. М. К. се излага, че обжалваното определение е неправилно.
Излага се, че неправилно съдът бил приел, че след като той бил упълномощил процесуален представител по друго дело може да го представлява и по настоящото, без възлагане от негова страна. Заявява, че по настоящото дело не са налице договорни отношения с този адвокат.
Претендира се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В частната жалба на адв. А. И. от САК се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно по настоящото дело е конституирана, като процесуален представител на ищеца въз основа на пълномощно, което не е представено по делото, нито от нея, нито от ищеца, а е представено по друго дело.
Прави се извод, че съдът неправилно се е самосезирал, приемайки, че е упълномощена и по настоящото производство, като й е дал указания и е прекратил производството по делото, 1 мотивирайки се именно с неизпълнение на указанията. Заявява, че действително ищецът е неин пълномощник и съгласно пълномощното има право да го представлява по всички образувани от него и срещу него дела, на след като получи негово разрешение.
Претендира се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:
Частните жалби са допустими – подадени в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. Разгледани по същество частните жалби са основателни по следните съображения:
Производството по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявен иск от М. М. К. против И. П. И. с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, с цена 100 000 лв.
С Разпореждане № 126/14.04.2021 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е оставена без движение исковата молба на М. М. К., като е указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите по исковата молба: да уточни с какви свои конкретни действия или бездействия ответникът е нанесъл вредите, чието обезщетяване се претендира от ищеца; по отношение на посоченото в исковата молба „фирмено имущество“ да конкретизира кои от вещите, описани в приложения към исковата молба списък, са били собственост на фирми (юридически лица) и да посочи собственика им – фирма, седалище, адрес на управление и ЕИК; при претендиране на обезщетение за вреди, причинени от юридическо лице, да уточни в какво качество претендира обезщетението; да приложи доказателства в подкрепа на искането си за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по водене на делото, като представи и попълнена декларация за семейно и имуществено състояние (на ищеца да се изпрати образец от декларацията за попълване); да посочи банкова сметка, по която да му бъде платено претендираното обезщетение; да представи препис от исковата молба и приложените към нея доказателства за връчване на ответника, като е разяснено на ищеца, че преписът следва да бъде с текст, идентичен с този на исковата молба. Указани са последиците при неизпълнение на задълженията.
С Определение № 421/29.04.2021 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е удължен срокът, предоставен на М. М. К. за отстраняване на нередовностите по исковата молба с тридесет дни, считано от 28.04.2021 г.
С Определение № 481/20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е постановено исковата молба, подадена от М. М. К. против И. П. И., да се върне и прекратено е производството по делото.
С Определение № 376/04.08.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 314/2021 г. по 2 описа на Апелативен съд – Велико Търново е отменено Определение № 481/20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново и делото е върнато на Окръжен съд - Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
С Определение № 876/28.09.2021 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е предоставена правна помощ на М. М. К. под формата на процесуално представителство до приключване на производството по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново пред всички инстанции, на основание чл. 95 от ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 3 и чл. 21, т. 3 от ЗПП.
На 05.10.2021 г. е назначен за процесуален представител на ищеца – адв. О. В. от АК – Велико Търново.
След възстановяване и удължаване на срока за отстраняване на допуснатите нередовности, назначения процесуален представител на ищеца – адв. О. В. от АК – Велико Търново, с молба Вх. № 8480/23.12.2021 г. е представил подробно изложение по констатираните от съда нередовности, а в последствие с молба Вх. № 970/03.02.2022 г. и е поискал да бъде освободен от изпълнение на задълженията си, поради невъзможност да осъществи нормална комуникация с ищеца (лишен от свобода).
След освобождаването му на ищеца са назначавани процесуални представители – адв. И. Д., адв. К. Л., адв. М. Н., които на различни основания са отказали осъществяване на процесуално представителство на ищеца, поради което са били освободени.
С Определение № 364/19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е прекратена на основание чл. 96, ал. 2 от ГПК изцяло предоставената с Определение № 876/28.09.2021 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново правна помощ на ищеца по делото М. М. К..
С Определение № 697/28.07.2022 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, ищецът К. е освободен от внасяне на държавни такси за производствата по чл. 129, ал. 3 от ГПК, чл. 96 от ГПК, както и други производства, свързани с гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново.
С Определение № 352/11.08.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 294/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е отменено Определение № 364/19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново и делото е върнато на Окръжен съд - Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
В изпълнение на указанията на въззивната инстанция, дадени с Определение № 352/11.08.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 294/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, на 05.09.2022 г. на ищеца е назначен процесуален представител – адв. М.
П., която по нейно искане на 15.09.2022 г. е освободена.
На 12.10.2022 г. е постъпило Становище на Председателя на АС при АК – Велико Търново, с което се излага, че след допитване до всички адвокати при АК – Велико Търново, 3 вписани в регистъра на НБПП, нито един адвокат не е изразил желание да окаже правна помощ на лицето, поради което не са в състояние да определят адвокат при условията на чл.
26, ал. 4 от ЗПП. В същото се излага, че при справка по гр. д. № 2576/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е установено, че ищецът има упълномощен адвокат – адв. А.
И., която е упълномощена да представлява ищеца пред всички съдилища и по всички образувани дела, като няма данни същото да е оттеглено.
С Определение № 968/27.10.2022 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е прекратена на основание чл. 96, ал. 2 от ГПК изцяло предоставената с Определение № 876/28.09.2021 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново правна помощ на ищеца по делото М. М. К..
Горното определение е потвърдено с Определение № 511/12.12.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 426/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Първоинстанционният съд е изискал пълномощното от Районен съд – Велико Търново и го е приложил по делото. На това основание с Разпореждане № 734/19.12.2022 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е оставена без движение исковата молба на М. М. К., като е указано на адв. А. И. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изготви искова молба, съобразявайки твърденията на ищеца в подадените от него до момента молби и да съобрази исковата молба с разпоредбата на чл. 127 от ГПК; да представи копие от исковата молба за ответника, като са указани последиците от неизпълнение на указанията.
Съобщението за постановеното разпореждане е връчено на М. М. К., чрез адв. А. И.
(лично) на 13.01.2023 год.
До изтичане на предоставения от съда не са отстранени допуснатите нередовности на исковата молба.
На 08.02.2023 г. (дата на п.к. – 06.02.2023 г.) е постъпило становище на адв. А. И., в което се излага, че действително ищецът е неин пълномощник и съгласно пълномощното има право да го представлява по всички образувани от него и срещу него дела, на след като получи негово разрешение, като такова по настоящото дело не е получавала. Моли да бъде заличена, като процесуален представител на ищеца.
С обжалваното Определение № 127/01.02.2023 г., постановено по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е върната исковата молба и е прекратено производството по гр. д. № 246/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В мотивите си, окръжният съд е приел, че въпреки изпратеното на ищцовата страна съобщение, чрез назначения му процесуален представител, в законоустановения срок ищецът не е изпълнил указанията на съда, т.е. не е отстранил нередовностите на молбата си, е налице основание да прекрати производството по делото, което и сторил.
Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
На първо място следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че макар между ищеца К. и адв. А. И. да е налице упълномощаване от К. към И. за 4 представителство по всички образувани от него и срещу него дела, то между същите неминуемо са и налице и договорни отношения по договор за правна услуга, който по принцип предхожда упълномощителната сделка и като условие за неговата действителност не е необходимо да бъде формален. Необходимо е било обаче първостепенният съд да изясни това обстоятелство, като запита ищеца, какви дейности са възложени на мантатаря по настоящото дело. Затова и изявления на страните в тази насока са налице едва в частните жалби срещу прекратителното определение в смисъл, че по настоящото съдебно производство не е възложен мандат за правна услуга на посочения адвокат. Договорът за поръчка, какъвто подвид е договорът за правна услуга, изисква посочване на точно определени действия, които се възлагат от манданта на мандатаря. В случая такива данни по делото не са налице.
Копие от пълномощното от ищеца към адв. И. не е представено по делото, нито от пълномощника, нито от упълномощения, а е приложено служебно от съда, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 33 от ГПК и чл. 25 от ЗА, които предполагат пълномощното да се представи от упълномощения или евентуално от упълномощителя.