Решение № 17 от 05.02.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Разград, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20243300500474 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Пацони маркет“ ООД гр. Русе чрез пълноморщник против Решение № 126/ 03. 10. 2024 г. по гр. д. № 8/ 2024 г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. Т. М. сумата в размер на 12 000.00 лв. (дванадесет хиляди лева, нула стотинки), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 17.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 17.09.2021 г. до окончателното изплащане и сума в размер на 903.03 лв. (деветстотин и три лева, три стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 17.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ. Със същото решение е отхвърлен иска до първоначално предявения размер от 20 000 лева – неимуществени вреди.

В жалбата се излагат доводи, че в осъдителната му част решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са съображения, че не са налице предпоставките на закона, както и че не са събрани доказателства за отговорността на жалбоподателя по предявения иск. Не е отчетено поведението на 1 пострадалата след злополуката – характера на травматичното увреждане и възстановителния процес, проведен при липса на задължителните за травмата рехабилитационни процедури, както и че е налице съпричиняване на вредата.

Въззиваемата страна М. Т. М. чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа изложените съображения и в съдебно заседание.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, а по този въпрос не е налице и спор между страните по делото, че към датата на увреждането- 17. 09.

2021 г. ищцата е изпълнявала длъжността „Продавач-консултант“ с месторабота в търговски обект – магазин „Пацони“, гр. Кубрат, ул. „Цар Освободител“ № 20, като част от трудовите й задължения било зареждането на стока – замразени продукти, от хладилната камера в склада на обекта до хладилните витрини в търговската част на обекта, което се осъществявало чрез превеждане на стоката с количка по рампа. На 17. 09.2021 г. ищцата зареждала стока – замразени продукти /месо/, от хладилната камера в складовата част на обекта, към хладилната витрина в търговската част на обекта. За целта транспортирала стоката с пазарна количка по рампа, водеща към търговската част на обекта. Количката се оказала прекалено тежка и спряла да се движи по средата на рампата, при което М. се опитала да я върне назад, но едното колело поддало и излязло извън рампата. М. се помъчила да задържи количката, но заради тежестта количката тръгнала назад, затискайки М. до вратата на склада, при което лявата й ръка се усукала в областта на китката.

Според заключението на назначената по делото СМЕ, по този начин ищцата е получила счупване на лява лъчева кост на типично място, неразместено. Обичайният оздравителен процес за подобен тип фрактури е около 4-5 седмици, като при ищцата възстановителният период е продължил около 7 месеца – от 17.09.2021 г. до 07.04.2022 г.

Към момента на изготвяне на експертизата възстановителният процес е приключил и обемът на движенията в лява гривнена става е възстановен, като няма данни да не е настъпило пълно възстановяване по отношение на травмата. Не са назначавани физиотерапевтични и 2 рехабилитационни процедури през основния възстановителен период (м.Септември 2021 г. – м.Април 2022 г.). Назначеното „консервативно лечение“ представлява неоперативно такова – временна имобилизация, прием на противовъзпалителни медикаменти и евентуални физикални процедури, като видно от представената медицинска документация няма основания да се приеме, че назначеното лечение не е проведено от М.. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че пострадалата ще изпитва болки в мястото на травмата при промяна в атмосферните условия.

С Разпореждане № 99/27.09.2021 г. на ТД на НОИ – Русе е прието, че тази злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Въззивникът „Пацони маркет“ ООД излага довод във въззивната жалба, който е изложил и с писмения отговор на исковата молба, че е налице проявена груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ от въззиваемата, тъй като изпълнявала работата си в нарушение на правилата за безопасност. Във въззивната жалба се твърди, че допринесла за злополуката, тъй като осъзнавала, че количката, с която придвижвала продуктите е претоварена, много тежка за нея и за това е следвало да извърши преценка и да разтовари продуктите или да извика помощ от други служители на магазина. Дружеството спазвало задълженията си на работодател и провеждало първоначален и периодичен инструктаж.

Съдът приема, че изложеният довод за проявена груба небрежност от въззиваемата е необоснован. Не са налице доказателства, че пострадалата е допринесла за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност, което да е основание за прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ. На първо място съдът приема, че по делото не са налице доказателства да е провеждан първоначален и периодичен инструктаж на работниците за здравословни и безопасни условия на труд. Фактът, че е утвърдена Програма за провеждане на начален инструктаж, за провеждане на периодичен инструктаж, заповед на работодателя за провеждане на видове инструктаж, не е доказателство, че такъв е провеждан и че работниците са били инструктирани по такъв начин, че да изпълняват трудовите си задължения безопасно. Според показанията на сочения от въззивника св. Таня Георгиева – управител на магазина „Пацони маркет“, вечер месото се натоварвало в количката, която оставала в камерата и сутрин служителят, който бил на смяна изкарвал количката от склада към магазина и зареждал щанда, витрината. По принцип стоката се придвижвала към магазина с малки колички, „клиентски“, за да може по-лесно да се изкачи рампата, която била малко стръмна, но в случая й казали, че ищцата ползвала голяма количка, тип „Метро“.

Всеки работник преценявал колко може да натовари в количката си, за да може да я вдигне.

Когато свидетелката виждала понякога, че количката е препълнена, помагала, другите работници от персонала също си помагали един на друг. Казвала да не се препълват количките.

Предвид изложеното, от гласните доказателства се установява, че на работодателя е било известно, че количките, с които се придвижва стоката от склада към магазина се претоварват, което не е безопасно за тях. С оглед на това, въззивната инстанция приема, че работодателят не е създал добра организация за осигуряване на безопасно пренасяне на 3 продуктите от склада към магазина. Основно задължение на всеки работодател е да създаде организация за осъществяване на контрол по изпълнението на предприетите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и да търси отговорност при констатиране на нарушения. От всичко изложено до тук следва извода, че щом въззивникът е допускал работата да бъде извършвана при нарушение на технологичните правила за безопасност, не може да се прилагат правилата за „груба небрежност“. В този смисъл е налице последователна практика на ВКС с Решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 298/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 157 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6210/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2020 г., IV г. о., ГК и др.

,че щом работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се прилага "грубата небрежност".

Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява.

Неоснователен е и другият изложен довод във въззивната жалба, че присъдената от районния съд сума в размер на 12 000 лева за обезщетение на неимуществените вреди, претърпени от въззиваемата, е прекомерно завишен. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания при трудова злополука е свързан с критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД, постановяващ в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза, се установя, че въззиваемата е получила счупване на лява лъчева кост. Травматичното увреждане се характеризира със затруднени и болезнени движения в областта на лявата гривнена става, нарушена функция на левия горен крайник. Травмата, според медицинските критерии и според гласните доказателства е била съпроводена с интензивни болки след получаване на фрактурата до имобилизацията, както и след сваляне на гипсовата имобилизация и при започване на раздвижването. Установено е, че уврежданията изискват продължително лечение. Оздравителния процес освен, че е с голяма продължителност / в продължение на седем месеца/, е бил свързан с големи неудобства за въззиваемата и семейството й, тъй като бил съпроводен с обездвижване в продължение на много месеци и с липса на възможност за самообслужване. Следва да се вземе предвид, че макар и оздравителния процес да е приключил, пострадалата ще изпитва болки в мястото на травмата при промяна в атмосферните условия.

Неоснователно е възражението на въззивника, че пострадалата след инцидента не е предприела навременно и адекватно лечение, тъй като не е предприела провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Вещото лице, изготвило заключение по назначената СМЕ не е установило в медицинската документация да са предписани такива процедури от лекар и пострадалата да не е изпълнила предписанието. Въз основа на всички тези обстоятелства, въззивният съд намира, че за да бъдат поправени претърпените от въззиваемата болки и страдания е определено от районния съд еквивалентно обезщетение в размер на 12 000 лева, което въззивникът да заплати. Имуществените вреди, претърпени от пострадалата са 4 доказани по основание и размер, поради което въззивникът дължи обезщетение. В хода на съдебното производство пред районния съд, след устните състезания, на 28. 05. 2024 г. въззивникът е заплатил на въззиваемата сумата 685, 40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, което плащане същата признава, че е получила.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди над размера от 217, 63 лева, следва да бъде отменено и иска да бъде отхвърлен като неоснователен, предвид извършеното плащане на сумата 685, 40 лева, а в останалата обжалвана част, като обосновано и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено.