Решение № 122 от 27.03.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Видин, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20231320201393 по описа за 2023 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0000424/17.03.2023г. на Началника на РД ”АА” - Враца, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93б, ал.7, т.3 от ЗАвП на турския гражданин E. S. роден на 27.05.1982г. в Република Турция е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 / петстотин/ лева на основание чл. 93б, ал.7, т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, поради извършено адм. нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 4, б. „ж“, второ тире и чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно. В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не се представлява.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице.

Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган – началникът на ОО“АА“ Русе, на когото съгласно чл.92, ал.2 от ЗАПр. и приложената Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията са делегирани права на административно-наказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.

На 16.03.2023г. около в близост до гр. Видин, на главен път Е-79 пред ТЕЦ-Видин, свид. К.

Г. – служител при РД АА - Враца 1 извършил проверка на товарен камион „Рено“ с рег. № 1

PFC759 от кат. N 3, оборудван с дигитален тахограф и прикачено към влекача полуремарке, управлявани от жалбоподателя и извършващ международен превоз на товари от Румъния за Турция. Г. установил, че видно от дигиталната карта на водача, същият не е спазил изискванията относно намалената дневна почивка определи в Регл./ЕО/561/2006 за всеки период от 24ч. след края на предходната дневна почивка или седмична такава, водачът трябва да е ползвал следваща дневна почивка. Свидетелят установил, че за период от 24ч. – от 13.18ч. на 14.03.2023г. до 13.18ч. на 15.03.2023г. жалбоподателят не бил ползвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа, като намалението било 3ч и 35мин.

Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без възражения.

Съобразно чл.44 ал.3 от ЗАНН , тъй като нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт е бил предоставен незабавно на наказващия орган. Към акта не са приложени писмени обяснения или възражения на нарушителя, тъй като такива не са направени.

Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка и депозираното заявление е издадено наказателно постановление № 25-0000424/17.03.2023г. на Началника на РД ”АА” - Враца, с което на турския гражданин E.

S. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 / петстотин/ лева на основание чл. 93б, ал.7, т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, за извършено адм. нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 4, б. „ж“, второ тире и чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К. С. Г.

, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля актосъставител следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

2

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3.5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/.

Управляваното от жалбоподателя превозно средство е с маса над визираната в чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, като се имат предвид посочените в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление категории на влекача и на полуремаркето.

Записано е изрично, че управлявания от жалбоподателя Х.Б. товарен автомобил /влекач/ е от кат. N 3, т. е. с технически допустима максимална маса над 12 т. съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Превозното средство е било с прикачено полуремарке с кат. О 4, което е с технически допустима максимална маса над 10 т. съгласно т. 5, б. „г“ на чл. 149, ал. 1 от ЗДвП. Следователно на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, при извършването на превоза с влекач марка „камион „Рено“ с рег. № PFC759, което е с допустима максимална маса над 3.5 тона, водачът е бил длъжен да спазва условията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета.

Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г. водачът ползва дневни и седмични почивки, а според § 2 на чл. 8 от цитирания регламент за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне 9 /девет/ часа, но е по-къса от 11 /единадесет/ часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Аналогично е дефинирането на понятието „намалена дневна почивка“, дадено с разпоредбата на чл. 4, б. „ж“, второ тире от цитирания Регламент. Съгласно първо тире нормална пък е онази дневна почивка, включваща всеки период на почивка с продължителност от поне 11 /единадесет/ часа, като алтернативно тя може да бъде взета на два пъти, при които първият период на почивка трябва да бъде непрекъснат с продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият – непрекъснат период с продължителност от поне 9 /девет/ часа.

Съгласно чл. 4, б. „ж“ от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета, „дневна почивка“ означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“. „Нормална дневна почивка“, от своя страна, означава всеки 3 период на почивка с продължителност от поне 11 /единадесет/ часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият - непрекъснат период с продължителност от поне 9 /девет/ часа. „Намалена дневна почивка“ означава всеки период с продължителност от поне 9 /девет/ часа, но по-къс от 11 /единадесет/ часа. По време на всеки период от 24 часа след края на предишната дневна или седмична почивка трябва да се ползва нова дневна почивка, която е не по-малка от 11 /единадесет/ последователни часа. Най-много три пъти между две седмични почивки може да се ползва намалена дневна почивка с продължителност най-малко 9 /девет/ часа. Нормалната дневна почивка може да се раздели на две части, първата от кoито е задължително минимум 3 /три/ часа, а втората – минимум 9 /девет/ часа. В т. 17 от Преамбюла на Регламент № 561/2006 г. на ЕП и на Съвета е казано: „Настоящият регламент цели подобряване на социалните условия за работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на общата безопасност по пътищата. Това се постига чрез разпоредби, отнасящи се до максималното време за управление за ден, за седмица и за период от две последователни седмици, разпоредба, която задължава водачите да ползват редовна междуседмична почивка поне веднъж на две последователни седмици, и разпоредби, които предписват, че при никакви обстоятелства дневната почивка не може да бъде по-малка от непрекъснат период от девет часа. Тъй като тези разпоредби гарантират достатъчна почивка и като се вземе предвид опитът от практиките по привеждане в изпълнение през последните години, системата за компенсиране на намалените дневни почивки вече не е необходима.“.

Следователно, ако дневната почивка е намалена от 11 /единадесет/ часа на 9 /девет/ часа, няма възможност тя да бъде разделена, а трябва да бъде непрекъсната. От приобщените писмени и гласни доказателства, става ясно, че по време на извършване на проверката служителите при РД ”АА” - Враца са констатирали, че жалбоподателя за период от 24ч. – от 13.18ч. на 14.03.2023г. до 13.18ч. на 15.03.2023г. не бил ползвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа, като намалението било 3ч и 35мин. Следователно водачът като е намалил времето на нормалната дневна почивка с 3 часа и 35 минути /над 2 часа/ от минимално определените девет последователни часа не е спазил изискванията на Регламент 561/2006 на Европейския парламент.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 4, б. „ж“, второ тире и чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. чл. 93б, ал. 7, т. 3 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при 4 определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвид и т. 19 на Приложение 1 „Категоризация на тежките нарушения“ на Регламент /ЕС/ 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г., където в т. 1 „Групи нарушения на Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета“ в раздел „Периоди на почивка“ е класифицирано като тежко нарушението на чл. 8, §2 от Регламент 561/2006: „недостатъчен намален дневен период на почивка от по-малко от 9 часа, ако е разрешена намалена дневна почивка“. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.