Решение № 313 от 11.11.2021, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 452/2021
- Вид
- Решение № 313
- Подписан
- 11.11.2021
- В сила
- 11.11.2021
- Състав
- Анета Георгиева, Мария Велкова, Николинка Чокоева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 313 гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Анета Георгиева
Членове:
Мария Велкова
Николинка Чокоева при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело № 20214500500452 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.ГПК.
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД със седалище град София е обжалвало решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4134/2020 год.,с което е признато за установено,че Ж. Н. К. от гр.Русе не дължи сумата общо 1956,53 лв.,от които 454,87 лв.главница,437,66 лв.законна лихва за периода 15.ІІІ.2011г.-24.VІІІ.2020 год.,350,37 лв.неолихвяеми вземания ,125 лева разноски,150 лв.адвокатско възнаграждение и разноски в изпълнителното производство ,дължими към 24.VІІІ.2020 год.в размер на 438,63 лв.,поради погасяването им по давност.Развива оплаквания за неправилност на решението ,иска отмяната му и отхвърляне на иска по съображенията,подробно развити във въззивната жалба.Претендира разноските в производството.
Ответникът по жалбата Ж. Н. К. взема становище за нейната неоснователност и иска потвърждаване на обжалваното решение по подробно развити в писмен отговор съображения.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, постъпила е в законния срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,жалбата е основателна.
От фактическа страна е установено,че въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2408/2011 год.по описа на РРС в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД 1 е издаден изпълнителен лист срещу Ж. Н. К. от град Русе за сумите:454,87 лева главница,69,11 лева договорна лихва върху главницата за периода 28.ІV.до 30.Х.2006 г.,281,26 лв.лихва за забава от 30.V.2006 г.до 1.ІІІ.2011 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 15.ІІІ.2011 год.до окончателното й изплащане, 25 лв.разноски и 100 лв.юрисконсултско възнаграждение.По молба на кредитора от 18.ХІ.2011 год. пред ЧСИ рег.
№ 831 М.М. е образувано изпълнително дело под № 1686/2011 год.
Вземането срещу К. е прехвърлено по сключен между взискателя и КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ АД договор за цесия от 15.V.2015 год.,който е конституиран като взискател по делото на 27.VІІ.2015 год.
С постановление от 24.VІІІ.2020 год.ЧСИ прекратил производството на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.На същата дата взискателят поискал въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д.№2408/2011 год.на РРС образуването на ново изпълнително производство срещу същия длъжник под № 879/2020 год.
Предявеният от Ж.К. против дружеството-жалбоподател иск за недължимост на задължението поради погасяването му по давност се основава на изложените в исковата молба твърдения,че след наложен запор върху движимо имущество на 20.ХІІ.2011 год.взискателят не е поискал,а ЧСИ не е извършвал действия по принудително изпълнение и така още на 20.ХІІ.2013 год.изпълнителното производство било прекратено съгласно чл.433,ал.1,т.8 ГПК,,а към 20.ХІІ.2016 год.вземането е погасено по давност.
В обжалваното решение районният съд е приел,че до 22.ХІІ.2011 год.са извършвани изпълнителни действия,които прекъсват погасителната давност,че перемпцията е настъпила на 22.ХІІ.2013 год.,а от момента на конституиране на новия взискател -27.VІІ.2015 год.е започнал да тече петгодишен давностен срок и с изтичането му към 27.VІІ.2020 год.вземането е погасено по давност.Въз основа на тези обстоятелства съдът е извел правния извод за основателност на предявения иск и е постановил решението си в посочения смисъл.
Решението на районния съд е валидно и допустимо,но по същество се явява неправилно и подлежи на отмяна поради следното:
Изводът на районния съд относно последното извършено изпълнително действие е фактически неверен и не съответства на събраните по делото ,съдържащи се в приложените изпълнителни производства ,доказателства .А чрез тях се установява следното:
На 20.ХІІ.2011 год.ЧСИ е наложил запор върху лек автомобил Рено 12,с рег.№ Р 9231 РТ.На 1.ХІІ.2013 год.взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи,собственост на длъжника.На 11.ІІІ.2015 ЧСИ е наложил запор върху 4 бр.леки автомобила/в това число и цитирания по-горе/,подробно описани в съобщението до длъжника,които са негова собственост съгласно получените от НАОП справки.На 27.VІІ.2015 год.настоящият жалбоподател е поискал да бъде конституиран като взескател в производството и е възложил на ЧСИ да извърши необходимите действия по хода на принудителното изпълнение.На 11.ІХ.2015 год.ЧСИ е насрочил опис,оценка и изземване на 2 движими вещи,намиращи се в дома на длъжника.На 10.Х.2015 год.е наложен запор върху сметка на длъжника в „Райфайзенбанк България“ЕАД.На 31.ІІІ.2017 год.взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника,а на 25.ІV.2018 год.запор върху притежавани от длъжника МПС.Действия по налагане на запор върху МПС са извършени на 23.VІІІ.2018 год.На 18.ІХ.2019 год.взискателят е поискал извършване на опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника,който ЧСИ е насрочил за 25.ХІ.2019 год.На 24.VІІІ.2020 год.изпълнителното производство под № 1686/2011 год.е прекратено,а на същата дата е образувано ново под № 879/2020 год.,по което от взискателя са поискани,а ЧСИ е извършил действия по принудително изпълнение.
От подробно изложените дотук обстоятелства следва извода,че вземането на жалбоподателя към ответника по жалбата не е погасено по давност.В хода на изпълнителния процес са поискани от взискателя,а ЧСИ е извършил редица действия по принудително изпълнение съобразно съответния способ на принудително изпълнение.Необоснован е извода на районния съд,че след 22.ХІІ.2011 год.не са извършвани действия,които да прекъснат погасителната давност и той категорично се опровергава от установените от настоящата инстанция фактически обстоятелства по спора,подробно изложени погоре.Съгласно разясненията в ТР № 2/2015 год.на ОСГК на ВКС нова погасителна давност за вземането тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Такова действие по изп.дело № 1686/2018 год.е поисканото от взискателя действие на принудително изпълнение –опис и оценка на движими вещи ,собственост на длъжника на 18.ІХ.2019 год.Извън предмета на настоящия спор е доколко са били налице условията за прекратяване на производството към 24.VІІІ.2020 год.по чл.433,ал.1,т.8 ГПК.От гледна точка на настоящия спор е съществено,че към тази дата,респ.датата на новообразуваното изп.дело № 879/2020 год. вземането не е погасено по давност.
По изложените съображения искът се явява неоснователен.Като е стигнал до друг извод,районният съд е постановил неправилно решение,което подлежи на отмяна.Вместо него съдът постановя друго за отхвърляне на иска.
При този изход на спора съдът присъжда в полза на жалбоподателя разноските в производството пред тази инстанция-25 лева за платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 209 от 16.ІV.2021 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4134/2020 год.по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Н. К. от град Русе ЕГН ********** иск да се признае за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД ,че не дължи сумата от 1956,53 лева , от които 454,87 лв.главница,437,66 лв.законна лихва за периода 15.ІІІ.2011г.-24.VІІІ.2020 год.,350,37 лв.неолихвяеми вземания ,125 лева разноски,150 лв.адвокатско възнаграждение и разноски в изпълнителното производство ,дължими към 24.VІІІ.2020 год.в размер на 438,63 лв.,поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Ж. Н. К. от град Русе ЕГН ********** да заплати на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД ЕИК 202423225 сумата 25 лева разноски по делото и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4