Решение № 19816 от 01.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19816 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20231110100173 по описа за 2023 година

Производството е исково по молбата на „Т..“ ЕАД , ЕИК: ..., представляван от изпълнителния директор, гр.С/адрес/ против М. С. Ш. с ЕГН:********** с адрес в София, п.к.1359,обл.С/адрес/ Н. М. Ш. с ЕГН:********** и с адрес в гр.Со/адрес/ и М. А. Д. с ЕГН:********** и с адрес в София, п.к.1359, обл.С/адрес/ всички със съдебен адрес в С/адрес/ с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да бъде прието за установено, че ответниците му дължат следните суми в условията на разделност: сума в общ размер от 4338,92 лева, от които 3709,62 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до 04.2021г., ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер н а 568,65 лв. за периода 15.09.2020г. до 26.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение - 50,61 лв. - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 10,04 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г. като сумите се търсят, както следва:

1

М. С. Ш. с ЕГН:********** - 4/6 от цялото задължение, а именно сума в размер на 2892,61 лева, от които 2473,08 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до 04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 379,10 лв. за периода 15.09.2020г., до 26.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение - 33,74 лв. - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,69 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г., Н. М. Ш. с ЕГН:**********- 1/6 от цялото задължение, а именно сума в размер на 723,15 лева, от които 618,27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до 04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 94,77 лв. за периода 15.09.2020г., до 26.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение - 8,43 лв. - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 1,67 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г. и от М. А. Д. с ЕГН:********** – или 1/6 от цялото задължение, а именно сумата от 723,15 лева, от които 618,27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до 04.2021г., ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 94,77 лв. за периода 15.09.2020г., до 26.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение - 8,43 лв. - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,67 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г., за които суми по ч. гр. дело № 55065/ 2022 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от датата 21.10.2022г.

Поддържа се, че ответниците са собственици на топлоснабден имот с абонатен № 193158 през периода от 01.5.2019 г. до 30.4.2021 г , които не са заплатени. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т...“ ЕООД, което дружество е конституирано 2 като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл.219, ал. 1 ГПК. Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответницата му дължи претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който исковете се оспорват като недоказани и неоснователни. Оспорва се качеството на потребител на ответниците за сочения имот и период; оспорва се избора на топлинен счетоводител, оспорва се доставката на топлоенергия за сградата, в която се намира имота; мощността по проектна документация и строителни книжа. Навежда се давност. Оспорват се част от ангажираните доказателства и се ангажират други такива.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

С молба от 20.01.2023г. ищецът е заявил, че не подържа иска спрямо М. за сумата от 592.51 лева за главница. 90.77 лева за мораторна лихва и 8.43 лева за такса за услуга за дялово разпределение при липсата на спор досежно тези суми от ответника М., който с молба от 13.07.2023г. е заявил, че е извършил плащане по исковите претенции съобразно заключението на вещото лице и желае при липсата на спор в хода на исковото дело то спрямо него да бъде прекратено. Представил е доказателства във връзка с това.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, 3 определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 03.07.1990г. се установява, че ответникът М. С. Ш. и трето по делото лице Р.н. Ш.а са придобили ПС спрямо недвижим имот – апартамент 37 на пести етаж в жилищна сграда бл.415 вх.Б вж.к. Люлин – процсения за което няма спор.

От удостоверение за наследници на Р.н. Ш.а, починала на 13.05.2002г. се установява, че М. е неин съпруг, а ответниците Н. и М. са съответно неин син и внук ( син на починалата на 27.05.2018г. дъщеря Р.) .

Страните нямат спор и се установява от платежно нареждане от 02.02.2023г. ( л.153 от делото), че М. към датата на приключване на съдебното дирене и след датата на сезиране на съда с исковата молба е платил по сметка на ищеца общ сума от 711.11 лева за главница към ищеца и лихва към върху нея за периода до плащането.

От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без възражения от страните, се установява, че през процесния период имотът с партида с № 193158 при ищеца, със сключен договор за монтаж на измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с ползвана топлоенергия през исковия период, като е с начислявана сума за сградна инсталация, сума за доставка на БГВ и отопление. Вещото лице споделя, че за исковия период начисляваната стойност за БГВ, топлинна енергия и сградна инсталация са били съобразени с действащите нормативни правила. За имота е имало три броя отоплителни тела, една щранг лира и два броя водомери за топла вода като всички били с поставени ИИРО.

Сумата за топлоенергия е определена по посочена в Наредбата Методика, а сумата за БГВ е определена по реален отчет на показанията.

Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ отдадена за сградна инсталация и БГВ. Въз основа на дадените мотиви на вещото лице, то определя в заключение , че за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. стойността на сумата за потребена ТЕ за имота е 4 в размер на 3709.65 лева, за сградна инсталация е 229.43 лева и за БГВ е сума в размер на 1855.41 лева.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия период по прогнозни стойности на база на изминали периоди е била начислена сума от 3600.26 лева, а реално консумираната топлоенергия е била в размер на 3709.62 лева и 50.61 лева за дялово разпределение.

В заключение вещото лице споделя, че сумата за главница за ТЕ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. е била в размер на 3709.62 лева, 50.61 лева за разход по отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., лихва върху стойността на потребената ТЕ е била в размер на 568.65 лева, и лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение от 10.04 лева за периода от 01.11.2019г. до 26.09.2022г. ю Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените общи фактури и заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от ГПК на 11.10.2022г. , поради което погасени по давност с изтичане на 3 годишен срок от датата на изискуемостта на съответното вземане са вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 11.10.2019г. Или погасени с давност са само задълженията за периода от 01.05.2019г. до 01.10.2019г., които според заключението на вещото лице по ССчЕ са 388.28 лева общо за БГВ и сградна инсталация.

Или при горните факти съдът намира исковете за частично доказани и частично основателни. Ответниците се легитимират като носители на ПС върху исковия имот като М. е собственик на лично основание и по наследяване от неговата съпруга Р., а Н. и М. се легитимират като такива на основание наследяване от тяхната майка Р. за Н. и баба за М.. На основание чл.9, ал.1 от ЗН преживелият съпруг и децата наследяват в равни части дела 5 на починалата съпруга, майка и баба или – към ½ ид.част от ПС за М., придобита в режим на СИО на основание чл. 19, ал.1 от СК/ 85 ( отм.) със съпругата му Р., се прибавя и 1/3 ид.част от нейното наследство, а останалите по 1/3 ид.части от ПС се разпределят между наследниците син Н. и внук М..

Така М. носи отговорност за 4/6 от дълга към ищеца, а Н. и М. от по 1/6 от целия дълг.

От общата сума следва да се извади погасената с давност такава или съобразно доказаното възражение за давност остава непокрита с давност сумата от 3371.95 лева – сбор от стойността за БГВ и такса за дялово разпределение. От нея Н. и М. са били със задължение за суми в размер на 561.99 лева за БГВ и дялово разпределение, а М. със задължение от 2247.95 лева като сбор от стойност на ТЕ и стойност на услуга за БГВ.

Исковете за лихва са дължими в пълен размер.

Относно ответникът М. и съобразно стореното плащане следва исковете да бъдат отхвърлени изцяло тъй като със сумата по плащането е изплатил и непокритата с давност главница, и мораторните лихви и законовите такива.

Неоснователно е възражението на ответникът М., че производството спрямо него за част от претенциите е следвало да бъде прекратено при липсата на оспорване в хода на заповедното дело, тъй като веднъж съдът е направил тази преценка и е указал на ищеца да предяви иска си, а и видно от възражението му се оспорват исковете и по основание и по размер. Ето защо спрямо него исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени с плащане в хода на делото.