Определение № 134 от 16.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. П., 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500046 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. В. М. от АК – П., против Определение № 15178 от 04.12.2024г., постановено по гр.д.№ 6046/2024г. на Районен съд - П., XIX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 4406/08.11.2024г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че е регистриран по ЗДДС и излага доводи, че съгласно трайно установената практика на ВКС при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, дължимото възнаграждение на адвоката, регистриран по ЗДДС, следва да включва ДДС, съгласно пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. Ако се приеме противното, регистрираните по ЗДДС адвокати ще се поставят в по-неблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС след изплащането на ДДС. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да осъди ответната страна да му заплати дължимия ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна - „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004, чрез управителя Б. Б., оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл правилно по отговорността за разноски в производството.

П.ският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

С Решение № 4406 от 08.11.2024г., постановено по гр.дело № 6046/2024г. на Районен съд - П., XIX гр.с., е обявен за недействителен договор за паричен заем от 14.06.2023г., сключен между ищцата В. К. С. с ЕГН:

********** от гр. П., и ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, представлявано от управителите Б. Б. и С.Г., поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на адвокат М. М. от АК - П. сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата по реда на чл.38, ал.2 ЗА. За определянето му съдът е съобразил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност поради наличието на изобилна трайна съдебна практика по подобни спорове. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване на данъка. Това действие следвало да се извърши от получателя на възнаграждението при издаване на данъчния документ на доверителя му, с оглед трансформирането на извършената от него услуга от безвъзмездна такава във възмездна при присъждане на възнаграждение.

Недоволен от решението в частта му за разноските, адв. М. е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с искане да му се присъдят още 80 лева - ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че в мотивите на решението са изложени съображения относно начина на формиране на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.

Настоящата инстанция намира, че така обжалваното определение е правилно като краен резултат.

Пред първата инстанция е направено своевременно искане от адв. М. М. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. По делото са налице и доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024г. по дело С438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявените искове, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

2

Наредбата не може да се приложи, тъй като не съответства на правото на ЕС. Този решаващ правен извод на въззивния съд обхваща и приложението на наредбата в пълнота, в т.ч. и разпоредбата на параграф 2а от ДР на същата наредба, предвиждаща начисляване на ДДС върху възнагражденията, фиксирани в нея, по силата на препращането в чл. 38, ал. 2 от ЗА. Ето защо, районният съд е действал законосъобразно, като не е присъдил искания ДДС върху определеното по реда на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15178 от 04.12.2024г., постановено по гр.д.№ 6046/2024г. на Районен съд - П., XIX гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3