Решение № 301 от 03.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Велико Търново, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Евгений Пачиков при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500551 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260052 от 24.11.2020 година, постановено по гр.дело № 229/2019 година по описа на Районен съд – С., „Е.С.О.“ ЕАД ЕИК ... гр. С., представлявано от А.Ц. – изпълнителен директор е осъден да заплати на „С.“ ЕАД, ЕИК С., гр. С., представлявано от М.Г.К. – изпълнителен директор, сумата частично 19900 лв. от 22152,01 лв., представляваща неоснователно платена цена за пренос на ел енергия за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. по електропреносната мрежа, както и сумата от 3410,32 лв. , представляваща неоснователно платена цена за достъп на ел. енергия за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху двете вземания, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2019г. до окончателното плащане, както да заплати и направените п оделото разноски в размер на 3055,41 лв.

Против това решение е подадена възизвни жалби от „Е.С.О.“ ЕАД гр. С., ЕИК ..., чрез юрисконсулт Р. С.. Обжалва се изцяло решението като се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Решението било постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, а също така било необосновано – не е съобразено със събраните по делото доказателства. Основното твърдение на жалбоподателят, че парична сума като платена цена за пренос на ел. енергия и цена за достъп по електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД за процесния период, не е платена без основание. Неоснователно било 1 прието, че договорните отношения между страните са само по повод присъединяване на обект на ищеца към електропреносната мрежа. Неправилно първоинстанционния съд приел, че не са представени договори за достъп и пренос на електрическа енергия. Излагат се подробни доводи и аргументи. Отправя се искане към съда да се постанови решение, с което да бъде отменено това на районния съд и да бъдат отхвърлени предявените искове.

Претендира присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Постъпил е писмен отговор от „С.“ ЕАД гр. С. чрез адвокатско дружество „И. и П.“, представлявано от адвокатите Н.И. и А. П.. Оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Смятат решението на районния съд за правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорва всички възражения на жалбоподателя. Излагат подробни доводи относно основателност на предявените искове и правилност на обжалваното решение. Взема становище по всяко възражение на жалбоподателя и излага контрааргументи. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение, да потвърди решението на първата инстанция. Претендира присъждане на направените по делото разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на същото. Съдът се е произнесъл в рамките на предявения иск.

Съдът като въззивна инстанция, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – С. е бил предявен от ищеца осъдителен иск против ЕСО ЕАД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД, чрез който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 19900 лв., представляваща част от сумата 22152,01 лв., неоснователно платена цена за пренос на ел. енергия за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. по електропреносната мрежа и сумата от 3410,32 лв., представляваща неоснователно платена цена за достъп за същия период, като се претендира и присъждане на законна лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Основното твърдение на ищеца, е че част от ползваната и измерена ел. енергия е произведена и доставена за нуждите на ищеца по вътрешнозаводска мрежа, негова собственост и не е преминавала през електропреносната мрежа на ответника, за да се 2 дължи посочената в исковата молба като платена на ответника цена за пренос и достъп именно на тази част от ел. енергия - ползвана от ищеца и отчетена чрез СТИ. Предвид това, че мощностите на собствения източник на ел. енергия не са достигали, ищецът купувал ел. енергия от ответника, като извършените доставки се отчитали в ЕСО ЕАД под партиден № 1100001206 и системен № 00017027. Произведената от заводската централа ел. енергия, намираща се на територията на „С.“ ЕАД се смесва с тази доставена от ответника в подстанция С. 110/6,3kWh и след това с общ поток се отчитала чрез СТИ и се консумирала от ищеца.

Ответникът оспорва тези твърдения. Твърди, че между страните има сключен договор за присъединяване на ищеца към електропреносната мрежа на ответника. Собствеността върху подстанцията и присъединителните електропроводи били прехвърлени от клиентите на ответника. Пет от юридическите лица били прекратили договорните отношения с ответника, като всички предвидени задължения в договора се поемали от ответника „С.“ ЕАД. Подробно излага факти относно сключване на договор между ищеца и „Т.П.“ ЕООД, на когото било предоставено ползването на турбогенератора и содорегенационния котел и това дружество било предприело действия за присъединяване към електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД. В тази връзка бил сключен договор за балансиране от 30.09.2016г. Твърди, че произведената от „Т.П.“ ЕООД ел. енергия постъпвала в електропреносната мрежа и се реализирала на пазара, което доказвало неоснователността на твърдението, че ищцовото дружество е произвело ел. енергия. Моли иска да бъде отхвърлен.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събирани.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. При анализа на събраните доказателства въззивният съд не достига до различни изводи относно установените факти и изцяло възприема изложената фактическа обстановка в мотивите на районния съд и не намира за необходимо да я възпроизвежда отново. Районният съд е обсъдил и съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. В този смисъл неоснователно е наведеното от жалбоподателя възражение за необоснованост на решението.

Основавайки се на правилно изяснената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо, и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Приема, че между страните е било налице валидно търговско правоотношение въз основа на договор за доставка на ел. енергия и мрежови услуги от страна на ЕСО ЕАД за периода от 01.04.2017г. до 31.04.2017 г. По отношение обаче на 3017,985 kWh ел. енергия при доставката не са били осъществени от ответника/жалбоподателя в настоящото производство/ заплатените мрежови услуги – пренос и достъп. За това количество ел. енергия достъпът и преносът е осъществен по собствени на ищеца/ответника по жалбата/ 3 съоръжения от собствен източник на ел. енергия. За процесния период отношенията между страните са уредени по сключен договор, на по повод присъединяване на обекти на ищеца към елетропреносната мрежа на ЕСО ЕАД, а именно Договор № ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г. и допълнително подписано споразумение от 29.09.2016г., които отношения обаче не са свързани с начисляваната от ответника сума по процесните фактури, представляващи цена на „пренос“ и „достъп“ на ел. енергия, закупена от ищеца от трето лице. Клаузите на този договор са относно присъединяване на обекти на едната страна към електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД. Съгласно чл. 120 от ЗЕ ел. енергията, доставена на крайни клиенти се измерва със СТИ, собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположена до или на границата на имота на клиента. Установено е в хода на производството, че СТИ са разположени в подстанция, която към процесния период е все още собственост на ищеца. Мястото за измерване на предоставената на ищеца ел. енергия е в закрита разпределителна уредба, находяща се в новопостроената подстанция „С.“.

Произведената електроенергия е от „Т.П.“ ЕООД, на когото в процесния период ищецът, по силата на сключен с третото лице договор, е предоставил за възмездно ползване срещу определена месечна наемна цена турбогенератор и содорегенерационен котел.

Произведената ел. енергия е постъпвала в подстанция 110/6,3 kV „С.“, но технически не е преминавала в електропреносната мрежа на ответника. Същата се е смесвала с трансформираната енергия, доставена по съоръженията на ответника на основание почасови графици за покупка на ел.енергия между ищеца и „Р.Т.Б.“ ООД, а измерването и отчитането на ползваната от ищеца енергия е от индиректни СТИ, разположени в изградената и получила разрешение за ползване подстанция 110/6,3 kV „С.“, на страна 6,3 kV – на намаления волтаж. Доказан е фактът на свързване на мощностите на ищеца към електропреносната мрежа на ответника, но това е само условие услугата по чл. 13, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, цитиран от ответника – Правила за търговия с електрическа енергия (в редакцията ДВ. бр.90 от 20 ноември, 2015 год.), да бъде осъществима, а не е равнозначен на изпълнение на задълженията по договора за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа по смисъла на чл. 11, т. 2 от Правилата.

Предвид гореизложеното и въззивната инстанция приема, че ответникът по иска – жалбоподателят в настоящото производство, не доказва основанието въз основа на което е начислена сумата за пренос и достъп на 3017,985 kWh чрез електроразпределенителната му мрежа – цена за пренос в размер на 22152,01 лв. и цена за достъп в размер на 3410,32 лв.

Въпреки това ищецът е заплатил сумата като цена на услуги, за които не се установи да са реално извършени от ответника/жалбоподателя/. Следователно предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1 пр. първо от ЗЗД са основателни и съдът следва да ги уважи.

С оглед съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции относно основателността на предявения иск, окръжният съд приема, че въззивната жалба на „Е.С.О.“ ЕАД, подадена чрез представител юрисконсулт Р. Стасова против решението на районния съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение като обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Последното не страда 4 от пороците, посочени в жалбата и всички наведени възражения относно неправилност на решението се явяват неоснователни.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид изхода на делото пред въззивната инстанция в полза на въззиваемия/ответника по жалбата/ следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в хода на въззивното производство, в размер на 1460,40 лв.

- платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260052 от 24.11.2020 година, постановено по гр. дело № 229/2019 година по описа на Районен съд – С..

ОСЪЖДА „Е.С.О.“ ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С., ..., представлявано от А.Н.Ц. – изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕАД, ЕИК С., със седалище и адрес на управление гр. С., ..., ..., представлявано от М.Г.К. – изпълнителен директор и пълномощник адв. А. П., СУМАТА от 1460,40 лв. /хиляда четиристотин и шестдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.