Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 13.03.2023, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 624/2022
Вид
Решение № 38
Подписан
13.03.2023
В сила
20.07.2023
Състав
Светослав Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Свищов, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20224150100624 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по осъдителен иск на Н. Г. В. , ЕГН:

**********, гр. *, със съдебен адрес: гр. **; срещу „С“ ЕООД, ЕИК: ***, гр.

****; с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 685.65 лв., от която: а) 1 418.40 лв. – за арендни възнаграждения за стопанските 2018/2019 г., 2019/2022 г., 2020/2021 г., всяко от които в размер на 472.80 лв. (9.456 дка. по 50 лв.); б) 267.25 лв., от която за стопанската 2018/2019 г. – за периода от 01.12.2019 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 137.11 лв., за стопанската 2019/2020 г. – за периода от 01.12.2019 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 89.04 лв., за стопанската 2020/2021 г. – за периода от 01.12.2021 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 41.10 лв.; в) претендира се и законна лихва върху главницата от 10.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

„С“ ЕООД е направило възражение за прихващане срещу така предявения спрямо него иск на Н. Г. В. (чл. 104, ал. 1 ЗЗД), като дружеството заявява, че счита за погасени до размера на по-малкото двете вземанията: От една страна, вземането за 1 685.65 лв., предмет на ИМ по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, чийто титуляр е Н. Г. В. и е насочено срещу длъжника „С“ ЕООД (наричано за краткост по-долу „пасивното вземане“). От друга страна, вземането на М. Й. Д. – Ц. срещу „В“ ЕООД в размер на 783.09 лв., предмет на възражението за прихващане (наричано за краткост по-долу „активното вземане“), което е за наем , ведно със законната лихва (чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД), за стопанските години: а) 2018/2019 г. – в размер на 273.23 лв. (5.042 дка. х 42 лв./дка. = 211.76 лв., + 61.47 лв. за законна лихва); б) 2019/2020 г. – в размер на 257.70 лв. (5.042 дка. х 43 лв./дка. = 216.81 лв., + 40.89 лв. за законна лихва); в) 2020/2021 г. – в размер на 252.16 лв. (5.042 дка. х 46 лв./дка. = 231.93 лв. + 20.23 лв. за законна 1 лихва).

В исковата молба (ИМ) се твърди, че ищцата била придобила съсобствеността върху 10/30 ид. ч., които се равнявали на 9.456 дка., от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в м. „Б“ с площ 28 367 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване – нива, трета категория, номер по предходен план № 112009, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,

***. Процесният имот бил съсобственост на СЯР, ДНВ, СНК, РНМ – законни наследници на НПГ. За да придобие ищцата ид. ч. от имота, бил сключен, първоначално, договор за дарение между СЯР, ЕГН: **********, гр.

-, като дарител, и Н. Г. В., като надарен, обективизиран в Нотариален акт за дарение на земеделска земя № 89/13.07.2018 г., т. III, рег. № 5057 по нот. д. № 342/2018 г. на нотариус ЛА, рег. № 294, р-н на действие СвРС, с който дарителят прехвърлил безвъзмездно на надарения 1/30 ид. ч. от процесния н. и. След това същите страни сключили договор за покупко-продажба на 9/10 ид. ч. от същ. н. и. като Р била продавач, а В. – купувач, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 91/13.07.2018 г., т. III, рег. № 5060 по нот. д. № 343/2018 г. на същ. нот. Ищцата твърди, че последният нот. акт бил поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупкопродажба на н. и. № 170, т. IV, рег. № 7513 по нот. д. № 560/2018 г. на същ. нот.

Процесният н. и. бил отдаден под аренда с Договор за аренда на земеделски земи от 07.12.2017 г. между, от една страна: а) ДНВ, ЕГН:

**********, гр. *****; б) СНК, ЕГН: **********, гр. ******; в) РНМ, ЕГН: -, гр. *******; всичките като законни наследници на НПГ, б. ж. на с. Д; като арендодатели; и, от друга страна: „С“ ЕООД, като арендодатор. Договорът бил сключен за срок от шест години – до 30.09.2023 г. Същият договор бил вписан в Службата по вписванията (СлВп) – гр. Свищов с вх. рег. № 3358/11.12.2017 г., акт 112, т. IV, арендатор – „С“ ЕООД. В чл. 6 от договора било уговорено, че арендното плащане възлиза на 50 лв. за дка. арендувана земя.

Прочее се отстоява, че договорът за аренда е породил действие и за праводателя на ищца – СЯР, която е била съсобственик на арендувана земя, е встъпила в арендното отношение по право – чл. 17, ал. 2 ЗАЗ. За това с уведомително писмо от 23.07.2019 г. тя е уведомила ответното дружество, че е придобила собствеността върху 10/30 ид. ч. от процесния имот, и заявила, че арендното възнаграждение, което й се припада за 2017/2018 г., трябва да се плаща по банкова сметка, която била посочена в писмото. Така или иначе, плащане не било постъпило нито за стопанската 2017/2018 г., но и за последващите стопански 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., всяко от които възлизало на 472.80 лв. (9.456 дка. х 50 лв.); или общо в размер на 1 686.07 лв. Ищцата твърди, че й се дължи и лихва върху всяка просрочена арендна вноска, както следва: а) за стопанската 2018/2019 г. – за периода от 01.12.2019 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 137.11 лв.; б) за стопанската 2019/2020 г. – за периода от 01.12.2020 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 89.04 лв.; в) за стопанската 2020/2021 г. – за периода от 01.12.2021 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 41.10 лв.; или всичко в общ размер от 267.25 лв.

Първоначално, с ИМ от 10.10.2022 г. Н. В. претендираше законната 2 лихва за всяка просрочена арендна вноска за съотв. стопанска година до 10.10.2022 г. вкл. Но в о. с. з. 09.02.2023 г. В. уточни, че претендира законна лихва до 09.10.2022 г., като оттегля иска си по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 10.10.2022 г. (чл. 232 ГПК), тъй като на тази дата се счита, че ИМ е предявена в съда, видно от пощенското й клеймо, а за лихвите от 10.10.2022 г. до окончателното изплащане на съотв. главница е направено отделно искане за присъждане на законната лихва, и то по силата на съдебното решение.

С оглед на изложеното ищцата моли СвРС да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати на основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД общата сума от 1 685.65 лв., от която: а) 1 418.40 лв. – за арендни възнаграждения за стопанските 2018/2019 г., 2019/2022 г., 2020/2021 г.; б) 267.25 лв. – за мораторна законна лихва за всяка от стопанските години, считано от 1. декември за съотв. година, когато всяко вземане за арендна вноска е станало изискуемо, до деня, предхождащ подаването на ИМ в съда – 09.10.2022 г.; в) претендира се и законна лихва върху главницата от 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

В отговора на ИМ (ОИМ) ответното дружество отстоява, че е подадената ИМ била недопустима, но бланкетно – без да сочи основания или пречки за това, като съдът е намерил това твърдение за неоснователно. „С“ ЕООД счита по същество, че искът не трябва да бъде уважаван от съда.

Доводите му са следните:

От една страна, дружеството твърди, че било получило не едно, а две уведомления. Първото писмо било от 06.12.2018 г. и било с подател „В“ ЕООД от 06.12.2018 г., чрез управителя му СЛВ. Второто писмо било с идентично съдържание и било 23.07.2019 г., като подател била майката на управителя на „В“ ЕООД – СЛВ – Н. Г. В.. Според Търговския регистър (ТР) С и Н. В били съотв. управител и едноличен собственик на капитала във „В“ ЕООД.

От друга страна, отстоява се в отговора на исковата молба, че управителят на „С“ ЕООД – М. Й. Д. – Ц. – била закупила лично като физическо лице (proprio nomine), т. е. не от името на дружеството (alieno nomine), 155/810 ид. ч. от земеделска земя, равняваща се на 5.042 дка., както следва: а) От договор за дарение НРТ и Н.Р.Т. като дарители прехвърлили безвъзмездно на М. Й. Д. – Ц. като надарена по 1/54 ид. ч. от нива 15.856 дка., шеста категория, м. „С“, имот № 102017 по плана на с. Д, при граници: имот № 10201 на М. ИР и др., имот № 000439 полски път на общ. Свищов, имот 102018 на СИД; и нива 10.491 дка., трета категория, м. „Л“, имот № 064001 по плана на с. Д, при граници: имот № 000201 П, мера на общ. Свищов, имот № 000398 полски път на същ. общ., имот № 064002 нива на ХГТ, имот № 000204 Канал на МЗХ – ХМС. Сделката била обективизирана в Нотариален акт за дарение на н. и. – земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, № 143, т. III по нот. д. № 285/24.06.2015 г. и Нотариален акт № 144, т. III по нот. д. № 286/2015 г. на нотариус ИА, рег. № 295, р-н на действие СвРС. б) С договор за покупко-продажба между НРТ, Н.Р.Т., АТЙ, РТЙ, ИГТ, ГЛН и МПТ, като продавачи, а М. Й. Д. – Ц. като купувач, продавачите прехвърлили собствеността на купувача върху същите н. и., описани по-горе, както следва: НТ – 1/54 ид. ч., Н.Т. – 1/54 ид. ч., АЙ – 1/81 ид. ч., РЙ – 1/81 3 ид. ч., ИТ – 1/18 ид. ч., ГН – 1/54 ид. ч., МТ – 1/54 ид. ч. Тази сделка била обективизирана в Нотариален акт за покупко-продажба на н. и. – земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ № 144/24.06.2015 г., т. III по нот. д. № 286/2015 г. на нотариус ИА, рег. № 295, р-н на действие СвРС.

Земеделската земя, предмет на последните два контрактна, била стопанисвана от „В“ ЕООД по силата на Договор за наем на земеделски земи № 161/17.02.2015 г., сключен между АИ Г., ЕГН: **********, гр. *******, действаща чрез пълномощника си: СЛВ, ЕГН: **********, гр. *, като наемодател, и ЗП СЛВ, като наемател.

М. Й. Д. – Ц. отстоява, че последният договор имал сила и за нея, тъй като била съсобственик на отдадения под наем имот, поради което била уведомила с писмо от 27.12.2019 г. „В“ ЕООД за претенцията за получаване на вземане за наем, но плащане не било последвало за нито една от стопанските 2015/2016 г. досега. За всяка следваща година по силата на чл. 5, ал. 1 от същ. дог. наемът (рентата) следвало да се договоря, но тъй като липсвало съгласие между страните, се твърди, че се дължало среднорентното плащане за същите стопански години, за които е исковата претенция, ведно със законните лихви. Така се отстоява, че в полза на управителя на ответното дружество, М. Й. Д. – Ц., която се явява трето неучастващо по делото лице, съществувало вземане срещу „В“ ЕООД, на което ищцата била едноличен собственик на капитала; последното дружество, от своя страна, също е трето неучастващо по делото лице.

Същото вземане било в общ размер на 783.09 лв. и представлявало наем (рента), ведно със законната лихва, за стопанските години: а) 2018/2019 г. – в размер на 273.23 лв. (5.042 дка. х 42 лв./дка. = 211.76 лв., + 61.47 лв. за законна лихва); б) 2019/2020 г. – в размер на 257.70 лв. (5.042 дка. х 43 лв./дка. = 216.81 лв., + 40.89 лв. за законна лихва); в) 2020/2021 г. – в размер на 252.16 лв. (5.042 дка. х 46 лв./дка. = 231.93 лв. + 20.23 лв. за законна лихва). С оглед на изложеното „С“ ЕООД прави възражение за прихващане, като заявява, че счита за погасени до размера на по-малкото двете вземанията: от една страна, вземането, предмет на исковата молба, чийто титуляр е Н. Г. В. и е насочено срещу длъжника „С“ ЕООД, което е в общ размер на 1 685.65 лв.; от друга страна, вземането на М. Й. Д. – Ц. срещу „В“ ЕООД в размер на 783.09 лв. При условията на евентуалност „С“ ЕООД моли СвРС да отхвърли иска за процесната земеделска година 2018/2019 г., ведно с претенцията за лихвите, поради изтекла давност.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

По иска по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД:

На 20.03.1995 г. с Решение № Е20/20.03.1995 г. на ОСЗ, гр. Свищов, била възстановена собствеността върху поземлен имот с идентификатор № 4

*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в м. „Б“ с площ 28 367 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване – нива, трета категория, номер по предходен план № 112009, при съседи: ***, ***,