Решение № 588 от 09.12.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Монтана, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СИМОНА Й. Д. като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 202416....00..... по описа за 2024 година

Ищецът ,,.....‘‘ЕООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:

......, ..... е предявил против ответника Б. Г. Б., ЕГН ********** с адрес: ..... следните искове за вземания, произтичащи от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ...../05.09.2018 г., както следва:

1./ Положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК за признаване за установено спрямо ответника, че съществува следното вземане на дружеството ищец към него- .... лв. непогасена главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ Обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.3, вр. ал.3, предл.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. ....., ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищцовото дружество следните суми: ..... лв. договорна лихва, дължима за периода от 26.12.2018 г. до 03.09.2019 г.;

..... лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; .... лв. мораторна лихва, начислена за периода от 27.11.2018 г. до 03.09.2019 г.; обезщетение за забава от .... лв., начислено за периода от 03.09.2019 г. до 30.10.2023 г., ведно със законна лихва.

Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.

Върху вземането са начислявани лихви.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в 1 законния едномесечен срок от ответната страна, чрез упълномощен адвокат е постъпил писмен отговор на исковата молба. Исковете се оспорват като неоснователни и недоказани, вкл. се релевират възражения за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор, както и за погасяване на всички вземания по давност.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледани по същество, съдът намира исковете: искът за главница е основателен, а останалите искове са изцяло неоснователни.

Съображенията на съда са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

Не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ...../05.09.2018 г. при следните параметри:

-Сума на кредита- 2 000 лв.;

-Срок на кредита- 24 месеца;

-Размер на вноската- .... лв.;

- Годишен процент на разходите/ГПР/ -49,89%;

- Годишен лихвен процент- 41, 27 %;

- Лихвен процент на ден- 0,11 %;

-Общо задължение по кредита- .... лв.;

- .....0,96 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги;

- ... лв. размер вноска по закупени допълнителни услуги ;

-Падеж- 26-то число на текущия месец.

Видно е от приложеното на л.5 от делото копие от преводно нареждане, че на дата 05.09.2018 г. кредиторът е превел по банкова сметка на отв. Б. сумата по кредита от 2 .... лв., респективно кредитът е усвоен и се е сбъднало това условие, за да се счита реалният договор за потр. кредит за валидно сключен и породил правни последици.

Съдът намира, че следва да отхвърли предявените суми, освен главницата по договора по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Специалният закон въвежда императивни изисквания към съдържанието на тези договори, като отклонението от част от тях води до 2 недействителност на съглашението на основание чл. 22 ЗПК. Видно от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл.

22 ЗПК, Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът служебно следи за наличието или обоснована вероятност за налиието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.

Сключеният между „.....“ ЕООД и Б. Г. Б. договор за заем има характер на потребителски договор № ..... от 05.09.2018 г. В договора за кредит страните е уговорен фиксиран лихвен процент - 41,17% и ГПР – 49,89 % и лихвен процент на ден - 0,11%. Сключеният между „....“ ЕООД и длъжника за заем има характер на потребителски договор. На следващо място са уговорени допълнителни пакети, като при закупуването на които кредитополучател получава приоритетно разглеждане на кредита и възможност за промяна по погасителния план.

Търсената сума за възнаграждение за допълнителни услуги съдът намира, че се основава на нищожни клаузи, доколкото начислени по този начин – към месечните погасителни вноски, се явяват дължими в нарушение на принципа за справедливост в гражданските отношения и води до скрито оскъпяване на заема. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Настоящият състав счита, че включените в процесния - пакет от допълнителни услуги представляват действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са същински допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Също така с този пакет се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от 50,00 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на ...... лева, а цената за пакетите е в размер на .... лева, което се равнява на над 100 % от главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент, който е 41,17% , а

3 съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той. Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПК. А съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК – всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискаванията на закона, е нищожна.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесният договор не отговаря на императивните изисквания на закона.

Макар и в договора да са посочени както размерът на кредита, ведно с всички дължими от потребителя суми, така и годишният процент на разходите, който е под предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, то така посоченият ГПР не отговаря на действителния, тъй като в него не са включени разходите за допълнителни услуги.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК – поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно принципните разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Ограничението се отнася, както за гражданските договори, така и за търговските сделки арг. от чл. 288 ТЗ.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Съгласно решение № 1359 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 15/2007 г. на ВКС, ІV ГО няма установен универсален критерий кога договорената лихва е несъвместима с добрите нрави. Този въпрос се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока на ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха 4 имали значение за размера й.

Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства (чл. 26 ЗЗД). Видно от съдържанието на нормата, законодателното уреждане на случаи, в които договор или клауза от него ще е нищожна, когато при нормативната уредба законодателят се е ръководел от принципа добрите нрави да не се накърняват, привързва нормативно уредената хипотеза към основание на чл. 26, ал. 1 предл първо ЗЗД, без да изключва преценката на съда за недействителност, поради противоречие с добрите нрави за неуредените хипотези. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Съгласно Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по описа за 2021 г. Трето г. о и др. добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им (например иск за присъждане на неустойка, вземания с възнаградителен или санкционен характер, включително лихви и годишен процент разходи по потребителски кредити) съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е несъмнено интересът на потребителя при сключен от него договор за кредит. В своята практика ВКС приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В този смисъл са решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, Второ ГО; определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г. на ВКС, Трето ГО.

Трикратният годишен размер на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, формирана като сбор от основен лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта е 30 % /основен лихвен процент към датата на сключване на договора – 0. 00 %, плюс 10 %/, а дневният размер на законната лихва за просрочени парични 5 задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал.