Решение № 891 от 10.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. гр. Хасково, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640101209 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. И. чрез процесуален представител-адвокат А.Д. против „Сити Кеш“ ООД, с която са предявени следните искове: главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 898932 от 24.07.2023г.; евентуален иск с правно основание чл. 21 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т.

10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, предявен при условия, че бъде отхвърлен първия иск, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 898932 от 24.07.2023г.; евентуален иск с правно основание чл. 21 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т.

10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, предявен при условия, че бъде отхвърлен първия иск и кумулативно съединен с първия евентуален иск, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 относно възнаградителната лихва по Договор за потребителски кредит № 898932 от 24.07.2023 г.; главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, кумулативно съединен с първия иск, за сумата от 549,08 лева, представляваща дадено без основание, ведно със законната лихва за забава от 09.05.2025г. до окончателното й заплащане.

1

Ищецът твърди на 24.07.2023г. да е сключил с ответник договор за потребителски кредит № 898932 към искане №9233334 от 24.07.2023г. , на основание на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца заемна сума в размер на 1500 лв., а ищецът - да върне заемната сума при условията и сроковете на договора. Твърди в чл. 3 от договора да е уговорено заеманата сума да бъде върната по следния начин:: на 17 вноски, от които: 3 вноски всяка с размер на 12,98 лв. и 14 вноски всяка с размер 114,23 лв., с ден на плащане: понеделник, вид вноска: седмична, годишен процент на разходите на заема: 56,74 %, фиксиран годишен лихвен процент: 44,50 %, дата на първо плащане: 31.07.2023г., дата на последно плащане: 20.11.2023г., обща сума за плащане: 1638,16 лева; обезпечение: поръчител или банкова гаранция.

Общият размер на възнаградителната лихва да е 138,16 лв. Срокът на кредита да е 20.11.2023 г. В чл. 5, ал. 1 от договора страните да са се споразумели, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения:

1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месена след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва ИЛИ 2.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител- осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2 при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3. Да не е/са поръчители по други договори за заем, сключен/и с Кредитора; 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл. 5 ал. 2 от договора страните да са се споразумяли, че кредитополучателя ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 ( три) дни от сключване на настоящия договор. С клаузата на чл.11 ал.1 от договора за потребителски кредит да е уговорено заемателят да плати неустойка в размер на 656,84 лв. при непредоставяне на договореното обезпечение в тридневен срок от сключването му или в случай, че предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора. Твърди да е заплатил на ответника общо сумата от 2049,08 лв.

Ищецът развива съображения договорът да е недействителен на осн. чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК поради това, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Навежда съображения, че клаузата, задължаваща 2 заемателя да осигури обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция е нищожна, т.к. представлявала скрито възнаграждение за заемодателя, което следвало да бъде, но, в конкретния случай, не било включено в ГПР. Счита, че като не е включена сумата за неустойка в ГПР не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото не е посочен верният ГПР.

Навежда съображения уговорената неустойка да е добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означава, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Твърди да е очевидно невъзможно за ищеца да осигури исканите обезпечения в толкова кратък срок, както и невъзможността на самите поръчители да се снабдят с целия набор от изискуеми документи, което се доказва и от обстоятелството, че заемателят не е изчакал да включи подобна неустойка при изчисляването на месечните погасителни вноски и е разсрочил дължимата неустойка във всяка месечна вноска. Твърди уговорената неустойка да е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така да представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Твърди записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилаган в отношенията между страните да представлява „заблуждаваща търговска практика“ по см. на чл. 68 д, ал. 1 и ал.

2, т. 1 ЗЗП, както е и в настоящия случай. Навежда съображения, че в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение и като е посочено ГПР само в цифри не са спазени законовите изисквания. Твърди заемателят да е поставен в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което да противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК като неточното посочване на размера на разходите да поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Твърди да е нарушено императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК - в договора не е упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора, което да е самостоятелно основание за недействителност на договора. Навежда доводи изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора- главница, лихви, неустойки да съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броят им и изключително краткия срок, в който да следва да се предоставят да правят задължението за предоставяне на обезпечение неизпълнимо. Непредоставянето на обезпечение да не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне 3 на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Развива съображения клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора да е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката. Твърди договорената между страните лихва да надхвърля повече от 3 пъти законната лихва и развива съображения, че това накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

В случай, че договорът за кредит бъде обявен за недействителен, а при условията на евентуалност – съдът прогласи нищожност на клаузите за възнаградителна лихва и неустойка, ищецът иска да му бъде върната сумата от 549,08 лв. - платената над чистата сума по кредит.

Ищецът претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Навежда съображения, че при отхвърляне на иска, ищецът като потребител не следва да е осъждан за разноски.

Ответникът оспорва исковете по допустимост и основателност. Твърди исковете да са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им. Сочи кредитът да е изцяло погасен и при уважаване на установителните искове ищецът щял постигне резултат, който по никакъв начин нямало да се отрази на правната му сфера. Сочи ищецът да упражнява правото си на иск в условията на злоупотреба с право. Същият да е депозирал пред Районен съд Хасково четири напълно идентични искови молби, с които се оспорвала една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно уговорили в сключените между тях общо тридесет и четири договора. Въз основа на исковите молби да са образувани настоящото гр. д. № 1209/2025 г., гр. д. № 934/2025 г.; гр. д. № 2528/2024 г. (решено) и гр. д. № 2197/2024 г.

(решено), всички по описа на РС - Хасково. Молбите да се отнасяли до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство да се оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Счита ищецът да злоупотребявал с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно - да се генерира разноски по отделните производства. Развива съображения исковете да са неоснователни.

Твърди неустоечната клауза да не е част от съществените параметри на договора за заем и в случай, че съдът приеме клаузата за нищожна, това не би следвало да води до недействителност на целия договор. Поддържа да са спазени всички изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди в договора за потребителски кредит и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно да е посочен размерът на ГПР и по какъв начин същият се формирал. Освен това, в случая 4

ГПР не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Признава обстоятелството, че уговорената неустойка не е включена в ГПР, но това е така, защото кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Понеже неустойката била уговорена като плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, било изначално невъзможно било уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. На следващо място, твърди неустойката да е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя да е уговорена като фиксиран размер и двете страни да са напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Твърди неустойката да е индивидуално договорена между страните, като клаузата й да е напълно ясна и разбираема – дължи се след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката да е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя да е разсрочена на вноски, които да може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Оспорва твърдението неустойката да представлява „добавка към възнаградителната лихва“. Твърди още към момента на сключването на договора потребителят да е уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това да е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят да е бил предварително уведомен, като имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Оспорва твърдението за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл - ГПР да е ясно посочен в договора, неустойката да не е част от него и това недвусмислено да е уговорено между страните. От договора и от Стандартния европейски формуляр да е видно, че преди сключването и при подписването му кредитополучателят бил наясно, че ГПР не включвал неустойката и, че последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита.