Решение № 820 от 25.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Варна, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110105551 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС от ищцовото дружество „Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С. С. Д., със съдебен адрес: ***, тел. *** - адв. М. Д., чрез процесуален представител адвокат от АК Варна – М. Д., против ответника -Ч. С. И. П.Л. И., рег.№ ***, с район на действие ОС- Варна, с адрес на кантората:*****

Предявения отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска 742.99 лева.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

С постановление от на 12.10.2020 г. по изпълнително дело № 2018***0401077 от Ч. С. И.

П.Л. И., рег.№ ***, с район на действие ОС- Варна , на ищцовото дружество „Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, действащо чрез управителя С. С. Д., бил възложен недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда – апартамент № **, с ид.№ ***.по КККР, с административен адрес: ***, с площ от 44.58 кв.м., ведно с прилежаща изба с площ от 3.09 кв.м., и припадащите се 4,5 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, който самостоятелен обект се намирал в много фамилна сграда с ид. №*** по КККР, разположена в поземлен имот с ид.

№ *** по КККР, с предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент“, брой нива на обекта: 1,при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж №***.**и № ***.**; под обекта - № ***.**; над обекта №***.**

С Протокол № 752 от 08.10.2020 г. на ЧСИ П.И. на основание чл. 492, ал.2 ГПК, ищовото 1 дружество „Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, било обявено за купувач от проведена публична продан от 07.09.2020 г. до 07.10.2020 г. на гореописания недвижим имот, принадлежал на ипотекарния длъжник М. И. М., ЕГН **********, за удовлетворяване на вземането на взискателя „***“ АД, ТД на НАП - Варна, Община Варна, за сумата от 61916.00 лева, която послужила за удовлетворяване част от вземането на ипотекарния кредитор „***“ АД, ЕИК ***.

Постановлението за възлагане на недвижимия имот влязло в законна сила на 16.11.2020 г. и било вписано в Служба по вписванията - гр. Варна на 17.11.2020г., под акт № ***, том № ***, дв. вх. рег. № ***, дело ***г. Подадена била молба от 18.11.2020 г. от „Ш.“ ЕООД за въвод и такъв бил насрочен от ЧСИ за 24.11.2021 г., но не бил осъществен, тъй като длъжникът по ИД № 2018***0401077 М. И. М., чрез представител на агенцията за недвижими имоти, в чиито държане била оставила ключовете за апартамента /поради отсъствието си от РБ/, предоставяйки ключовете за входната врата на апартамента, била предала доброволно владението му на ЧСИ П.И.,които обстоятелства ЧСИ сама споделила на 24.11.2021 г. на управителя на дружеството -купувач и неговия спътник /брокер от агенция за недвижими имоти/.

В деня на насрочения въвод на 24.11.2021 г. същите ключове били предадени от ЧСИ П.И. на управителя на дружеството - купувач от публичната продан С. Д., след влизането във входа на жилищната сграда и в присъствието на същия брокер от агенцията за недвижими имоти. Твърди се, че самият управител на ищцовото дружество отключил възложения му апартамент, който не намирал в ничие владение/ държане, но вместо да състави протокол за действително извършените в качеството си на съдебен изпълнител действия на доброволно предаване на имота чрез обуславящото го предаване на ключовете на купувача от публичната продан, ЧСИ П.И., рег.№ ***, без правно основание и незаконосъобразно съставила протокол за неосъществени от нея действия по въвод във владение, сочейки, че „изважда“ от владение неприсъстващия длъжник М. И. М., който предварително и доброволно предал владението му предоставяйки чрез трети лица ключовете за него. В последствие незаконосъобразно за неизвършения въвод във владение, сочи ищцовата страна, че били съставени сметка № 0000026773 от 23.03.2021 г. по чл. 79 ЗЧСИ за сумата 742.99 лева - с основание за съставянето по т. 22 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и Фактура № 0000022033/23.03.2021 г., като същата не била платена от ищцовото дружество, поради неизвършване на сочения принудителен способ - въвеждане във владение в недвижим имот. Принудителното отнемане и предаване на недвижим имот, подчертава ищцовата страна, че носело наименованието въвод във владение, като пояснява че чрез въвода във владение се изпълняват всички притезания за предаване на владение или на държане на недвижим имот независимо от това дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. За да се приложи въвод във владение имотът трябвало да се намира в деня на въвода в държане на длъжника. Протоколът за въвода се написвал на самото място, за да се обезпечи точност на констатациите (чл. 522, изр. 2). Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранявал принудително (чл. 522, изр.З). Ако това е необходимо за принудителното изпълнение, СИ можел да разпореди да се отворят сгради и помещения, както й да иска съдействие на полицейските органи, кметове на общини (чл.431, ал.1 и 2).На осн. чл. 498, ал. 1 ГПК купувачът на имота можел да поиска от съдебния изпълнител извършване въвод във владение. Съгласно чл.

498, ал. 2 ГПК, въводът се извършвал срещу всяко лице, което се намира във владение на имота.

То можело да се брани само с иск за собственост.

Постановлението за възлагане на имот при публична продан, сочи още ищцовото 2 дружество, че е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това правело възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан. По силата на това постановление за възлагане възниквали процесуални отношения между купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които били свързани с осъществяване защитата на правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението върху него.

Принудителния способ за осъществяване на тази заШ. бил предаване на владението върху недвижимия имот чрез извършване на въвод. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобивал всички права, които длъжникът е имал върху имота. След като постановлението за възлагане влезело в сила, то се вписвало в Агенцията по вписванията от новия собственик.Ако длъжникът не освободял имота, то новият собственик можел да поиска от съдебния изпълнител да извърши въвод във владение. Постановлението за възлагане повторя още веднъж в исковата си молба ищцовата страна, че представлява пряко изпълнително основание. Тоест, можело да се приеме, че въвода във владение не бил задължителен, а се явявал единствено евентуална възможна последица от вече приключилото принудително изпълнение - само ако длъжникът не напуснел доброволно имота, той се отстранявал принудително, какъвто не бил настоящия случай,твърди ищцовото ЕООД.

В случая, с предаване ключовете за апартамента от длъжника на ЧСИ, според „Ш.“ ЕООД, било осъществено доброволното предаване на имота, и което установявало в деня на въвода, че имота не се намирал в държане на длъжника, което действие изключило принудително осъществяване на правата на ищцовото дружество в качеството му на купувач от публичната продан чрез извършване на въвод във владение. Наличието на ключове за имота само по себе си, породило съвсем обичайно влизане в него /посочено от ЧСИ в съдържанието на съставения протокол за въвод във владение от 24.11.2021 г. -„отключихме“/ без необходимост от съдействие за отваряне с ключар, а липсата на такива и неудостоверени в протокола действия, сочели именно на действия на доброволно предаване на имота на купувача от публичната продан, и неизвършване на действия за принудителност чрез въвод във владение.

С оглед гореизложеното, дружеството ищец „Ш." ЕООД заявява в исковата си молба, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което и отправя искането си по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК до съда: Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде прието за установено между страните по делото, че ищеца „Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С. С. Д. НЕ ДЪЛЖИ на ответника Ч. С. И. П.Л. И., рег.№ ***, с район на действие ОС- Варна, с адрес на кантората: ***, СУМАТА от 742.99 лева (седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща такса по т. 22 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, за която са съставени сметка № 0000026773 от 23.03.2021 г. по чл. 79 ЗЧСИ и Фактура № 0000022033/23.03.2021 г., поради неизвършване на принудителния способ по изпълнително дело № 2018***0401077 - въвод във владение в недвижим имот -самостоятелен обект в сграда - апартамент № *** с ид. *** по КККР, с административен адрес: ***, ап. ***, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

3

Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски в полза на ищцовата страна.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила доказателствени искания

Така депозираната искова молба, в изпълнение на дадените от настоящия състав указания е била уточнена с писмена молба с рег. вх.№ 11159/21 от 27.05.2021 г./ л.29, 30/ .В уточнителна молба е повторено твърдението, че с Постановление от 12.10.2020 г. за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 2018***0401077 от Ч. С. И. П.Л. И., рег.№ ***, с район на действие ОС- Варна, е бил възложен на ищцовото дружество „Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, действащо чрез управителя С. С. Д. и купувач от проведената публична продан, недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда - апартамент № *** с ид. № *** по КККР, с административен адрес: гр. Варна, район ***, ***, бл. *, вх. *, ет. *, ап. ***, с площ от 44.58 кв.м., ведно с прилежаща изба с площ от 3.09 кв.м., и припадащите се 4,5 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място. Въпреки, че не е бил извършен въвод във владение, били съставени от ответника сметка № 0000026773 о т 23.03.2021 г. по чл. 79 ЗЧСИ за сумата от 742.99 лева - по т. 22 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и Фактура № 0000022033/23.03.2021 г . Посочената сума в размер на 742.99 лева, не била платена от ищцовото дружество, поради неизвършване на сочения принудителен способ - въвеждане във владение в недвижим имот, но обвързвала ищеца по вземането на ответника, установено с посочените по - горе Сметка № 0000026773 от 23.03.2021 г. по чл. 79 ЗЧСИ и Фактура № 0000022033/23.03.2021 г. С горните твърдения, счита ищцовата стана, че е обосновала правния си интерес по предявения отрицателен установителен иск, с който се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответната страна на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск,пояснява ищеца, че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника /каквито били изложени в исковата молба за неизвършване на сочения принудителен способ/. Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума от 742.99 лева, за която са съставени от ответника сметка № 0000026773 от 23.03.2021 г. по чл. 79 ЗЧСИ и Фактура № 0000022033/23.03.2021 г., поради неизвършване на принудителния способ по изпълнително дело № 2018***0401077 - въвод във владение в недвижим имот -самостоятелен обект в сграда апартамент № *** с ид. *** по КККР, с административен адрес: ***, ап. ***, който счита ищеца за процесуално допустим, доколкото бил налице сочения правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разпечатката съдържа 26 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db343091-f81e-49bb-9c70-7db780ebb6ef