Решение № 129 от 29.08.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Варна, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Я.

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Ст. Г. Як. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20223000600168 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК .

Образувано е по искане на осъденото лице Б. ИВ. ЯНК., ЕГН ********** за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 115/2020г. на Районен съд - гр. Шумен и по ВНОХД № 256/2021г. на Окръжен съд Шумен.

Искането се позовава на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. чл.348, ал.1, т.т. 1-3 от НПК. Излагат се съображения за нарушение по чл.14 от НПК, довело до липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се още, че постановените актове страдат от липса на мотиви, конкретно изразили се в липса на отговор по поставените от страните възражения. Освен това, решаващите инстанции са приложили едностранен подход при проверката на гласните доказателства, което е довело и до неправилното осъждане на Я. по въздигнатото обвинение. Неправилното квалифициране на поведението на искателя е довело и до неправилното му осъждане за хулиганство, съпроводено със съпротива на орган на властта и отличаващо се с изключителна дързост. Твърди се, че е нарушен материалния закон, допуснати са нарушения, довели до ограничаване на правата на засегнатото лице, сочи се и явна несправедливост на наложеното наказание.

1

Исканията са за отмяна на постановените актове и оправдаване на Я.; алтернативно - отмяна и връщане на делото за новото му разглеждане или прилагане на чл.55 от НК при индивидуализация на наказанието.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитниците на осъденото лице – адв. А. и адв. М., поддържат искането на основанията, изложени в него. Допълват заявеното с доводи за явна несправедливост и нарушения по чл.10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и на чл.39 от Конституцията на РБългария. Отправя се укор към въззивната инстанция, че не е дала отговор на възраженията на защитата и неправилно е приложила материалния закон. Сочи се още неправилност при квалифициране на деятелността на Я. по чл.325, ал.2 от НК.

Прокурорът от ВАпП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Осъденото лице Б.Я. моли съда да го оправдае и да възобнови делото.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Същото е направено в срока по чл.421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е частично основателно.

С присъда № 260019 от 12.05.2021г., постановена по НОХД № 115/2020г., Шуменският районен съд е признал подсъдимия Б. ИВ. ЯНК. за виновен в това, че в периода от 11.11.2018г. до 25.11.2018г., включително край гр.

Шумен, в условията на продължавано престъпление извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото:отправил обидни и заплашителни реплики с арогантен тон и на висок глас към полицейски инспектор М.М., изпълняващ служебните си задължения по охрана на обществения ред по време на масово мероприятие, като деянието се отличава с изключителна дързост, т.к. всички реплики са отправени по време на масови мероприятия, съпроводени със събиране на множество хора и са станали достояние на множество граждани и е 2 съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – изблъскал в гърдите Б.Т./служител на сектор“КП“при РУ –Шумен/и му отправил закана, поради което и на основание чл.325, ал.2, вр. чл.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК, му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. Въз основа на чл.68, ал.1 от НК, съдът не е привел в изпълнение наложено наказание в размер на 6 месеца. Разноските са присъдени в тежест на подсъдимия. Налице е произнасяне и по веществените доказателства.

Актът е бил обжалван по въззивен ред, като с Решение № 6/11.03.2022г. състав на ОС – Шумен е потвърдил изцяло постановената присъда.

Прочитът на материалите по делото не разкрива основателност на оплакването за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са довели до нарушаване на правата на която и да е от страните по делото, в частност на подсъдимия. Действията по събиране и проверка на доказателствата са извършени по реда и със средствата на НПК, което определя и тяхната процесуална стойност и годност. Инстанциите по фактите са подкрепили извода за виновността на подсъдимия на база свидетелските показания, заключенията по изготвените експертизи, писмените доказателства и веществените такива. Твърди се в искането, че показанията на полицейските служители са с идентично съдържание, както и че осъдителната присъда почива върху тази част от доказателствената основа, което представлява порок. И двете редовни инстанции са анализирали източниците на информация, съпоставили са ги едни спрямо други, представили са аргументиран коментар, и едва след това са възприели извод за наличието на противоправно и виновно поведение от страна на Я..

Осъдителната присъда и потвърдителното въззивно решение не се основават само и единствено на показанията на компетентните лица, а на цялостен анализ на събрания и проверен доказателствен материал. Което означава, че не се съзират недостатъци при подхода на двете инстанции, свързан с формиране на вътрешното убеждение, във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Т.е не са допуснати нарушения, камо ли пък съществени такива, които да налагат отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.

3

Критики са отправени към акта, определящ параметрите на обвинението.

Неговият прочит не разкрива недостатъци. Известно е с оглед на задължителната и последователната практика на Върховния касационен съд/ТР№ 2/2002г. по т.д № 2/2002г; ТР 6/2018г. по т.д.6/2017г.ОСНК,/, че по своята същност обвинителния акт трябва да определи предметните предели на доказване и да обезпечи правото на обвиняемия/подсъдимия/ да разбере за какво престъпление е привлечен в това му качество и въз основа на кои доказателства. Формалните изисквания към неговото съдържание включват съвкупността от фактите и обстоятелствата, инкриминиращи престъпното деяние и участието на лицето в осъществяването му. Би било налице съществено процесуално нарушение се казва още в ТР№ 2/2002г., тогава, когато неспазването на изискванията за форма и съдържание са попречили на страните да реализират пълноценна защита на своите права и законни интереси. Обективният прочит на ОА разкрива липса на твърдените недостатъци. Посочени са укоримите действия, времето и мястото, начина на осъществяване, вредите, ощетените лица. С постановление от 05.08.2019г./л.2, том II, ДП/, Я. е бил привлечен в качеството му на обвиняем, в присъствието на защитник – адв. Л.А.. Отново в присъствието на адв. А. е последвал разпит на лицето - /л.4, том II, ДП/, в който искателя е заявил, че разбира обвинението, ще се възползва от възможността да не дава обяснения и желае материалите по делото да му бъдат предявени. Действие, обективирано чрез протокол от 22.11.2019г./л.109, том III, ДП/.

Процесуалните действия не са били съпроводени с възражения. Ето защо, във всеки един момент осъдения е бил наясно със своето обвинение и се е защитавал ефективно и адекватно по него. А щом това е така, то за допуснато нарушение от категорията на съществените не може да става и дума.

Твърди се още, че постановените актове не са мотивирани. Законодателят поставя изискване за формата и минимално изискуемото съдържание на мотивите към съдебните решения. Същите следва да позволяват на всяка от страните, имаща правен интерес, да проследи начина на формиране на вътрешното убеждение у правоприлагащия държавен орган. Подлежащите на проверка мотиви са детайлни, съдържат установените фактически и правни констатации, техните доказателствени източници, в тях е даден логичен и достатъчен отговор на възраженията на страните. Това обосновава извод за законосъобразно изградено вътрешно убеждение, поради което не е налице 4 нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

По приложението на материалния закон:

Защитата на искателя акцентира върху нарушение по чл.10 от ЕКПЧ, доколкото, според защитата, инкриминираното поведение на Я. представлява израз на свободата на словото и правото на изразяване на мнение и възгледи, поради което осъждането му за престъпление по чл.325, ал.2 от НК представлява недопустима намеса и ограничение на упражняването на тези права. Цитират се решения на Европейския съд по правата на човека, относими към проблематиката/“Чолаков с/у България“; „Швейцарското раелско движение с/у Швейцария“; „Диана и Озолин с/у Латвия“/, които според защитата водят до извод, че поведението не е противоправно, както и че наложената санкция се явява прекомерна. Безспорно в цитираните практика на ЕСПЧ се разглежда проблематиката за баланса между гарантиране свободата на изразяване на мнение, защитена от чл.10 от Конвенцията, и задължението на държавата по опазване на обществения ред и правото на лична чест и достойнство на личността (граждани и държавни служители). Фактологията по делата обаче е различна и именно това налага индивидуален подход при оценка на обстоятелствата по всяко конкретно дело.

В настоящия казус е безспорно, че осъденият Я. е участвал активно в провеждането на граждански протести, което разбира се е негово право, гарантирано както от Конституцията /чл.39/, така и от Конвенцията.

Безспорно е обаче също, че инкриминираните действия са се проявили чрез отправянето на обидни думи и ругатни срещу полицейските служители, изпълнявали задължения си по охрана и опазване на реда. Ето защо, действията на Я. са накърнили и друг вид обществени отношения, също защитени от правото.

Най-същественият елемент по мнение на този състав, който доказва, че деятелността е престъпна и че не е налице нарушение на чл.10 от Конвенцията е фактът, че органите на реда не са попречили по никакъв начин нито на осъденото лице, нито на останалите лица, участващи в протеста да упражняват правата си, в частност свободата да изразяват мнение и да отправят критики относно цените на горивата. Отказът на полицейски инспектор да се легитимира пред гражданите/при все, че е бил облечен с 5 униформено облекло, имащо отличителни знаци/ е бил причината за ескалацията на поведението на осъдения. Но то няма нищо общо с възможността присъстващите на протеста да изказват мнения и да заемат определена позиция по общественозначими въпроси. Нито пък оправдава отправянето на обидни думи и ругатни спрямо компетентните лица, изпълняващи своите функции. Според Я. факта, че служителите са снимали неправомерно (по негово мнение) паркираните коли е целял да принуди протестиращите да преустановят тази дейност. До подобен резултат обаче не се е стигнало – напротив протестните действия са продължили според първоначалния им замисъл. Т.е. поведението на осъденото лице не е нито отговор, нито ответна реакция на накърняване на правото му свободно да изразява своето мнение. Действията му са били директно насочени към честта и достойнството на полицейските служители чрез отправяне на обидни и заплашителни думи.

Прегледът на практиката на Съда по Правата на човека, свързана с нарушения по чл.10 от Конвенцията, води до няколко изключително важни извода. На първо място, чл.10 от Конвенцията посочва, че всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право обаче може да бъде съпроводено с ограничения или санкции, които са предвидени в закон и са необходими в едно демократично общество, в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Т.е правото на мнение и свободата то да бъде изразено свободно не е абсолютно и не освобождава лицето, което го упражнява, от задължения като тези да спазва нормите, гарантиращи обществената и националната сигурност, да не върши престъпления, да не предизвиква безредици, да не вреди върху чужд живот или здраве, както и да не вреди върху репутацията или правата на други лица. Винаги, когато е налице колизия между защитени права, следва да се прави преценка дали намесата в правото на свобода на изразяване на мнение е пропорционална на преследваните от закона цели и поради това дали е необходима в едно демократично общество, както се изисква по силата на чл.10 от Конвенцията.