Определение № 28031 от 03.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28031 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110145037 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. К. Г. с ЕГН: ***** и Н. К. Н. срещу М. П. Г. с ЕГН: **********, и П. В. Ш. с ЕГН: **********, с която са предявени субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том ** peг. № ***, дело №*** от *** г., вписан в Служба по вписванията - гр.****, поради противоречието му с добрите нрави, евентуално на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **, том **, peг. № *,** дело № *** от***г., вписан в Служба по вписванията - гр. ****, поради привидност, като прикриващ извършено дарение между страните по него. Претендира се и под условие прогласяване частична нищожност на договора

Съдът следи служебно за допустимостта на предявената искова молба, като на основание чл. 130 ГПК при преценка недопустимостта на иска връща исковата молба.

В случая производството е образувано по предявен установителен иск, като ищците с нарочна молба с вх. № 171327/29.05.2026 г. претендират да черпят процесуалната си легитимация от твърденията, че са наследници на един от продавачите по атакувания договор и при уважаване на предявените искове вещните права, предмет на сделката, ще се считат непрехвърлени от наследодателя им, което би имало пряко значение за обема и съдържанието на техните наследствени права. Считат, че в случай че сделката разкрие пороци, които са нетърпими от правния мир, правният интерес не би могъл да се раздели на части.

Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът следва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка е необходимо да е налице при всяко положение на делото. При положение, че ищецът желае да бъде установена нищожността на договор за покупкопродажба на недвижим имот, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес да получи подобна защита.

В случая ищците твърдят да са наследници по закон на К. Н. Г., който приживе заедно с М. П. Г. с процесния договор се е разпоредил в полза на ответника П. В. Ш. с недвижими имоти, идеални части от които ищците претендират, че е следвало да са част от полагащата 1 им се наследствена маса. В представения нотариален акт изрично е посочено, че от продавания имот ¾ ид.ч. са придобити в режим на съпружеска имуществена общност от продавачите – М. П. Г. и К. Н. Г., а ¼ ид. ч. е придобита по наследство от Кирил Н. Г..

Видно от представеното удостоверение за наследници Кирил Н. Г. е починал на 24.05.2025 г. и е оставил наследници по закон – ответницата М. П. Г. – съпруга и ищците М.

К. Г. и Н. К. Н. - деца. Следователно съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, наследствените права на ищците и на ответницата М. Г. са равни, поради което след прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта на Кирил Н. Г. наследствените права за ½ от същата между ответницата М. Г. и ищците са равни и са в размер на по 3/24 ид.ч.

(3/4*1/2*1/3) от целия имот за всеки, а от притежаваната ¼ ид.ч. лична собственост наследствените права са по 2/24 ид. ч. от имота (1/4*1/3*2). Останалата ½ ид.ч. (или 12/24 ид.ч.) е лична собственост само на М. Г. след прекратяване на СИО. Следователно наследствените права на ищците са в рамките на 10/24 ид.ч. (всеки по 5/24 ид.ч.).

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. В този смисъл ищците като наследници на един от прехвърлителите по договора не са процесуално легитимирани и нямат правен интерес да оспорват договора изцяло извън наследствената си част от разпоредените с него имоти, в защита на която именно предявяват иска за нищожност /в този смисъл Решение № 295 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2013 г., III г. о., ГК, Определение № 3977 от 13.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 989/2025 г., IV г. о., ГК и др./. При това положение за разликата над общо припадащите се наследствени права за двамата ищци - 10/24 ид. части от прехвърлените имоти те не сочат и не доказват обстоятелства, които да обосноват правния им интерес от предявените искове и следователно не разполагат с право на иск за нищожност на договора за тези части, поради което за тази разлика исковете се явяват недопустими, исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да се върне, а производството да се прекрати.

По отношение изложеното в молбата с вх. № 171327/29.05.2026 г. от ищците, че няма основание за конституиране на съпругата на ответника П. Ш. и едновременно с това предоставянето на съда да прецени дали да я конституира, следва да се посочи, че в хипотези като настоящата съдът не конституира служебно страни. Следва по повод изложените възражения от ищците да бъде отбелязано, че според последователната практика на ВКС по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари /Тълкувателно решение 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016, т., ОСГК, ВКС/ и затова процесуалната им легитимация не е съвместна и съдът не следи служебно за конституиране на страната на ищеца или ответника на неговия съпруг.

Съпрузите по тези искове са необходими факултативни другари, съгласно приетото в т. 12 от ПП-2-77 и ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, защото поради естеството на спорното правоотношение решението следва е еднакво за двамата съпрузи. Разрешението не може да бъде различно в хипотезата на предявен иск за нищожност или иск за унищожаване на договор, с който могат да бъдат придобити при условията на съпружеска имуществена общност вещни права. Неучаствалата съпруга е обвързана от неблагоприятното за нея решение като необходим другар, съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК въпреки че не е участвала, което засяга правата й и обосновава легитимацията й да иска отмяна на евентуално влязлото в сила решение. При съобразяване с посоченото и доколкото от молбата не става ясно дали ищците насочват исковете и към Д. Д. В.-Ш., следва да им се даде възможност да уточнят исканията си и при насочване на иска и към това лице – да формулират петитум в тази връзка и да посочат адрес на същата съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. ГПК.

2

На следващо място съдът намира, че с уточненията, дадени с молбата с вх. № 171327/29.05.2026 г., ищците не са изпълнили дадените им указания по отношение евентуално съединения иск за прогласяване частична нищожност на договора, като не са заявили ясно за каква част от договора предявяват иска. С оглед проявената активност следва да им се даде последна възможност да направят дадените уточнения.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 288036/29.08.2025 г., депозирана от М. К. Г. с ЕГН: *** и Н. К. Н. срещу М. П. Г. с ЕГН: ********** и П. В. Ш. с ЕГН: ********** в частта, с която са предявени субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **, том **, peг. № ***, дело № ** от ** г., вписан в Служба по вписванията - гр. ****, поради противоречието му с добрите нрави, евентуално на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД поради привидност, като прикриващ извършено дарение между страните по него за размера над 10/24 ид. части, и ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове в тази им част.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението при съобразяване изложените мотиви:

1. да посочат ясно предявяват ли искове срещу Д. Д. В.-Ш.и в случай че предявяват – да формулират надлежен петитум и да посочат адрес на същата като представят преписи от исковата молба и уточненията;

2. да уточнят предявената евентуална претенция за нищожност на част от договора като посочат изрично и конкретно прогласяване нищожността на коя част претендират.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

Определението в частта, с която е върната исковата молба и частично е прекратено производството подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата му част – не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3