Решение № 292 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100513334 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 435- чл. 438 ГПК.

Образувано е по повод жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело №20259210400824 по описа на ЧСИ С.П., срещу Разпореждане от 23.07.2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар от 300 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ незаконосъобразно е отказал да намали приетите по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв.- за образуване на изпълнителното производство, определен съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

Счита, че възлагането в тежест на длъжника на разноски за бъдещи действия предвид предсказуемия развой на производството, характеризиращо се с липса на правна и фактическа сложност, е недопустимо. Излага, че обстоятелството дали процесуалният представител на взискателите е депозирал отговор на възражението, се явява ирелевантен за дължимостта на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Поддържа становище, че е от кръга на „сигурните платци“ предвид обстоятелството, че собственик на капитала на дружеството е Столична община. По-нататък излага, че в настоящия случай дължимите суми са били заплатени изцяло доброволно още в срока за доброволно изпълнение- на 11.07.2024 г., за което били налице доказателства по кориците на изпълнителното дело, поради което за 1 взискателя била отпаднала необходимостта от предприемането на каквито и да било действия, насочени към удовлетворяване на вземането. „Топлофикация София“ ЕАД подробно аргументира своите доводи с цитирана в жалбата практика, която намира за относима в настоящото производство. Моли приетите разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера от 200 лв., респ. и изчислената такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по подадената жалба от взискателя по изпълнителното производство Л.Д.С., представляван от адв.

М.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага, че претендираното адвокатско възнаграждение в размера от 300 лв. не се явява прекомерно, а съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител на взискателя действия.

Съдът на основание чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262 вр. чл. 260 и чл. 261 констатира, че подадената жалба е редовна и допустима- подадена от активнолегитимирано лице по чл. 435, ал. 2 ГПК в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване действие на ЧСИ по чл.

435, ал. 2, т. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна при долуизведените мотиви.

В чл. 435, ал. 1- 5 ГПК лимитативно са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване пред съд. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и съобразно т. 2 от Тълкувателно решение №3/2017 по тълк.д. №3/2015 г. всеки акт, с който се определя задължението за разноски по изпълнението подлежи на обжалване от длъжника.

На първо място, спорен в настоящото производство е въпросът относно дължимостта на сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в контекста на тяхната прекомерност, по отношение на който настоящият състав намира следното.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в Част I "Общи правила". Нормите са приложими както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, извън предвидените изключения. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите действия във връзка с изпълнението и правната и фактическа сложност на конкретния случай.

От копието на изпълнителното дело е видно, че взискателят е заплатил сума за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното 2 производство, които представляват направени от тях разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.

По въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, досежно претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв. бр. 14 от 2025 г.).

В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева /чл.

10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което с оглед размера на вземането на взискателя възлиза на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл.

7, ал. 2, т. 2 от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

Спорен е въпросът следва ли да бъдат възлагани в тежест на длъжника разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 200 лв. до приетие размер от 300 лв.

В конкретния случай е видно, че дължимите по изпълнителното дело суми не са събрани в срока за доброволно изпълнение. Посочване от взискателя в сезиралата съдебния изпълнител молба на изпълнителен способ е свързано с изискването за редовност по чл. 426, ал. 2 ГПК, поради което обосновава приемане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на по 200 лева, както и за процесуално 3 представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от същата наредба, доколкото сумите все още не са събрани.

С молбата за образуване са посочени изпълнителни способи за събиране на вземанията, но по делото липсват доказателства за извършени от съдебния изпълнител действия в тази насока, а изпълнение на задължението е станало в срока за доброволно изпълнение и не е било наложително прилагане на соченият от взискателя способ. Когато дължимата сума- предмет на изпълнителното дело е в големи размери, при сложност за събиране на сумата и необходимост от множество изпълнителни действия, то това би определило нуждата от извършване на допълнителни действия от пълномощника на взискателя и би обосновало начисляването и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, както и молба с посочване на изпълнителен способ, процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, но същото не изключва дължимостта на възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Поради това взискателят има право на адвокатско възнаграждение по чл.

10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 300 лева за образуване на изпълнителното дело, както и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от същата наредба. Този извод съдът прави на база обема на извършените действия от процесуалния представител на взискателя.

Доколкото настоящият състав намира, че приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат изменяни, то не следва да бъде променяна и приетата за събиране пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело №20259210400824 по описа на ЧСИ С.П., срещу Разпореждане от 23.07.2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар от 300 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5