Решение № 499 от 21.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000475 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260018/28.02.2022г., постановено по търг. д. №1245/2020г. по описа на Окръжен съд С.З., Г.Ф. е осъден да заплати на М. Х. М., ЕГН ********** сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради проявилото се усложнение- „гонартроза“ на двете колена, вследствие на ПТП, настъпило на 16.01.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.10.2020г. до окончателното плащане по посочена банкова сметка.

Г.Ф. е осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 1 600лв., представляваща дължима държавна такса.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач, на страната на ответника М. И. А., с ЕГН **********.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство

– Г.Ф.. Счита, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Основното оплакване, 1 въведено с въззивната жалба, е, че по делото не е установено, че описаните в исковата молба болки и страдания представляват ексцес в резултат на ПТП от 2004г. Наведени са доводи, че решението е постановено в нарушение на Постановление №4/25.05.1961г. Твърди се, че, в нарушение на чл.235 от ГПК съдебният акт не се основава на всички събрани по делото доказателства и на тяхната обективна и цялостна преценка, като не е отчетена действителната правна стойност на доказателствата по делото. Жалбоподателят се позовава на неправилна оценка от страна на първостепенния съд на заключението от допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза, като не е преценил разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. Не е отчетено и обстоятелството, че, съгласно представени от ищеца решения на ТЕЛК, е налице разлика в процентите на неработоспособност в низходяща посока. В нарушение на процесуалните правила съдът не е анализирал приетите като доказателства по делото Протокол №124/31.01.2005г., ведно с приложения и доклад по щета №108/23.12.2004г. по претенцията на ищеца М., от които, според жалбоподателя, се установява, че бъдещи трайни изменения в долните крайници на ищеца са били отчетени и съобразени в производството по извънсъдебното определяне на обезщетение за неимуществени вреди от Г.Ф..

На следващо място е въведено оплакване, че присъденото обезщетение е прекомерно и определянето му е в нарушение на принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД и не е съобразено с действащата задължителна съдебна практика на ВКС и икономическата конюнктура.

Твърди се, че при определяне размера на присъденото обезщетение от 40 000лв., съдът не е съобразил, че първоначално претърпените от ищеца вреди, които са били значително по – сериозни по вид и интензитет, му е заплатено обезщетение в значително по-нисък размер от 15 000лв.

Жалбоподателят се позовава и на нарушение разпоредбата на чл.172 от ГПК по отношение преценката на депозираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката М.а. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – М. Х. М.. С отговора на въззивната жалба същата се оспорва изцяло.

С въззивната жалба и с писмения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК не са предявени доказателствени искания.

2

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.88 от Закона за застраховането /отм. ДВ бр.103/23.12.2005г./.

В исковата молба, предявена от М. Х. М., ищецът основава претенцията си срещу Г.Ф. със следните обстоятелства: Н а 16.01.2004г. на ПП- I-6 С.-Б., в участъка на с. Т. - с. Г., обл. С.З., е настъпило ПТП, извършено виновно от М.

И. А., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „М.“ с ДК № ......

Нарушавайки правилата за движение по пътищата, водачът на л.а. „М.“ навлязъл в насрещната лента и блъснал насрещно движещ се лек автомобил В. с peг. № ....., управляван от М. Х. М., на когото били причинени телесни увреждания. Вината на водача М. И. А. е установена със споразумение по чл.414 Ж от НПК, със сила на присъда, одобрена по НОХД №205/2004г. по описа на Казанлъшки районен съд, с определение от 15.04.2004г. Получените от ищеца телесни увреждания вследствие ПТП-то са следните: Множествена травма; счупване - изкълчване на дясната тазобедрена става; отворено счупване на капачката на дясното коляно, което е наложило нейното отстраняване и е причинено трайно затруднение на движенията на десния крак. Пострадалият е получил 59.5% инвалидност, с решение на ТЕЛК от 01.12.2004г. с диагноза: „Счупване на долни крайници. СъС.ие след фрактура и луксация на ДТБС и дясна патела. СъС.ие след фрактура на таза. СъС.ие след екстирпация на дясна патела. Хипотрофия на бедрена мускулатура“.

Отговорността на Г.Ф. се ангажира с липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, причинил ПТПто. Ищецът бил обезщетен от Г.Ф. по доброволен ред със сума в размер на 15 000лв. по молба с вх. № ГФ-418/23.12.2004г.

3

След определяне и изплащане на горепосоченото обезщетение М. М. продължил да страда от причинените му травми, като поС.но имал накуцваща походка и затруднено придвижване. Вследствие на травмите от настъпилото ПТП при пострадалия се появило усложнение в областта на двете колена, диагностицирано като „ГОНАРТРОЗА ДВУСТРАННО“, като усложнението е открито и диагностицирано при преглед и направени изследвания на 14.04.2020г. Развилата се „гонартроза“ в двете колена причинява поС.ни болки, затруднено движение и негативна прогноза, тъй като тя не е лечима и съС.ието на пострадалия непрекъснато ще се влошава и ще доведе до изключително трудно придвижване, ползване на помощни средства, евентуално протезиране на двете колена. За така описаното усложнение „гонартроза“ на двете колена, ищецът не е обезщетяван, поради което предявил претенция пред ответника с молба с вх. №24-01-245 от 08.06.2020г. за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на развилото се усложнение. Ответникът е отказал да удовлетвори претенцията. Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради проявилото се усложнение - „гонартроза“ на двете колена, вследствие на ПТП, настъпило на 16.01.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника Г.Ф. се оспорва предявения иск. Относимите за настоящето производство възражения по основателността на иска, се поддържат във въззивната жалба и са посочени по-горе.

При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери за установено следното:

Безспорни в първоинстанционното производство и в настоящото въззивно производство са елементите от фактическия състав на чл.88 ал.1, т.1, б.Б, пр. първо от Закона за застраховането /отм./, действал към момента на събитието – 16.012004г., съгласно която разпоредба Гаранционният фонд изплаща по застраховката „Гражданска отговорност“ обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, ако причинителят не е имал 4 застраховка. Вследствие на ПТП, настъпило на посочената дата, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания от причинените му в резултат на ПТП-то увреждания:

Множествена травма; Счупване - изкълчване на дясната тазобедрена става;

Отворено счупване на капачката на дясното коляно, което е наложило нейното отстраняване. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК с оглед постигнато по реда на чл.414 „з“ споразумение по НОХД №205/2004г. на РС Казанлък. Няма и спор, че за лекия автомобил, причинил ПТП-то, не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не е спорно и че функционалната отговорност спрямо Г.Ф. е реализирана, като ищецът е обезщетен по доброволен ред със сума в размер на 15 000лв. по молба с вх. № ГФ-418/23.12.2004г.

По отношение спорния по делото въпрос – налице ли е ексцес вследствие претърпените от ПТП-то травми – т.е. – описаните в исковата молба болки и страдания представляват ли нови спрямо травмите, възникнали в резултат на самото ПТП и получените от ПТП травми предпоставка ли са за търпените нови болки и страдания, релевантни са констатациите от заключението от приетата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, изготвено на база пълен анализ на медицинската документация и личен преглед на ищеца, непосредствено след ПТП-то оплакванията на ищеца са били от тежко травмираната тазобедрена става и дясната колянна, при която, поради премахване на раздробените фрагменти на колянното капаче и хирургична обработка на екстензорния апарат на коляното, движенията в същото са били ограничени. Според вещото лице установената гонартроза и коксартроза са диагностицирани през 2017-2020г. В резултат на дълго продължилия болков синдром и дългото ползване на помощни средства с натоварване на левия крак и щаденето на десния, то в лявата колянна става са започнали дегенеративни изменения на хрущяла, неговото изтъняване. Това е бавен процес и дълго време протича безсимптомно и безболково. След като се започне натоварването на десния крак, се появява дисбаланс в походката, дълго време тя е клатеща се. Този процес е свързан с неправилното натоварване на лявата и дясната колянна става, постепенно предизвиква поява 5 на дегенеративно изтъняване на ставния хрущял и на двете коленни стави.

При такова прогресиране на оплакванията не може да се прогнозира точния момент на появата на силна колянна болка. Не е задължително тя да се изяви с голяма сила едновременно в двете колена. В по-честите случаи се появява острата болка първо в едното, а след няколко месеца в другото коляно. Ето защо появата на гонартрозата е вследствие от първоначалните травматични увреждания при ПТП. В Експертно решение №82 от 10.02.2012г. за първи път се споменава в диагноза Асептична некроза на главата на дясна бедрена кост.

Това е следствие от разкъсването на връзката на бедрената глава по която минава основната хранеща артерия. След нейното прекъсване е нарушено кръвоснабдяването на бедрената глава, а оттам и доставката на кислород и хранителни вещества, участващи в костната плътност. Бедрената глава започва да намалява по обем, да се сегментира, в нея се появяват остеопоротични кисти, вследствие на което движенията в ацетабуларната ямка стават нестабилни и болезнени. Процесът на дегенерация на ставата прогресира във времето. При клиничния преглед на ищеца вещото лице е установило, че М. е с чувствително влошено съС.ие, констатирана е куцаща походка и ползване на помощни средства, затруднения при обличане. В Експертно решение №2155 от 10.10.2017г. е отразено, че ограничените движения на дясната колянна става персистират в лека степен. В Амб.лист №2013 от 14.04.2020г. е отразено, че при новонаправените рентгенографии на двете колена и на таза с двете тазобедрени стави, рентгеновото разчитане конкретизира измененията: Двустранна гонартроза; Коксартроза в дясно. В случая причината за появата на коксартроза е посттравматична. Появата на гонартроза може да има и генетична предиспозиция, но дори и да има такава, връзката й с първичната травма и дълготрайната дисбалансирана походка, не може да се пренебрегва. Вещото лице е категорично в заключението си, че появилите се на по-късен етап страдания: коксартроза в дясно и двустранна гонартроза са в пряка и непосредствина връзка с първоначалните травми от 16.01.2004г. Те са неразривносвързано следствие от процесното ПТП. Този извод не се променя от разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, че с оглед характера на получените травми, е било известно негативното прогнозно развитие, а именно – развитието на коксартроза и гонартроза, нито от показанията на свидетелката М.а в тази насока. Фактът, че към момента на увреждането и с оглед на самото увреждане, са очаквани 6 бъдещи негативни прояви и усложнения не променя извода, че се касае именно за ексцес, а напротив – потвърждава този извод. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за безкритично оценка от страна на първоинстанционния съд на заключението от съдебномедицинската експертиза. Заключението е напълно обосновано, почиващо на медицинската документация, лични впечатления – извършен клиничен преглед и задълбочени познания в специална област – медицината. Като компетентно изготвено и неоспорено от страните, заключението от съдебномедицинската експертиза се кредитира изцяло и от настоящата инстанция.