Решение № 4226 от 11.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4226 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100506721 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на „Д.Х.“ ООД срещу разноските по изпълнително дело № 20237810400642 по описа на ЧСИ Г.Д., определени съгласно сметка-разпределение от 06.02.2024 г., изготвена по посоченото изпълнително дело във връзка с публична продажба на недвижими имоти – апартамент № 1 и апартамент № 4, намиращи се в гр.

София, ж.к. *******.

Основните доводи в жалбата са за неправилно определяне на разпределени разноски по изпълнението, дължими в полза на взискателите и в полза на ЧСИ.

Първоначалното образувано дело е прекратено, като в изпълнение на указанията, дадени на жалбоподателя „Д.Х.“ ООД, последният е посочил, че обжалва изготвената сметка – разпределение от 06.02.2024 г. с твърдение, че същата е неправилна, поради определения размер на таксите и разноските и предвид предходно разпределение.

Счита, че не се дължат разноски за адвокат в полза на първоначалния взискател „К.М.“ ЕООД в размер на 4125 лв., посочени в сметката. Поддържа, че не дължи и сумата в размер на 315 лв., посочена като прости такси в сметката, тъй като не е ясно за какъв способ е начислена. Оспорва също така начислените пропорционални такси в полза на ЧСИ, като счита, че същите надвишават максималния размер, предвиден в 1

ТТРЗЧСИ.

Взискателят - Е.Й.Ц., оспорва жалбата. Счита, че жалбата е недопустима, доколкото е продаден имот, който не е собственост на длъжника-жалбоподателя, не е налице същинско разпределение, доколкото всички взискатели са увовлетворени от получената продажна цена. Твърди също така, че жалбата се явява неоснователно, поради което моли същата да бъде отхвърлена.

Взискателят – „ЕКТ К.“ ЕООД, оспорва също така допустимостта на жалбата.

Счита, че разноските, посочени в сметката, са правилно изчислени, поради което намира жалбата и за неоснователна.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ Г.Д. е посочила, че жалбата е неоснователна. Твърди, че вземанията на всички взискатели, които имат право да получат част от получаната цена за имотите, предмет на публичната продан, са удовлетворени, поради което не е нужно определянето на коефициент на удовлетворяването на взискателите. Счита, че посочените в сметката разноски са определени правилно и в съответствие с нормативната уредба. Ето защо, моли жалбата да бъде отхвърлена.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Производството по делото е образувано по жалба на длъжника „Д.Х.“ ООД срещу сметка-разпределение от 06.02.2024 г. по изпълнително дело № 20237810400642 по описа на ЧСИ Г.Д., съставена във връзка с постъпили суми от продажба на ипотекирани недвижими имоти.

Жалбата първоначално е била нередовна, тъй като не е конкретизирано обжалваното действие на съдебния изпълнител. Основните доводи в жалбата са за неправилно определяне на разпределени разноски по изпълнението, дължими в полза на взискателите и в полза на ЧСИ. В изпълнение на указанията, дадени на жалбоподателя „Д.Х.“ ООД, последният е посочил, че обжалва изготвената сметка – разпределение от 06.02.2024 г. с твърдение, че същата е неправилна, поради определения размер на таксите и разноските и предвид предходно разпределение.

Доколкото, съгласно посоченото от взискателите, от ЧСИ и видно от изготвената сметка, вземанията на всички взискатели, които имат право да получат част от получената цена за имотите, предмет на публичната продан, са удовлетворени, не се касае за разпределение по чл. 460 и сл. ГПК. Такова се изготвя ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, които имат право да получат част от постъпила в изпълнителното дело сума.

Следователно, касае се за жалба срещу разноските за изпълнението, предвид обстоятелството, че изготвената сметка не представлява разпределение по смисъла на 2 чл. 460 и сл. ГПК и с оглед наведените доводи за неправилно определяне на разноските по изпълнението.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 19.02.2024 г., като се обжалва сметка от 06.02.2024 г., в която се определени разноски по изпълнението, връчена на жалбоподателя на 15.02.2024 г. Следователно, жалбата е подадена в срок. С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20237810400642 по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба на „К.М.“ ЕООД срещу „Д.Х.“ ООД за принудително събиране на суми, съгласно изпълнителен лист от 19.07.2023 г. за главница в размер на 34440 лв., ведно със законната лихва от 03.12.2018 г., неустойка в размер на 29704,50 лв., ведно със законната лихва от 23.10.2019 г.

Предвид установено публично задължение на длъжника за сумата в размер на 174693,96 лв., държавната е присъединена като взискател по право.

Като взискател е присъединен и кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД, което дружество е представило удостоверение по чл. 456 ГПК, издадено от ЧСИ А. Б., видно от което има вземане спрямо длъжника за сумите, както следва: 170665,22 лв. – главница, ведно със законната лихва от 18.02.2022 г., която към 07.08.2023 г. е в размер на 2176,93 лв., неолихвяема сума в размер на 242,81 лв., такси по ТТРЗЧСИ в размер на 9518,04 лв.

На 27.09.2023 г. е извършено разпределение на постъпили сума в размер на 60126,50 лв., с която в полза на ЧСИ е разпределена сума в размер на 2890,59 лв., на взискателя „К.М.“ ЕООД – 315 лв., на НАП – 56917,91 лв., 3 лв. за разноски, като на „ПИБ“ АД не е заделена сума. Посоченото разпределение е обжалвано, като частната жалба е оставена без разглеждане, видно от служебна справка в информационната система на СГС.

На 24.10.2023 г. на мястото на взискателя „ПИБ“ АД е конституирана Е.Й.Ц., която е придобила вземането на „ПИБ“ АД въз основата на договор за цесия.

Като взискател е присъединен и кредиторът „МЛВ К. С.“ ООД, което дружество е представило изпълнителен лист от 17.01.2024 г. за сумата в размер на 48000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 10.03.2023 г., както и 3285 лв. – разноски.

3

С молба от 22.01.2024 г. взискателят „К.М.“ ЕООД е посочил, че претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4125 лв., като е представил доказателства за извършването на такива.

На 07.02.2024 г. на мястото на „К.М.“ ЕООД като взискател е конституирано дружеството „ЕКТ К.“ ЕООД.

В рамките на изпълнителното дело е извършена публична продан на недвижими имоти – апартамент № 1 и апартамент № 4, намиращи се в гр. София, ж.к. *******, собствеността по отношение на които е била прехвърлена от длъжника на „С.“ ЕООД след вписване на възбрана, като имотите са придобити от „МЛВ К. С.“ ООД.

След приключване на публичната продан е изготвена процесната сметка, в която е посочено, че със сумата, получена от публичната продан в размер на 436984,20 лв., вземанията на всички взискатели и разноските в полза на ЧСИ са удовлетворени, като остава сума в размер на 63,93 лв., която подлежи на връщане в полза на ипотекарния длъжник - „С.“ ЕООД, собственик на имотите.

Видно от изготвеното първо разпределение, на взискателя „К.М.“ ЕООД не са разпределяни разноски за адвокатско възнаграждение. Както беше посочено, по изпълнителното дело са представени доказателства за реално извършване на такива в размер на 4125 лв., от което следва, че взискателят „К.М.“ ЕООД има право да получи посочената сума.

Следващият довод в жалбата касае разноските, определени в полза на ЧСИ.

Определена е сума в размер на 315 лв. (с ДДС), представляваща прости такси – за изготвяне на разпределение – 36 лв. (с ДДС); за връчване на 11 броя съобщения (по 24 лв. с ДДС); за извършване на два броя справки (по 6 лв. с ДДС), както и 3 лв. с ДДС за пощенски разноски. Видно от материалите по изпълнителото дело, действията, за които са начислени посочените такси, са извършени, като е налице основание за начисляването на тези суми – т. 3, т. 5, т. 13, т. 31 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Същите са изчислени върху всяко едно от вземанията на взискателите в размерите, предвидени в т. 26 от тарифата, а именно – 5969,06 лв. за вземането на „К.М.“ ЕООД, 8293,73 лв. за вземането на Е.Й.Ц., 3954,42 лв. за вземането на „МЛВ К. С.“ ООД. Таксите по т. 26 не са прекомерни, доколкото не надвишават горната граница на размера на дължимата пропорционална такса, а именно – една десета от задължението, съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК и т. 27а от тарифата.

В конкретния случай не е налице основание за приспадане на таксата за опис на двата недвижими имота, съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК, която е в размер на 1609,84 лв., доколкото няма данни същата да е платена от взискателя, съответно – длъжникът дължи таксата в полза на съдебния изпълнител.

4

Твърдението на жалбоподателя, че извършеното предходно разпределение има обуславящо значение за дължимостта на сумите, посочени в сметката от 06.02.2024 г., е бланкетно, без посочване на конкретни доводи във връзка със същото. Следва да се посочи, че за „Д.Х.“ ООД не е налице защитим интерес да обжалва разпределянето на сумите при погасяване на задълженията на дружеството към взискателите, доколкото чрез същото задълженията са погасени изцяло. Както беше посочено, доводите за неправилност касаят определените разноски, дължими от жалбоподателя, като, предвид изложеното по-горе, същите са неоснователни.

Ето защо, жалбата е неоснователни и следва да се отхвърли.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба от 19.02.2024 г. на „Д.Х.“ ООД срещу разноските по изпълнително дело № 20237810400642 по описа на ЧСИ Г.Д., определени съгласно сметка-разпределение от 06.02.2024 г., изготвена по посоченото изпълнително дело във връзка с публична продажба на недвижими имоти – апартамент № 1 и апартамент № 4, намиращи се в гр. София, ж.к. *******.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5