Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 824 от 04.05.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 339/2022
Вид
Решение № 824
Подписан
04.05.2023
В сила
18.01.2024
Състав
МАРИАНА ДИМИТРОВА ШОТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 256 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 81, ал. 1 · Закон за здравето
  • чл. 128, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 128, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 129, ал. 1 и ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 129, ал. 1 и ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 129, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 1 и 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 1 и 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 133, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 134, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 199 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 824 гр. Пловдив, 04.05. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 339 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът А.И.Й., ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник адв. С. е предявил срещу ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 претенция за присъждане на обезщетение в размер на 300 000 лева, представляващо обезвреда за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт, в т.ч. получен инсулт, следствие от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН в Затвора Пловдив. Твърди се в тази насока, че на 31.12.2019 г. в затвора е починал брат му – С.И.Й., който е бил единственият му близък и е починал, защото е лекуван неадекватно – лекуван е от СПИН, а е починал от кръвоизлив. Вредите се сочи, че търпи от 06.03.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендира законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита предявения иск за неоснователен, поради което настоява за отхвърлянето му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че по НОХД № 2537/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, С.И.Й. е признат за виновен на основание чл. 199 от НК и осъден за срок от четири години „лишаване от свобода“ с начало на изтърпяване – 12.07.2017 г., като на 31.12.2019 г. е починал (така справка за правно положение на л. 35). В Затвора Пловдив С.Й. е постъпил на 29.12.2017 г., като до 31.12.2019 г. няма данни да е пребивавал в друго затворническо заведение (така становище на л. 32). Установява се също така, че в периода от 11.09.2019 г. до 07.02.2020 г. ищецът е бил изпратен като ученик в СУ „М. Орозов“ към Затвора Враца и не е бил на територията на Затвора Пловдив, когато е починал неговият брат (така становище на л. 34). А съгласно Докладна записка от д-р Р.Д. лекар ординатор МЦ Затвора Пловдив, ищецът А.Й. не е получавал инсулт след 31.12.2019 г., към датата на изготвяне на докладната (04.03.2022 г.) е страдал от остро хронично заболяване „панкреатит“, лекуван е в УМБАЛ „Свети Георги“, след което е приведен в СБАЛЛС София, след завръщането му от там, отново е с болков синдром, настанен в стационара на МЦ при Затвора Пловдив за наблюдение и 04.03.2022 г. състоянието му е влошено (л. 31).

В хода на настоящото съдебно производство е изслушано и прието без заявени възражения от страните заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвено от д-р М.К.Б.. След запознаване с представената по делото медицинска документация (с писмо рег. № 2392/13.05.2022 г. от Затвора Пловдив на л. 81-132 и с писмо изх. № 1941/17.05.2022 г. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на л. 134-245), вещото лице е установило, че лицето С.И.Й. е страдало от: ХИВ; Хроничен Хепатит С; Полиневропатия неуточнена; ИБС; Нестабилна стенокардия. Болен от ХИВ – инфекция, серопозитивен от 2017 г., никога не е провеждал лечение до 2019 г. От 12.03.2018 г. е с диагностицирани ИБС и Нестабилна стенокардия. Констатирано е, че липсват медицински документи, които да доказват с категоричност причината за смъртта, но по доклада на д-р Д., лекар-ординатор при МЦ на Затвора Пловдив, С.Й. е починал в затвора с тежка форма на ХИВ, съпроводени със сърдечна и дихателна недостатъчност. Същият е бил лекуван адекватно и по повод на ХИВ инфекцията, която е предизвикала други инфекции и е пролежавал неколкократно в Инфекциозна клиника при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където му е провеждано адекватно лечение и съобразно стандартите за добра лекарска практика. Относно ХИВ-инфекцията вещото лице посочва, че на лицето е било изписано лечение от същата клиника и Й. е получавал медикаменти безплатно да се лекува в затвора от Инфекциозна клиника при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където се е водил на диспансерен отчет. На следващо място експертът посочва, че поради късното започване на лечение – 2 години след поставянето на диагнозата ХИВ-инфекция, серопозитивен, перспективите са били много песимистични и всичко е било въпрос на време, като уточнява, че излекуване от ХИВ-инфекция няма, на този етап в медицината посочва, че не е открито лекарство за борба с ХИВ-инфекцията. Съдът кредитира съдебно-медицинската експертиза като компетентна и безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при разглеждане на спора по същество.

Като свидетели са разпитани И. С. Р. и А.С.Й..

От показанията на свидетеля Р. се установява, че същият познава С., тъй като е бил в неговата стая и са били заедно 6-7 месеца. Твърди, че С.е искал да го изпращат в болница, но никой не му е обърнал внимание. Свидетелят е ходил с него до лекаря, а той казал, че нищо не може да се направи, тъй като е имал СПИН, един-два пъти са го карали в болница и никой не му е обръщал внимание, лекарката дори го е псувала, но сега вече я нямало, тъй като са я махнали от Затвора Пловдив. С.е казвал на свидетеля, че е болен от СПИН и че от затвора го е получил. Свидетелят заявява също така, че познава брата на С., който е бил в Затвора Ловеч, когато брат му е починал и много тежко е изживял смъртта на С., не знаел къде се намира, няколко месеца след неговата смърт го е видял, но когато е починал, не го е виждал. За ищеца посочва, че е бил здрав и като е научил за смъртта на брат си, се е разболял, плачел е постоянно, писал е жалби, но никой не му обръщал внимание.

От показанията на свидетеля Й. се установява, че се познават с ищеца от деца и той е приятел на неговия брат, който е починал – били са в затвора в една стая – в килия № 8 в Затвора Пловдив. Твърди, че С.се е разболял в затвора от СПИН, вън не е бил болен и когато е паднал в тоалетната, тогава са го извели в болницата. Свидетелят заявява също така, че: „Братът на А. почина в болницата и тогава брат му не беше на себе си.“.

Приятели са му казали, че ищецът е приел много тежко смъртта на брат си, не е бил на себе си и не е говорил с него, на каре са били заедно с ищеца и от там е разбрал как се чувства. Свидетелят не може да каже дали е имал напрежение ищецът преди да почине брат му. Не може да разбере душата на ищеца към брат му дали го обича или не, двамата са се разбирали, говорили са си и понякога имало караница. Ищецът след смъртта на брат си е бил объркан и са го закарали в Ловеч, след като се е върнал от Ловеч, свидетелят не го е виждал.

Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. А съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът ГДИН са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди настъпили неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия от страна на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна, ответник е ГДИН, който съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение ГДИН за исковия период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

С оглед посоченото в исковата молба основание за настъпилите вреди, първият елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника, който следва да е осъществен, е наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГДИН, осигуряващи медицинско обслужване на лишените от свобода. В конкретния случай се претендира, че настъпването на неимуществени вреди по отношение на брата на починалото лице и ищец по делото, са последица от незаконосъобразни бездействия на служители на ГДИН, които не са осигурили адекватно и ефективно медицинско обслужване на лишения от свобода С.И.Й..