Определение № 1403 от 19.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1403 гр. Стара Загора, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500743 по описа за 2025 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на Л. Д. Т., ЕГН – **********, с настоящ адрес:с. А., ***, действаща чрез адв. А. Д., срещу определение № 1905/12.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 171/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на частната жалбоподателка за изменение на решение № 462/04.07.2025 г. в частта му за разноските чрез присъждането на адв. А. Д. на допълнително адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, т.к. първоинстанционният съд не е определил разумни и пропорционални размери на адвокатското възнаграждение, което да отговаря на критерия на справедливо обезщетяване на положения от адвоката труд.

Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяването на друг, с който ответното дружество „К.К.М.“ ЕАД и „ К.Г.“ ЕООД бъдат осъдени да заплатят по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ на адв. А. Д. адвокатското възнаграждение до пълните претендирани размери съобразно предявените и уважени искове.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден само от първия ответник по нея - „К.К.М.“ ЕАД и са подали отговор, с който са я оспорили като неоснователна.

Изложили са доводи за правилност на обжалваното определение, при 1 постановяването на което първоинстанционният съд е определил възнаграждението на адвоката след преценка на реално положения от него труд с оглед на ниската фактическа и правна сложност на делото.

Вторият ответник и въззиваем „ К.Г.“ ЕООД, не са подали писмен отговор на частната жалба.

След запознаването със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 171/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък е образувано по искова молба на Л. Д. Т., действаща чрез адв. А. Д., срещу „К.К.М.“ ЕАД и „К.Г.“ ЕООД, с която са предявени при условията на кумулативност установителен иск и пасивно субективно съединен установителен иск срещу „К.Г.“ ЕООД, за прогласяването недействителността на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия на момента“ на основание чл.22 от ЗПК спрямо първия ответник и за прогласяването недействителността на договора за възлагането на поръчителство от 04.10.2024 год. с предмета обезпечаването на задълженията по първия Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия на момента“ на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД спрямо втория ответник.

С предявените срещу „К.К.М.“ ЕАД главен иск ищцата е претендирала обявяване нищожността на договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия на момента“ поради противоречието му със закона поради наличието на нераноправна клауза /чл.22 от ГПК/, а при условията на евентуалност на договорна клауза, а с иска, предявен срещу втория „К.Г.“ ЕООД – обявяване на нищожността на договора за поръчителство поради накърняване на добрите нрави или като сключен при липсата на основание по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, с който страните са се съгласили адв. А. Д. да окаже безплатна правна помощ на Л. Д. Т., която е материално затруднено лице на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба е поискано при уважаване на исковете съдът да присъди в полза на адв. А. Д. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждения в размер от 493,92 лв., с ДДС по главния установителен иск срещу „К.К.М.“ ЕАД, и сумата от 480 лв., с ДДС – по евентуалния установителен иск срещу „К.Г.“ АД.

С отговора на исковата молба ответното дружество „К.К.М.“ ЕАД е оспорило предявения срещу него установителен иск като недопустим предвид липсата на правен интерес, а всички искове като неоснователни с възраженията, относими към основанието на исковата претенция.

С отговора си на исковата молба второто ответно дружество „К.Г.“ ЕООД е оспорило предявения срещу него иск като неоснователен с 2 възраженията, относими към основанието на исковата претенция.

Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без участието на ищцата или нейният пълномощник-адвокат, и без да са извършвани допълнителни процесуални действия или да са събирани други доказателства, освен представените от страните с исковата молба и отговорите й писмени доказателства, които съдът е приел с определението си по чл.140 от ГПК.

С постановеното по делото решение съдът е уважил исковете за обявяване нищожността на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия на момента“, както и за обявяване нищожността на договора за поръчителство от 04.10.2024 год..

Осъдил е „К.К.М.“ ЕАД да заплати на адв. А. Д. възнаграждение в размер на 240 лв., с ДДС, и „К.Г.“ ЕООД възнаграждение също в размера на 240 лв., като е приел, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност; осъществената защита е по едно кредитно правоотношение, съществува обилна съдебна практика по идентични казуси, поради което при осъществяването на защитата на ищцата не са положени по-специални усилия.

По молба на ищцовата страна за изменение на решението в частта за разноските Районен съд – Казанлък е постановил обжалваното определение под № 1905/12.08.2025 г., с което е отказал присъждането на допълнително адвокатско възнаграждение на адв. А. Д..

Съдът е аргументирал решението си за оставянето без уважение на молбата като е извършил преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, без прилагането на разпоредбите на НМРАВ предвид наличието на задължителна за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз, обявяваща Наредбата за нищожна.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Депозираната пред настоящия съд частна жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и всяка е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по съществото си частната жалби се преценява от съда за неоснователни по следните съображения:

Въззивният съд намира, че при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна защита и съдействие по гражданско дело не следва да се прилага Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, а съображенията за това са следните:

Нормата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата ограничава съда в 3 преценката му относно размерът на справедливото на положения от адвоката труд възнаграждение по начина, че то да не може да е по-ниско от предвидения в Наредбата размер, а чл.2, ал.2 от НВАР предвижда, при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата съдът да съобразява неговия размер с критериите, предвидени в тази наредба.

Съгласно задължителната за националните юрисдикции на държавитечленки практика на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22 националният съд следва да не прилага Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, поради противоречието й с общностното право.

Въззивният съд намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело с № С-438/22 намира приложение и към настоящата й редакция Наредба за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, т.к. въпреки направеното след постановяването му изменение на подзаконовия нормативен акт, той продължава да не е съобразен с правото на ЕС, съобразно даденото от СЕС тълкуване на общностното право.

Това е така, т.к. начинът на приемане на НВАР, въвеждаща тарифа за адвокатските възнаграждения, все още представлява съгласуване на цените на адвокатските услуги от всички участници на пазара на принципа на хоризонталното ценообразуване.

В решение на СЕС по съединените дела с № № C-427/16 и C-428/16 е прието, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС.

По идентичните съображения следва да се приеме, че макар регламентираните с НВАР размери на възнагражденията за адвокатска работа вече да не са предвидени като минимални, то установяването им като задължителни за съда при определяне на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на практика ги приравнява на минимални, а това от своя страна се явява в разрез с правото на ЕС, съгласно даденото в решението на СЕС по дело С-438/22 тълкуване на правото на Съюза.

Според въззивният съд определените с Наредбата за заплащането на правната помощ размерите на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир за възприетите от законодателя за справедливи размери на възнаграждението на адвоката, осъществяващ процесуално представителство в производство по граждански дела, определено на база предмет на спора и цена на иска.

Този извод се налага от принципа за равно третиране, т.к. правната помощ, предоставяна както по реда на Закона за правната помощ, така и по 4 реда на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата има социална функция и се отнася до защита на обществения интерес чрез гарантиране на достъпа на гражданите до правосъдие.

И в двата случая предоставянето безплатно на адвокатски услуги произтича от необходимостта за осигуряването на възможността на материално затрудненото лице да бъде представлявано от адвокат в производство по гражданско дело, респ. остойностяването и заплащането на адвокатският труд и в двете хипотези следва да бъде подчинено на едни и същи принципи.

Обстоятелствата, че предоставената по реда на Закона за правната помощ адвокатска услуга се заплаща от държавния бюджет, а заплащането на предоставената по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатска услуга следва да бъде възложено насрещната страна по делото не предпоставят възможността за прилагането на различни принципи при остойностяването на положения от адвоката труд.

Закона за адвокатурата единствено предоставя възможността на всеки адвокат, без значение дали е вписан в Националния регистър за правна помощ или не, да може автономно да вземе решение дали да предостави безплатна защита на материално затруднено лице и в какъв обем да е тя, но не следва да създава привилегия положеният от адвоката безплатен за представляваното лице труд да бъде възмезден чрез прилагане на икономическите принципи, регулиращи свободния пазар на адвокатските услуги.

При определянето на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ следва да изходи единствено и само от действителната фактическа и правна сложност на делото и положеният от адвоката труд, който следва да се положи за защита на съответното право.

Цената на труда се определя в случая от предмета на спора, касаещ защита на ищец - потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото, изразяваща се в изготвяне и подаване на исковата молба и молба за изменение на иска, без участие в открити съдебни заседания.

В конкретният казус е налице изключително ниска фактическа и правна сложност на делото, т.к. спорът между страните се свежда единствено до прилагането на правото, разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без участието на страните, респ. техните пълномощници, а предметът на делото касае правен спор, по който има обилна задължителна за националните юрисдикции съдебна практика на Съда на европейския съюз и на Върховния касационен съд.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за осъществената от адв. А. Д. правна защита и съдействие на ищцата Л. Д. Т. следва да бъде определено в рамките на предвидените в чл.25, ал.1 и чл. 26а от Наредбата за заплащането на правната помощ размери на 5 адвокатско възнаграждение в размер на по 240 лв., с ДДС /200 лв. без този данък/ за всеки един от уважените искове, или казано другояче общо сумата от 480 лв., с ДДС, като дължими са поотделно и съответно от първия ответник „К.К.М.“ ЕАД сумата от 240 лева и също сумата 240 лв., с ДДС /200 лв. без този данък/, дължими и от втория ответник „К.Г.“ ЕООД.