Определение № 448 от 05.09.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. София, 05.09.2025 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Адриана Ат. Велева

Светозар Люб. Георгиев като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно частно наказателно дело № 20241800600917 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от подсъдимия А. К., подадена чрез неговия защитник - адв. Д. С. от САК, против протоколно определение № 610 от 20.11.2024 год., постановено по н.о.х.д. № 361/2024 год. по описа на Районен съд - С., с което съдът е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимия.

В жалбата се твърди, че при изготвяне на внесения обвинителен акт са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, довели до ограничаване на правата на обвиняемия. Посочва се, че инкриминираното деяние - изнудване, е резултатно и се счита за довършено, след като пострадалият осъществи имуществено разпореждане в чужда полза. Предвид това според защитника обвинението е неясно формулирано, тъй като в съдържанието на обвинителния акт не е изяснено дали престъплението е извършено на неустановена дата през месец ноември 2021 год. или е осъществено в периода на предаване на парите (от 1 неустановена дата през м. ноември до 10. декември 2021 год. Защитникът счита за напълно неясно дали така изложеното касае продължено или продължавано престъпление. Освен това инкриминираната дата не съответства с началната и крайната дата на причинената имотна вреда, при което неясно е защо прокурорът е приел, че деянието е довършено, а не съставлява единствено опит, предвид възприетото в обвинителния акт. С оглед на така очертаните недостатъци, защитникът намира, че атакуваното определение е неправилно, а внесеният обвинителен акт е негоден да изпълни своето предназначение да определи предмета на доказване по делото. Моли се за отмяна на определението и за връщане на делото на РП - С. за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Прокурорът не е депозирал възражение по жалбата.

С. окръжен съд, след като обсъди депозираната частна жалба и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Това е така поради следните съображения:

Видно от протокол от 20.11.2024 год., първи наказателен състав на Районен съд - С. е дал ход на разпоредителното заседание по н.о.х.д. № 361 по описа на същия съд за 2024 год., по повдигнатото обвинение срещу А. А. К., с ЕГН: **********, за престъпление по чл. 214, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НКза това, че на неустановена дата през м. ноември 2021 год. в гр. С., обл.

Софийска, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, с цел да набави за себе си имотна облата в размер на 600 лева е принудил чрез заплашване Е. Л. К., като й е казал, че ще й се случат много лоши неща и ще й причини нещо лошо, да извърши нещо противно на волята й - да му даде 600 лв., които му е предоставила в периода от неустановена дата през м. ноември 2021 год. до 10.12.2021 год. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 600 лева.

В хода на разпоредителното заседание по делото, при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, защитникът на подсъдимия - адв. С., е отчел, че на досъдебната фаза са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на отстранимите, които са довели до 2 ограничаване правото на защита на неговия подзащитен. Изразил е позиция, че обвинителният акт по делото не отговаря на изискванията на Тълкувателно решение № 2 от 2002 год. на ОСНК на ВКС, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени редица отделни действия, извършени от подсъдимия, докато в заключителната част е посочено едно продължено престъпление. Освен това в обвинителния акт не са посочени начална и крайна дата на започване на деянието, но същевременно е посочено, че последната част от сумата е платена на 10.12.2021 год.

Съдебният състав е приел, че деянието, предмет на обвинение, е описано достатъчно конкретно и ясно - в какво се изразява престъплението и момента на неговото извършване, като липсва визираната от защитника неяснота. Непосочването на конкретната начална дата на извършване на деянието според съда не накърнява правото на защита на подсъдимия. С тези доводи съдът е приел за неоснователно искането на защитата, като е оставил без уважение същото.

Съгласно чл. 246, ал. 1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. С обвинителния акт се повдига окончателното обвинение, като с него се определят рамките на доказването, тъй като в наказателното производство на доказване подлежат фактическите положения, приети за установени в обвинителния акт по отношение на лицата, срещу които е повдигнато обвинение. В този смисъл и ВКС е приел, съгласно мотивите на ТР № 2/2002 год.: „винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него“.

Значимостта на обвинителния акт, като поставящ начало на съдебното производство и определящ неговите рамки, е наложила законодателят да предвиди реквизитите му в чл. 246 НПК. Съгласно ал. 2 на тази разпоредба, следва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за самоличността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК, обстоятелствата, които отегчават или 3 смекчават отговорността на обвиняемия, както и доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. По този начин в пълнота се излагат всички фактически твърдения, които налагат извод за осъществяване на инкриминираната престъпна дейност - елементите от обективна и субективна страна на състава.

След запознаване с изготвения обвинителен акт, настоящият съдебен състав намира, че същият е годен да инициира съдебното производство срещу подсъдимия, доколкото в обстоятелствената му част се съдържат всички необходими реквизити съгласно константата съдебна практика - описано е мястото на извършване на деянието и времето на осъществяването му в степента, в която същото би могло да бъде определено; отразени са и твърдените действия, с които подсъдимият е осъществил престъплението, изразяващи се в конкретни заплахи. За разлика от предходната форма на обвинението (по н.о.х.д. № 223/2024 год. по описа на РС - С.), в обсъждания понастоящем обвинителен акт е съобразено, че деянието по чл. 214, ал. 1 от НК се извършва чрез упражняване на принуда или заплашване, като в действителност за престъплението се предвижда престъпен резултат причиняване на имотна вреда. Разкъсването във времето на причиняване на вредата (чрез предоставяне на паричната сума на няколко пъти) само по себе си не може да аргументира наличие на усложнена престъпна дейност. Това е така, защото съставомерното действие, за което се твърди, че е извършено от подсъдимия, в конкретната хипотеза е обективирано в еднократно принуждаване чрез заплашване. В конкретната хипотеза се касае за престъпление, осъществено с едно-единствено действие, което е меродавно от гледна точка на съставомерните признаци на деянието. Без значение за квалификацията на престъплението е неколкократното предоставяне на парични суми от страна на пострадалата. От обвинителния акт става ясно, че тези действия се дължат на отправената през м. ноември 2021 год. заплаха.

Поради това не може да се сподели становището на защитника, че е налице неяснота на повдигнатото обвинение. Констатираните в първоначалното разпоредително заседание по делото допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са били отстранени, както правилно е приел съставът на първоинстанционния съд.

С оглед на гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, 4 поради което следва да бъде постановено определение, с което обжалваният първоинстанционен акт бъде потвърден, а делото върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по н.о.х.д. № 361/2024 год. по описа на Районен съд - С..

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 3, вр, чл. 334, т. 6, вр. чл.

338 от НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 610 от 20.11.2024 год., постановено по н.о.х.д. № 361/2024 год. по описа на Районен съд - С., с което съдът е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5