Решение № 4950 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4950 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110157979 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против В. В. Л., ЕГН **********, чрез законен представител Д.

Г.-Л.; Н. В. Л., ЕГН **********, чрез законен представител Д. Г.-Л.; А. П. Л., ЕГН ********** и Д. Р. Г.-Л., ЕГН **********, с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми: сумата от 4011,61 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 05.2021г. – 04.2023г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 769,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 12.09.2024г., както и сумата от 23,67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 08.2021г. – 04.2023г., и сумата от 6,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2021г. – 12.09.2024г., при следните квоти: по 1/6 за В. Л., Н. Л. и Д. Г.-Л. и 3/6 за А. Л..

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците са общински наематели на топлоснабдения имот.

Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са 1 длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците В. В. Л., Н. В. Л. и Д. Р.

Г.-Л., са подали отговор, с който оспорват исковете по основание и размер.

Твърдят, че за процесния период не са били наематели на топлоснабдения имот, като титуляр на партидата до 2024г. е била Н.С. Л.. Отделно от това посочват, че ответницата Д. Л. се е отказала от наследството на починалия й съпруг В. Л., който отказ е вписан под № 87/15.01.2024г. По отношение на ответниците Н. и В. Л.и се сочи, че същите са приели наследството на баща си В. Л. по опис, като видно от представеното решение в наследствената маса няма никакви активи. Предвид горното молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника А. Л..

По делото е конституирано трето лице-погамач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

2

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Видно от събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно настанителна заповед № ********/16.08.2002г., Договор за наем за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 04.05.2005г. и писмо от кмета на район „Люлин“, Столична община, се установява, че между Н.С. Л. и Столична община е бил сключен договор за наем на процесния имот – общинска собственост. Отделно от това видно от представените по делото справки за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г. Н.С. Л. е починал на 18.12.2021г., като е оставила за наследници ответниците по делото А. П. Л., Д. Р. Г., Н. В. Л. и В. В. Л.. Видно от писмо от Столична община от 12.07.2024г. към посочената дата считано от 20.03.2024г. титуляр на имота е Д.

Р. Г.-Л.. В отношенията с топлопреносното предприятие отговорен за цената за ТЕ поначало е собственикът или титулярът на вещно право на ползване върху имота – чл.153, ал.1 ЗЕ. Ползвателят на имота на облигационно основание, в т.ч. наемателят, може да е клиент на ТЕ само ако е сключил договор за продажба на ТЕ с топлопреносното предприятие например чрез подаване на заявление за откриване на индивидуална партида на имота – в този смисъл са 3 задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. В случая по делото не се доказва, че нито наследодателя Надежда Л., нито ответниците да са подала молба – декларация до топлопреносното предприятие за откриване на партида на имота на тяхно име.

В допълнение, видно от удостоверение изх. №4643/15.01.2024г. по ч.гр.д.

№2123/2024г. по описа на СРС, Д. Р. Г. – Л., е направила отказ от наследството на В. Л., като отказа е вписан в специалната книга на СРС под ***/15.01.2024г.

С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство, настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът – в случая ответницата се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Така тя не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е била такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/.

По отношение на ответниците по делото - малолетните Н. В. Л. и В. В.

Л., се установи, че същите са приели наследството, оставено след смъртта на наследодателя си В. Л. – по опис. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН отговорността на наследник, приел наследството по опис, се ограничава до размера на полученото наследство. В настоящия случай, видно от изготвения опис, наследството включва активи по платежна сметка, в размер на 0,00 лв.

Предвид това, съдът намира, че искът и срещу тези двама ответника, е неоснователен и на това основание.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за недоказано наличието облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди до процесния имот през процесния период.

Ответниците не са материалноправно легитимарани да отговаря по предявените искове, защото не се доказа качеството им на клиент на ТЕ за битови нужди. Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

С оглед изхода на спора ответниците имат право на разноски.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ответникът следва да заплати на адв. А. К. Т., сумата от 306,78 евро (600,00 лв.) – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответниците Д. Р. Г. – Л., Н. В. Л. и В.

В. Л..

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против В. В.

Л., ЕГН **********, чрез законен представител Д. Г.-Л.; Н. В. Л., ЕГН 4

**********, чрез законен представител Д. Г.-Л.; А. П. Л., ЕГН **********, Д.

Р. Г.-Л., ЕГН ********** и А. П. Л., ЕГН **********, осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми: сумата от 2051,10 евро (4011,61 лева), представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 05.2021г. – 04.2023г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 393,24 евро (769,11 лева), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 12.09.2024г., както и сумата от 12,10 евро (23,67 лева), представляваща главница за дялово разпределение за периода 08.2021г. – 04.2023г., и сумата от 3,13 евро (6,12 лева), представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2021г. – 12.09.2024г., при следните квоти: по 1/6 за В. Л., Н. Л. и Д. Г.-Л. и 3/6 за А. Л..

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б да заплати на адв. А. К.

Т., вписан в САК с личен номер **********, на основание чл. 78, ал. 3ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 306,78 евро (600 лева), адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5