Решение № 193 от 29.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Бургас, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120104043 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. А., ЕГН ********** от гр. Б., ул.

***, чрез адв. С. К., с която се иска съдът да осъди Териториално поделение “Държавно ловно стопанство Ропотамо”, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Изгрев”, адм.сграда № 170, Булстат 2016176540222, представлявано от директора инж. Г. Г., да му заплати сумата от 2350 /две хиляди триста и петдесет лева/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка “***”, с рег. № ***, от диво животно – кошута, както и сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплах, страх и тревожност, ведно със законната лихва от датата на увредата – 23.04.2023г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 23.04.2023г. около 20:20ч. на републикански път II92, км 36.640 с посока на движение гр. Приморско към гр. Созопол, ищецът управлявал личния си автомобил марка “***”, с рег. № ***, когато на пътното платно навлязло внезапно диво животно – кошута, което се блъснало странично в лявата част на автомобила – около средата, а вследствие на удара се завъртяло и се блъснало в предния ляв калник. Ищецът твърди, че пътната настилка била суха, а навън било тъмно, като участъкът бил с леко изчакване в посоката му на движение.

Състоянието на пътната настилка било добро и без дупки. Твърди, че управлявал автомобила с съобразено с пътните условия скорост, автомобилът бил в отлично техническо състояние, а видимостта била добра. Сочи, че избягването на удара било невъзможно, поради внезапното навлизане на дивото животно на платното за движение, в опасната зона за спиране на автомобила.

Твърди, че в резултат на сблъсъка, по автомобила били нанесени материали щети по предната броня, преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата, всички описани в съставения протокол за ПТП № 1619916 от 23.04.2023г. от полицейски служител при ОДМВР – Бургас по пр.

№ ****/23.04.2023г. Излага, че за ремонт на щетите и резервни част заплатил сумата от 1050 лева, а за бояджийски услуги сумата от 1300 лв. Сочи, че от настъпилото ПТП претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в уплах и стрес, а в продължителен период от време изпитвал и психически дискомфорт. Изпадал в състояние на тревожност при управление на автомобил.

Излага подробни доводи, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана съобразно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД и чл.34, ал.1, т.1 от ЗЛОД.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното ТП “ДЛС Ропотамо” при ЮДП гр. Сливен, чрез неговия пълномощник юрк. М. Т., който намира искът за допустим, но неоснователен. В отговора се твърди, че изложените факти са недоказани, а искът 1 неоснователен. Сочи се, че съставеният протокол за ПТП № 1619916/23.04.2023г. е непълен и противоречив. Липсвал подпис за участник № 1, по който номер бил записан ДЛС Ропотамо, не били вписани име и длъжностно лице на ТП, присъствало при огледа на местопроизшествието. В същото време ответникът твърди, че от събраните при него доказателства и в частност рапорт № ***/24.04.2023г. и констативен протокол серия ЮИДП-10 № ***/23.04.2023г. при огледа на местопроизшествието присъствали двама негови служители – надзиратели, но в протокол няма вписани данни за тях и техните действия, и не ставало ясно защо същият не им бил предявен за подпис. Протоколът бил подписан единствено от участник № 2 и неговия съставител и удостоверявал факти, единствено от показанията на водача, а не пряко на длъжностното лице от РУ – Приморско. Сочи се, че актосъставителят не е очевидец на ПТП и няма преки впечатления за това, дали кошутата е навлязла и се е блъснала в предна лява врата на автомобила и вследствие от удара се е завъртяла и блъснала в преден ляв калник, като е могъл единствено да удостовери наличието на щети по автомобила. В протоколът липсвали данни за измерен спирачен път на автомобила, за скоростта с която се е движил водача, за да може да се установи, дали животното е единствена причина за настъпилите вреди. Твърди се, че скоростта, с която се е движил водача не е бил съобразена с тази разрешена от пътните знаци. Сочи се, че е налице несъответствие между удостовереното от длъжностното лице в графата “видими щети на МПС” и графата “обстоятелства, нарушения и условия за ПТП”, тъй като във втората графа липсвало запис за удар и нанесени щети на задна лява врата и предна броня. По изложените съображения, ответникът оспорва съставения протокол за ПТП като неверен. Твърди, че в участъка на произшествието са поставени пътни знаци B 26, забраняващ движение със скорост по-висока от означената и А22, сигнализиращ възможна поява на диви животни и с оглед посоката от която е дошло животното, ответникът счита, че ако ищецът е шофирал съобразно ограниченията е щял да избегне удара. Защитава тезата, че ищецът се е движил с несъобразена скорост, което било видно и от факта, че е настъпил летален изход за животното. Оспорва се като недоказана претенцията за заплащане на разноски за ремонт на автомобила като се твърди, че от представените фактури не ставало ясно кои части на автомобила са били ремонтирани, липсвало описани на ремонтните дейности и боядисването на автомобила с посочените цени, както и данни за цените на вложените части. Липсвал и приемо-предавателен протокол, от който да е видно какво е било състоянието на автомобила преди и след постъпването му в сервиза. В допълнение на това излага, че фактурите били издадени два месеца след произшествието, а при липсата на доказателства, че именно цитираните в протокола щети са били обект на тези услуги, то искът бил неоснователен и недоказан. Искът се оспорва и по размер.

Оспорва се видът и размерът на нанесените вреди, както и причинно-следственана връзка между ПТП и вредите. Сочи се, че искът е депозиран три месеца след датата на произшествието, с оглед на което нямало как да се приеме, че вредите, за които са съставени фактурите са резултат именно от това ПТП, а не от действия на трети лица или последваща експлоатация на автомобила. Оспорва се по основание и искът за неимуществени вреди, като се твърди, че ищецът не е ангажирал каквито и да било медицински документи, от които да е видно, твърдяното в исковата молба състояние. По изложените съображения се моли искът да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, а при условията на евентуалност, ако съдът намери същият за основателен идоказан, моли да отчетени действително настъпилите вреди на автомобила, причинноследствената връзка между тях и действията на животното и размера на претендираните обезщетения.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и със своя пълномощник – адв. К., който поддържа исковата молба и пледира за уважаване на исковете в пълен размер.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от своя пълномощник – юрк. Т., която оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От приложения протокол за ПТП № 1619916 от 23.04.2023 г., както и докладна записка от 23.04.2023г. съставени от Б. Б., в качеството му на мл.инспектор при ОДМВР – Бургас, се установява, че на 23.04.2023г. в 20:20ч. на ВП 99, км.36640, с лек автомобил “***”, с рег. № ***, управляван от Д. Д. А. е настъпило ПТП. В посочения протокол е записано, че причина за настъпването на ПТП е навлязло внезапно на пътя диво животно – кошута, което се е блъснало странично в предна лява врата на автомобила, след което се завъртяло и отново се блъснало в предния ляв калник. В графата “видими щети на МПС” е отбелязано, че са били увредени предна броня, преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата.

Представена е свидетелство за регистрация, част I № ***, издадено на ***г. от Сектор ПП, от което е видно, че лек автомобил, марка “***”, модел “***”, с рег. № *** е собственост на ищеца Д. Д..

Представени са фактура № 11 от 12.06.2023г., с издател “ВАС АУТО 2023” ООД и 2 получател Д. Д. А. от която се установява, че ищецът е заплатил за извършени автобояджийски услуги на притежавания от него автомобил сумата от 1300 лв.

Представена е фактура № 101 от 17.06.2023г., с издател “Ц.И 07” ООД и получател Д. Д. А., от която се установява, че ищецът е заплатил за извършени ремонтни дейности, в т.ч. и части на притежавания от него автомобил, сумата от 1050 лв.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б. (без дела и родства със страните по делото), който разказва, че бил назначен нощна смяна за времето от 20:00ч. на 23.04.2023г. до 08.00ч. на 24.04.2023г. В началото на смяната получили сигнал от ОДЧ – Царево за настъпило ПТП на второкласен път 99, като при пристигане на местопроизшествието констатирали настъпило ПТП между лек автомобил “***” и диво животно на прав участък от пътя. Била извършена проба за алкохол на водача, която била отрицателна. Бил извършен оглед на ПТП-то, като констатирали, че ударът е настъпил в задната част на преден ляв калник, като била пострадала и предната част на автомобила. Направили снимки и съставили протокол. Заявява, че не си спомня към момента на съставяне на протокола да е имало представител на ловното стопанство, както и протоколът да е бил предявяване на техен служител. Заявява, че обстоятелствата относно механизма на ПТП записал въз основа на сведенията, дадени от водача и неговата спътница.

Разказва, че водачът нямал наранявания, но бил притеснен. Същият му заявил, че не е карал с превишена скорост.

По делото е разпитана свидетелката Б. Б. (живуща на съпружески начала с ищеца), която разказва, че на 23.04.2023г. с ищеца били на разходка в Приморско, а около 20.00ч. тръгнали в посока към гр. Бургас. Било тъмно и карали бавно, тъй като завоите не позволявали по-висока скорост. Свидетелката си гледала телефона, когато в един момент усетила удар от лявата страна, при който ищецът се уплашил и веднага спрял колата. След това излязъл от колата и й съобщил, че са били ударени от сърна. Тогава свидетелката излязла от колата и констатирала, че е одрана цялата лява страна на автомобила. Калникът бил огънат, както и двете леви врати на автомобила.

Разказва, че ищецът избутал сърната в канавката, която стояла права. След това двамата се обадили на КАТ и пристигнала полиция, като ищецът бил притеснен и уплашен от така развилата се ситуация. След това тръгнали след патрулката в посока към гр. Бургас, за да им бъде съставен документ за произшествието. Докато пътували ищецът постоянно се оглеждал наляво и надясно, като настоявал същото да прави и свидетелката. Това му поведение продължило около месец след инцидент, като същият постоянно изпитвал безпокойство и бил напрегнат.

От показанията на св. В. М. (без дела и родство със страните) се установява, че през юни 2023г. работил като автобояджия във фирма “Вас Ауто”. Разказва, че познава ищецът, както и че се е ударил с колата, тъй като и двамата живеели в ж.к. ***. Същият му се обадил около 15-20 дни преди ремонта на автомобила, който се случил през м.юни 2023г. Огледали автомобила, който бил ударен от сърна. Свидетелят заявява, че за първи път видял автомобила в сервиза на тенекеджията З., който се намирал в същия квартал. При приемане на автомобила в сервиза се разбрали с ищеца каква точно дейност следва да бъде извършена, като за самото приемане не бил издаден документ.

Сочи, че ударът на колата бил от лявата страна – счупен бил левият фар, строшена била предната броня, предният капак и предния ляв калник били намачкани, а предната и задната леви врати ударени. Разказва, че когато автомобилът пристигнал при него обработил увредените елементи, чрез китосване, шлайфане, пръскане на филер, отново шлайфане и боядисване. Заявява, че издал работна карта и в нея вписал извършените от него ремонтни дейности, както и издал фактура, която била заплатена от ищеца. Разказва, че не може да си спомни началната дата, на която започнали ремонтните дейности, но същите отнели 8 дни. Заявява, че оценяването на боядисването и извършваните ремонти се извършили на базата на разценките на всеки елемент.