Решение № 159 от 21.08.2018, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 159/21.08.2018г.

Град

Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На двадесет и пети юни

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВА

КОЛЕВА

Секретар П. П.

Прокурор Ст. А. като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 493 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Въззивно производство пред АС - Варна за проверка на постановен първоинстанционен съдебен акт от ОС-Варна по внесен от ОП-Варна обвинителен акт срещу А.Ж. за извършени престъпления по чл.122, ал.1 от НК и по чл.304а от НК, се провежда за втори път: с решение № 88/27.04.2017г по ВНОХД № 58/17г, състав на АС-Варна е отменил постановена по реда на чл. 371 т. 2 от НПК присъда по НОХД 1490/2016г. по описа на ВОС поради допуснато съществено процесуално нарушение в хода на съдебното производство, връщайки го на съда за ново разглеждане. Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 76 от 23.10.2017г., постановена по НОХД № 515/17 г. от Варненски окръжен съд, с която подсъдимата А.Н.Ж. е била призната за ВИНОВНА в извършване на деяния по НК, както следва:

- по чл. 122, ал. 1 от НК, за това, че 14.08.2016 год. в гр.Варна, в апартамент на бул. „Княз Борис I" №265, ет.4, ап.10, причинила другиму – на Н. Славов Д. смърт по непредпазливост. Наложено е наказание при условията на чл. 54 от НК - ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ

ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ затворнически режим;

- по чл. 304а от НК, за това, че на 14.08.2016 год. в сградата на ОД на МВР - Варна, ет.4, стая 406, находяща се на адрес в гр.Варна, ул.“Цар Калоян“ №2, предложила подкуп - сумата от 30 000 евро, на полицейски орган - В.Р.Р., „Разузнавач" IV степен в група 01 „Противодействие на престъпления против личността" на сектор 01 „Противодействие на общата престъпност" към отдел „Криминална полиция" при ОД на МВР Варна, за да не извърши действие по служба, а именно да не изпълни законно регламентираните си задължения в чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР - да не я задържи по ЗМВР при налични данни за извършено престъпление от НК. Наложено е наказание при условията на чл. 54 от НК – ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ затворнически режим и ГЛОБА в размер на 8 000 /осем/ хиляди лева;

На основание чл. 23, ал.

1 от НК е определено общо наказание лишаване от свобода на подс. подсъдимата Ж., най-тежкото от тях, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ затворнически режим, като е ПРИСЪЕДИНЕНО и наказанието ГЛОБА в размер на 8 000 /осем/ хиляди лева.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане, считано от 14.08.2016г.

На основание чл.

52 вр. чл. 45 от ЗЗД подс. Ж. е осъдена да заплати на гр. ищец П.Н.Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 122, ал. 1 от НК в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2016 г. до окончателното му изплащане, като до предявения размер от 300 000 лева искът е отхвърлен като недоказан по размер.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения гр. иск.

С определение № 1181/09.11.2017г, постановено по реда на чл.306 ал. 1 т. 4 от НПК, ВОС се е произнесъл по веществените доказателства по делото; осъдил е и подс. Ж. да заплати в полза на гр. ищец и ч. обвинител П. Д. направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалби на подсъдимата Ж. /няколко собственоръчно изготвени/ и чрез процесуалните й представители – адвокати П. Ч. и К. А.,***/; и на гр. ищец и ч. обвинител П. Д. чрез повереника й – адв. И.Т. ***/.

В жалбата на повереника на ч. обвинител и гр. ищец П. Д.–***/ се оспорва изцяло правилността на така постановената присъда; в допълнението към нея се уточнява, че претенциите са по отношение частта на присъдата, касаеща деянието по чл. 122 ал. 1 от НК и в тази връзка се навеждат доводи в няколко насоки: - за неправилност на действията на прокурора при провеждане на разследването и като последица от това - предявяване на обвинение и внасяне на обв. акт в съда за непредпазливо деяние, с което са били нарушени правата на пострадалото лице – вместо да се предяви обвинение по чл. 116 от НК, е било повдигнато и предявено такова по чл.124 от НК, което впоследствие е било преквалифицирано в по-леко - по чл. 122 ал. 1 от НК, без обаче прокурора да прекрати частично производството по първоначалното обвинение, лишавайки постр. от възможност да обжалва постановлението; - за това, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК поради наличие на явно несъответствие между обстоятелствената и заключителната му части и събраните в хода на досъдебното производство доказателства за обстоятелства и факти от съставомерен характер; - за липса на мотиви към съдебния акт по отношение релевирани оплаквания по събрания доказателствен материал и отговор на направените възражения в насока на по-тежка правна квалификация по чл. 116 от НК, /по отношение наличието на данни за противоречие в тълкуване на травмите по постр. лице/; - по отношение справедливостта на наложеното наказание и размера на уважената гр. претенция. Прави се алтернативно искане пред въззивната инстанция - за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или за изменението й и увеличаване размерите на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за деянието по чл. 122 от НК и на претендираното обезщетение до предявения размер от 300 000 лева.

В собственоръчно изготвените няколко на брой жалби от подс. Ж.

/подобни жалби и възражения са депозирани в хода на провеждане на цялото въззивно производство/ се изразява несъгласие с изводите на съда, че е причинила смъртта на любимия си човек; твърди, че дадените от нея обяснения на досъд. производство и пред първоинст. съд са били в резултат на подвеждане и заплашване от страна на органите на разследването; че изнесеното от нея при проведените разпити в хода на досъд. производство не е правилно отразено; оспорва обвинението по чл. 304а от НК, като твърди, че е предложила парична сума от 50 лева на разследващите полицаи за да се почерпят с кафе и вода, т. к. през целия ден се занимавали с нейния проблем. Моли съда да бъде оправдана, т. к. не е извършител на вменените й деяния. Защитниците й – адвокати П. Ч. ***/ поддържат, че присъдата е неправилна с твърдения, че е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а определените наказания явно несправедливи, оспорвайки фактическите и правни изводи на първоинст. съд с молба подзащитната им да бъде оправдана по възведените й обвинения поради липса на категорични доказателства да ги е извършила; алтернативно се предлага на въззивния съд да намали наказанието за деянието по чл. 122 ал. 1 от НК, с приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК и размера на присъденото обезщетение. В допълнение към депозираната от защитниците жалба се излагат подробни съображения във връзка с твърденията за неправилност на постановения първоинст. съдебен акт, включително и поради допуснати съществени процесуални нарушения от съда в няколко насоки: - проява на пристрастност и предубеденост, т. к. при описване на фактическата обстановка по делото съдът е възприел изцяло изложената такава от прокурора в обв. акт, илюстрирайки по този начин обвинителния си уклон, като е коментирал само някои отделни фрагменти от доказателства, които подкрепят обвинителната теза, демонстрирайки предубедеността си към нея, включително използвайки идентични словесни изрази, и като краен резултат - делото не е решено от независим, обективен и безпристрастен съд; - предвид проведения разпит на свидетеля Д., за който съдът е приел, че не следва да се разпитва, с оглед изразеното желание на страните и проведената процедура по чл. 371 т. 1 от НПК; - нарушение на принципа reformacio in pejus по отношение на наказанието, наложено за деянието по чл.304а от НК, респ. и общото такова по чл. 23 от НК; - поради липса на мотиви.

Пред състава на АС-Варна се проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което подс. Ж. даде нови обяснения по възведените й обвинения; допусна се 1. СМЕ във връзка със здравословното състояние на подс., 2. допълнителна СМЕ с конкретно поставени въпроси към вещите лица, изготвили тройната такава, предвид новите обяснения на подс. Ж., 3. комплексна трасологична и СМЕ поради изявлението на вещите лица пред състава на АС-Варна в с. з. на 29.03.2018г, че не са се запознали с всички материали от досъд. производство при изготвяне на първоначалната тройна СМЕ от досъд. производство и допълнителната такава; извърши се и разпит на свидетеля В.Р.; приобщиха се надлежно заверени преписи от собственоръчно съставените протоколи за извършени процесуално-следствени действия на досъд. производство от разследващия полицай В. Я., както и представени от защитата на подсъдимата писмени материали, имащи отношение към здравословното й състояние и качеството на характеристични данни.

В пледоарията си по същество пред въззивния съд, представителят на АП-Варна излага доводи за правилност на фактическите и правни изводи на първоинст. съд, допълнително анализирайки събраната доказателствена съвкупност, като акцентира на действията на подс. Ж. и дадените от нея обяснения на досъд. производство в началната фаза на разследването, съпоставяйки ги с останалите доказателства и изложената от нея нова теза в хода на провеждане на съдебното производство. Моли съда да като цяло потвърди първоинст. съдебен акт, при отчитане на изключително позитивните данни за личността на подс., и евентуална корекция на размера на наложените й наказания.

Поверениците на гр. ищец ч. обвинител П. Д. – адвокати Ив. Томав, Ст Л. и Юл. Г.,***, оспорват жалбата на подс. Ж., като доразвиват доводите, изложени в жалбата срещу присъдата преди всичко в насока на неправилност на правните изводи, изведени от прокурора в обв. акт, респ. възприети и от съда, базиращи се на неправилна интерпретация на доказателствата и най-вече - на заключенията на вещите лица относно констатираните аутопсионни находки и изводимите от това изводи, с твърдения за наличие на користен и ревностен мотив у подс. за извършване на умишлено убийство. С оглед повдигнатото обвинение пледират за увеличаване размера на наложените наказания на подс. Ж., както и на гражданския иск до предявения размер.

Защитата на подс. Ж. – адвокати П. Ч. ***/ и А. А. ***/, поддържат изцяло така депозираната жалба с допълнението към нея, развивайки доводите си. В своя защита подс. Ж. заявява, че съжалява за нелепата смърт на съпруга си – постр. Д. като представя писмени бележки в своя защита.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс.Ж. изразява съжаление във връзка с нелепата смърт на съпруга си и моли да бъде освободена.

Варненският апелативен съд, след като прецени доводите и становищата на страните, изложени в жалбите /и допълненията към тях/ и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подс. Ж. е частично основателна, респ. тази на гр. ищец и ч. обвинител П. Д. - неоснователна.

Преди да пристъпи към обсъждане на жалбите по същество, съставът на АС-Варна счита, че следва да даде отговор на поставените в жалбите и в хода на въззивното производство въпроси във връзка с доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на съдебния акт и връщане на делото на прокурора или съда: 1. допуснати от прокурора, доколкото обв. акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК поради наличие на явно несъответствие между обстоятелствената и заключителната му части и събраните в хода на досъдебното производство доказателства за обстоятелства и факти от съставомерен характер за извършено деяние по чл. 116 от НК от обв. лице Ж.; досежно липсата на постановление за частично прекратяване на наказат. производство по първоначалното обвинение по чл. 124 от НК; 2. допуснати от първоинст. съд, състоящо се в: - проява на пристрастност и предубеденост, т. к. при анализа на доказателствата съдът е възприел изцяло обвинит. теза, /включително използвайки идентични словесни изрази/ илюстрирайки обвинителния си уклон, като е коментирал само някои отделни фрагменти от доказателства, които подкрепят обвинителната теза, демонстрирайки предубедеността си към нея и като краен резултат - делото не е решено от независим, обективен и безпристрастен съд; - предвид проведения разпит на свидетеля Д., за който съдът е приел, че не следва да се разпитва, с оглед изразеното желание на страните и проведената процедура по чл. 371 т. 1 от НПК; - липса на мотиви, т. к. не ставало ясно, как е било формирано вътрешното убеждение на съда /на кои фактически изводи на съда на кои доказателствени източници са основани; съображения защо не споделя доводите и възраженията на защитата срещу доказаността на обвиненията/; съображения и аргументи относно субективната страна на деянието по чл. 304а от НК; липса на правни изводи, както и на противоречиви мотиви, от които не може да бъде установена действителната воля на съда.