Решение № 10 от 18.07.2025, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ивайловград, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Х. като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20245650100172 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл.

23 от ЗПК.

В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от адв. Д. М. от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на В. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „********“ № 9 и посочен съдебен адрес гр. Пловдив, ул.

„Парк Отдих и култура“ № 3Б, ет.2, ап.5 против „НЕТКРЕДИТ“ ООД с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет.10 представлявано от И. Н. Х. – С. Управител.

С исковата молба са предявени два обективно съединени иска, произтичащи от едно правоотношение и в защита на един интерес, а именно Договор за потребителски кредит с искане: да бъде обявен сключения договор за недействителен и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца недължимо платена сума по Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

С иска се претендира първоначално сумата в размер на 259.36 лв., като преди съдебно заседание ищецът е направил искане да бъде допуснато изменение на предявения иск, като осъдителния иск за платена без правно основание сума да се счита предявен за сумата от 268 лева. В съдебно заседание съдът е допуснал направеното изменение на осъдителния иск, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит от 01.02.2022 г. сключен между В. Д. С., като „Кредитополучател“ и „НЕТКРЕДИТ“ ООД като „Кредитор“, ведно със законната лихва върху нея, 1 считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане и намира правно основание в чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл.

22 и чл. 23 от ЗПКр (Закон за потребителския кредит).

В условията на евентуалност се претендира, на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на ищцата сумата в р-р на 210 лв., недължимо платена като неустойка по Договор за потребителски кредит от 01.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателно изплащане на сумата.

Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местна подсъдност, на осн. чл. 113 от ГПК.

Претендира се ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

Не са налице основания за спиране или прекратяване на производството.

Налице са основанията за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по общия ред.

В исковата молба се сочи, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит от 01.02.2022 г., по силата на който ответното дружество й е предоставило сумата от 400 лв.

Съгласно чл. 6 от Договора за потребителски кредит следвало да заплати неустойка, ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от Договора.

На 17.06.2022 г., ищцата получила съобщение от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ч е Договор за потребителски кредит от 01.02.2022 г. бил в просрочие и, че следва да заплати по него сумата от 322.64 лв. – главница, 49.36 лв. – лихва и 210 лв. – неустойка, или общо 582 лв. и кредитът й ще бъде приключен.

На 30.06.2022 г. ищцата е заплатила сумата от 582 лв., сбор от посочените по – горе суми и кредитът й е бил закрит като изплатен.

Счита, че Договор за потребителски кредит от 01.02.2022 г. е нищожен на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, от ЗПКр, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПКр.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит от дата 01.02.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че договора е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Излага по главния иск доводи за нищожност на Договора, като счита, че конкретният казус не попада в хипотезите на чл. 26, ал.4 от ЗЗД при които нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор.

Излага по евентуалния иск доводи, че клаузата на чл. 6 от Договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Исковата молба, ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК е получено от ответната страна на 20.12.2024 г. В законоустановения срок не е получен отговор на исковата молба.

2

Съдът е указал на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал.1 от ГПК, спорните факти, които са от значение за решаване на делото и връзките между тях подлежат на доказване и, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Задължил е на осн. чл. 190 от ГПК ответната страна „НЕТКРЕДИТ“ ООД да представи Договор за потребителски кредит от 01.02.2022 г. и справка за извършени плащания по Договора по пера.

Ищцата и ответникът не се явяват в съдебно заседание, не се представляват. Представят писмени бележки.

В писменото си становище, пълномощникът на ищцата сочи, че договорът е нищожен и поради неспазване на действителния размер на ГПР – чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 22 от ЗПКр. Нормата на чл. 22 от ЗПКр изрично посочвала, че когато не били спазени изискванията на конкретни разпоредби на закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Не ставало ясно какво се включва в годишния процент на разходите, а оттам счита, че действителният размер на същия е в противоречи с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПКр, което е самостоятелно основание за прогласяване на неговата нищожност. Цитира Решение на СЕС, девети състав от 21.03.2024 г., по дело С – 714/22, задължително за съдилищата в страната, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези разходи лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение.

Цитира и други решения на СЕС и от практиката на националните съдилища, в насока, че неправилното посочване на ГПР в договора, поради невключване на част от задълженията следва да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР съгласно българското национално право, а именно прогласяване на нищожността на договора и връщане само на чистата стойност (главница) по кредита (чл. 22-23 ЗПКр).

В писменото си становище (молба) ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД, чрез процесуалния си представител мл. юрк. Давидия Давидова, сочи, че не е подал отговор в законоустановения срок, тъй като не бил получил исковата молба. Съдът е приел, че срокът по чл. 131 от ГПК е изтекъл, тъй като е върната разписка, че съобщението е връчено на 20.12.2024 г. на Иванка Иванова – офис мениджър (доколкото може да бъде разчетено от съдебния състав). Отделно от това същото лице, на 07.02.2025 г. е получило и определението от 28.01.2025 г. на съда за насрочване на делото в о.с.з. и във връзка с което определение е подадена молбата становище по делото.

В подадената молба финансовата институция счита, че исковата претенция е неоснователна. Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПКр, договорът за кредит следвало да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.

Информация за ГПР била налична в чл. 11, ал.4 от Договора, а общата 3 сума дължима от Кредитополучателя в чл. 11, ал.5 от Договора.

Неустойката по чл. 6, ал.1 от Договора не била елемент от ГПР по договора и от същественото съдържание на Договора т.е. и без нея същият би бил сключен, за разлика от уговорката за лихва, която е неотменна част от същественото му съдържание, но дори да се приемело, че е такъв елемент и е трябвало да бъде включена, невключването й не водело до недействителност на целия договор и съответно не лишавало от действие уговорката за възнаградителна лихва. Надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би било довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустмия му размер, но не и нищожност на целия договор.

Счита, че правно абсурдно и несериозно било вземането за неустойка да се прибавя към размера на ГПР. Изтъква като довод, че в ГПР не следва да се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора, тъй като изчисляването на ГПР се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за угонворения срок и, че кредиторът и потребителят ще изпълняат задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.

Приобщени доказателства:

Приложени към исковата молба: Адвокатско пълномощно, Договор за правна защита и съдействие; Съобщение към Договор за потребителски кредит от дата 01.02.2022 г. и платежна бележка; Писмено становище и представеното към писменото становище : Списък за разноски по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие, Заявление за ел. достъп и удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023 г. издадено от НАП.

Приложени от ответната страна - Списък по чл. 80 от ГПК, Договор за потребителски кредит № 202202011039010005 от 01.02.2022 г., Справка по Договор за потребителски кредит № 202202011039010005 от 01.02.2022 г. и пълномощно.

Установена фактическа обстановка и правни изводи:

От представените по делото документи, съдът приема, че страните са сключили Договор за потребителски кредит от 01.02.2022 г. ( посочен от ищцовата страна) и индивидуализиран под номер 202202011039010005 (по представените от ответната страна документи). По силата на този договор ответното дружество „НЕТКРЕДИТ“ ООД е предоставило на ищцата В. Д. С. в заем сумата в р-р на 500 (петстотин) лв.. По силата на чл. 1, ал.2 и чл. 3 от Договора, ищцата се задължила да върне сумата в срок до 02.08.2022 г. на вноски съгласно погасителен план по чл. 11, ал. 2 – в случая на 6 вноски.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, кредитополучателят е длъжен в срок до до края на следващия ден от сключване на договора да предостави на кредитора гаранция, съгласно реда предвиден в общите условия. В конкретния случай банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде за сума в р-р на 558 (петстотин петдесет и осем) 4 лв. – общият сбор на главницата и договорената лихва, със срок на валидност до 03.08.2022 г. В чл. 6 от договора е предвидено в случай на непредставяне на гаранция в указания срок, потребителят дължи неустойка в размер на 420 (четиристотин и двадесет) лева.

Не се оспорва от страните, че кредитополучателят е получил заемната сума, не са оспорва и представената от ответната страна справка за дължимите суми по погасителен план, други дължими суми по договора за кредит, извършените плащания и тяхното разпределение.

Видно от приложената справка, ищцата е получила сумата от 500 лв. и се е задължила да върне сумата от 558 лв., на 6 месечни вноски, с падеж на всяко 2 – ро число от 02.03.2022 г. до 02.08.2022 г. от по 93 лв., всяка една от тях.

На 30.06.2022 г. е заплатила сумата от 582 лв., а на 11.08.2022 г. сумата от 186 лв., или е заплатила по кредита общо 768 лв.

Тази сума е била разпределена съответно 558 лв. за главница и договорна лихва и 210 лв. (3 Х 70 лв.), като неустойка за липса на предоставено обезпечение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, счита, че предявения главен иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл.

22 и чл. 23 от ЗПКр е процесуално допустим, а по същество основателен.

Съдът счита, че клаузите на чл. 4, ал.3 и чл. 6 от Договора по същество представляват неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В подкрепа на своите констатации, съдът излага следните доводи:

Действителността на договорната клауза е обусловена от това същата да не противоречи на добрите нрави. В законодателството не се съдържа дефиниция за понятието „добри нрави“, но е общоприето, че това са критерии за поведение, установени в обществото и наложили се като норми на държание, с които хората се съобразяват и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение. Включването в договор на клаузи, които са неизпълними изначално, сочат на противоречие с добрите нрави, доколкото това неизпълнение води до крайно неблагоприятни последици за заемателя гаранцията по кредита трябва да е в р-р на сумата от главницата и договорната лихва – 558 лв. – повече от чистата стойност на кредита в р-р на 500 лв., а неустойката при невъзможност да бъде предоставена гаранция по кредита е определена на 420 лв., над 80 % от чистата стойност на кредита.