Решение № 1038 от 28.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Перник, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720104278 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано е по искова молба на Р. С. Д., с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Р. Д.“ **, вх. *, ап. *** чрез адв. К. П. от АК- Благоевград, срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.

„Мошино“, ТЕЦ „Република“ , с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 2038,40 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. П., ул. „Р. Д.“ **, вх. *, ап. ***, сумата от 449,19 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2012 г. до окончателното й плащане, както и разноски в размер на 349,75 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7736/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 1485/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че за събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д.

№ 1485/2021 г. по описа на ЧСИ А. В. по молба на ответното дружество депозирана на 27.07.2021 г. Преди това изпълнително дело ответното дружество въз основа на същия изпълнителен лист било образувало предходно изпълнително дело № 315/2013 г. на ЧСИ Е.

Д., като това изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и последното изпълнително действие по същото било извършено на 15.04.2016 г., като от тази дата била започнала да тече петгодишната погасителна давност за вземанията и същата била изтекла на 16.04.2021 г. Следващото изпълнително дело № 1485/2021 г. по описа на ЧСИ А.

В. било образувано на 27.07.2021 г. въз основа на същият изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 7736/2012 г. по описа на Пернишкия РС след като процесните вземания били погасени по давност. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК изтекъл на 11.10.2024 г. от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.

1

С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. С определението си по чл.

140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, правния си интерес от настоящото дело, наличието на висящо изпълнително производство, както и че е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът с определението по чл. 140 ГПК е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.

В о.с.з. ищецът редовно призован не се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. К.ов. Същият заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. ответникът се представлява представител по пълномощие юрисконсулт С., която моли съдът да постанови решение, съобразно събраните по делото доказателства.

Претендира сторените по делото разноски. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, тъй като към момента на подаването на исковата молба на 23.07.2024 г. е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 1485/2021 г. на ЧСИ А. В., с район на действие ПОС преобразувано под № 9651/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., с район на действие СГС, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Страните не спорят и се установява от представените по делото писмени доказателства, че било образувано частно гражданско дело №7736 /2012 г по описа на Пернишки районен съд.

По посоченото дело и на основание чл. 410 ГПК била издадена Заповед за изпълнение №5677 от 02.11.2012 г. и изпълнителен лист от 13.02.2013 г., с които ищцата е била осъдена да заплати на ответника следните суми: сумата от 2038,40 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. П., ул. „Р. Д.“ **, вх. *, ап. ***, сумата от 449,19 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2012 г. до окончателното й плащане, както и разноски в размер на 349,75 лв., като въз основа на този изпълнителен лист е образувано на изп.д. № 315/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Д. и изп.д. № 1485/2021 г. на ЧСИ А. В. с район на действие ПОС преобразувано под № 9651/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., с район на действие СГС.

По делото се установи от приетите доказателства, че по изп.д. № 315/2013 г. на ЧСИ Е. Д., образувано по молба на взискателя на 13.06.2013 г. е било извършено последното годно да прекъсне давността изпълнително действие на 15.04.2016 г., за което обстоятелство страните не спорят. Изп.д. № 315/2013 г. на ЧСИ Е. Д. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на 14.01.2020 г.

На 27.07.2021 г. взискателят е депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело срещу ищцата въз основа на същия изпълнителен лист от 13.02.2013 г. и е било образувано изп.д. № 1485/2021 г. на ЧСИ А. В., с район на действие ПОС преобразувано под № 9651/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., с район на действие СГС. На 17.09.2021 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на ищцата. Взискателят е депозирал нова молба за налагане на запор върху банковите сметки на ищцата на 16.12.2022 г.

2

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. № 315/2013 г. е било образувано на 13.06.2013 г. или преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което към него се прилагат разрешенията на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС намира приложение, тъй като изпълнителното производство е образувано на 13.06.2013 г. преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността от 15.04.2016 г. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 15.04.2016 г., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 16.04.2018 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 315/2013 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 16.04.2018 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече 3 докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящия случай. Изп. д. № 315/2013 г. е било образувано на 13.06.2013 г.

Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.

Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящия, случай не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б.