Решение № 1499 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1499 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20255330202841 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-002481/08.05.2025 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на А. Е. Г. с ЕГН ********** от гр. Пловдив ж. к. ... бл.169 вх.Д ет.2 ап.1 са наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по чл.16 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДВП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.138 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП.

Жалбоподателят А. Е. Г. не се явява в съдебно заседание лично, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. Т.

Т. от АК Пловдив. Чрез жалбата, писмено становище и в съдебно заседание се иска отмяна на наказателното постановление /НП/ като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство – липса на положен подпис в АУАН от актосъставителя. Претендират се направени разноски по производството.

1

Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на РС Пловдив за разглеждане по компетентност, е изразено становище, с което се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Заявява се възражение за прекомерност на претендирани разноски в случай на уважаване на жалбата.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят А. Е. Г. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2003 г. с придобити категории В, М, АМ и В1.

От м. февруари 2020 г. Г. станал собственик на пътно превозно средство лек автомобил „Киа Соренто“ регистриран с рег. № ... по свидетелство за регистрация № 010561955/06.03.2029 г. издадено от Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

На 17.03.2025 г. на жалбоподателя Г. бил връчен от свидетеля Й. В. К. – инспектор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 3700507 от 17.03.2025 г., в който акт св. К. като актосъставител вписал за приети за извършени от Г. като нарушител две нарушения на правилата за движение – по чл.16 ал.1 т.3 от ЗДВП и по чл.138 ал.1 от ЗДВП, състоящи се според отразеното в акта в следното: на 17.03.2025 г. около 09:16 ч. в обл. Пловдив, общ. Пловдив гр. Пловдив ул. „Съединение“ 10 – 1.“Управлява горепосоченото МПС като при четири пътни ленти на платното за движение навлиза и се движи в лентите за насрещно движение при наличие и на забраняващ пътна маркировка М2, с което създава опасност за останалите участници в движението“ и 2. Автомобила не отговаря на изискванията на Закона за движение по пътищата – има монтирано специално устройство за подаване на светлинен сигнал, трайно закрепено към купето му, което е предназначено за вид автомобил – „специален автомобил“, а в свидетелството му за регистрация е записано „лек автомобил“.“. В полето за възражения бил 2 вписан текста „нямам възражения“. Актът се съставял на електронно устройство – таблет, като всеки екземпляр от акта се изпринтвал на място чрез принтер, а не се изготвяли индигирани копия. На А. Г. бил връчен екземпляр от акта, който се подписал от жалбоподателя в полето за нарушител, положен бил и подпис от лицето свидетел по акта, но акта не бил подписан от актосъставителя К..

В срока за писмени възражения по чл.44 ал.1 от ЗАНН – 7 дневен, не били направени такива.

Въз основа на така съставения АУАН Серия GA № 3700507 от 17.03.2025 г. административно-наказващият орган Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив издал атакуваното наказателно постановление /НП/ № 25-1030-002481/08.05.2025 г., с което на Г. били наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв. за нарушението по чл.16 ал.1 т.3 от ЗДВП на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДВП и глоба в размер на 20 лв. за нарушението по чл.138 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП. В НП обстоятелствата по извършването и за двете нарушения били изложени по сходен като в АУАН начин. НП било връчено на лицето нарушител на 12.05.2025 г., а жалбата срещу това НП била подадена още същия ден – регистрирана с № 1030-000-10175/12.05.2025 г., като с жалбата бил приложено заверено копие от връчения на жалбоподателя Г. АУАН Серия GA № 3700507 от 17.03.2025 г. без съдържащ се положен подпис на актосъставителя.

При постъпване на материалите по административно-наказателната преписка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив в Районен съд Пловдив, изпратени окомплектовани съобразно чл.60 ал.2 от ЗАНН за образуване на дело по жалбата против НП, бил приложен АУАН Серия GA № 3700507 от 17.03.2025 г., който акт съдържал собственоръчно положен с мастилена химикална паста подпис в полето за актосъставител. В същия акт освен вписаното при изготвянето му в полето за обяснения и възражения „нямам възражения“, но и имало вписан ръкописен текст „не съм съгласен със съставения акт“.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. К., 2 броя различаващи се откъм съдържание в частта за подпис в полето срещу актосъставител АУАН с един и 3 същи серия и номер Серия GA № 3700507 от 17.03.2025 г. , справка по история за превозно средство, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. К. като обективни, въпреки че същите са изключително ограничени откъм възпроизведени релевантни обстоятелства – само относно месторабота и длъжност, както и наличието на подпис в полето за актосъставител в единия екземпляр по делото на АУАН Серия GA № 3700507 и липса на подпис в полето за актосъставител в другия екземпляр на АУАН Серия GA № 3700507.

При така възприетата от доказателствената съвкупност и изложена фактическа обстановка съдът прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя А.

Е. Г. административна отговорност за нарушенията по чл.16 ал.1 т.3 от ЗДВП и по чл.138 ал.1 от ЗДВП следва да отпадне – поради допуснато в хода на административното производство съществено процесуално нарушение, водещо и до недоказаност извършването на нарушенията от санкционираното лице.

Съгласно чл.43 ал.1 „Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.“. Изискванията на чл.43 ал.1 от ЗАНН са гаранция за достоверността на констатациите на актосъставителя и нарушаването им води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на такъв акт наказателно постановление. Юридическият ефект на АУАН може да се прояви само ако същият е редовно съставен, като само валидно съставения АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща функции. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното производство, неподписването му представлява съществено нарушение, опорочаващо цялото административно-наказателно производство.

Неподписването на акта от неговия съставител води до такова съществено нарушение във формата му, което би могло да се приравни на липса на издаден акт. За да бъде надлежно предявен на нарушителя, АУАН следва да е подписан от съставителя си, т. е. да е налице валиден акт, обективиращ констатациите на подписалото го лице актосъставител. Неподписването на АУАН от актосъставителя е съществена нередовност на акта, която не може да 4 се санира и чрез предвиденото изключение по чл.53 ал.2 от ЗАНН от наказващия орган – порокът относно формата на акта – липсата на подпис от актосъставител е съществено неотстранимо по чл.53 ал.2 от ЗАНН нарушение на процесуалните правила.

В настоящия случай по делото е приложено заверено копие на АУАН Серия GA № 3700507 от 17.03.2025 г., в който акт, видно от съдържанието му, е, че липсва подпис на актосъставител. Актът е бил предявен на лицето нарушител Г., доколкото има положени подписи и от нарушител, и от свидетел по акта, в нарушение на изискването на чл.43 ал.1 от ЗАНН – без актосъставителят да е положил подписа си и така да валидира акта.

Обяснението в показанията на свидетеля К. като актосъставител по административната преписка при предявяване в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция на неподписания в полето за актосъставител АУАН Серия GA № 3700507, че липсата на подпис се дължи на забравяне от негова страна да се подпише на екземпляра връчен на нарушителя, не преодолява липсата на изпълнение на законово задължение за актосъставителя откъм форма на АУАН – както се посочи и по-горе в нормата на чл.43 ал.1 от ЗАНН е предвидено, че АУАН се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише след като актът е вече подписан от съставителя му.

По делото е наличен и екземпляр от същия АУАН Серия GA № 3700507 от 17.03.2025 г., в който в полето за подпис срещу актосъставител се съдържа положен собственоръчно подпис, но наличието на такъв подпис при наличен екземпляр от същия АУАН с липсващ подпис, създава у настоящия съдебен състав съмнение за момента на подписването на акта от актосъставителя – преди предявяването на нарушителя или след това, когато вече е била подадена жалбата против процесното НП, с която е бил приложен от жалбоподателя екземпляра на акта с липсващ за актосъставител подпис.

Обвинението не може да почива на съмнение, а всяко съмнение следва съобразно заложеното в чл.303 от НПК да се тълкува в полза на уличения – в случая като нарушител на правилата за движение по пътищата Г.. За това и съдът прие, че към момента на предявяване на АУАН Серия GA № 3700507 от 17.03.2025 г. актът не е бил подписан от актосъставителя, а това съставлява допуснато в хода на административното производство и неотстранимо вече в съдебната фаза съществено процесуално нарушение – нарушение относно 5 изискването за форма на АУАН по чл.43 ал.1 от ЗАНН. Развитието пък на административно-наказателното производство при един изначално незаконосъобразен АУАН влече като последица и незаконосъобразността на издаденото въз основа на такъв акт наказателно постановление. Това е и основната причина съдът да приеме, че обжалваното НП № 25-1030002481/08.05.2025 г. е незаконосъобразно и като такова и следва да бъде отменено.

Следва да се допълни и че, приемайки че АУАН се явява незаконосъобразно изготвен, то и същият не може да се ползва като годно доказателствено средство за вписаните в същия обстоятелства, каквато доказателствена стойност му се придава с нормата на чл.189 ал.2 от ЗДВП /“Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.“/. Разпитаният свидетел пък К. заяви липса на спомен за случая, дори и след предявяване и на двата екземпляра от АУАН.

Така при липса на каквито и да било доказателства /при липса на спомен у разпитания свидетел полицейски служител и негоден АУАН/ относно обстоятелствата на нарушенията по чл.16 ал.1 т.3 от ЗДВП и по чл.138 ал.1 от ЗДВП – време, място и начин на извършването им, следва да се наложи извод, че вменената административна отговорност спрямо А. Г. следва да отпадне – поради недоказаност извършването на административните нарушения, като обжалваното НП следва да се отмени.

Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания Г. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В 6 конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от адв. Т. Т. от АК Пловдив, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г. е било договорено възнаграждение в размер на 500 лева, изплатено в брой според изрично отбелязване в договора при сключването му.