Решение № 110 от 05.10.2022, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 284/2021
- Вид
- Решение № 110
- Подписан
- 05.10.2022
- В сила
- 01.11.2022
- Състав
- Александър Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.211, ал.1 · Закон за горите
- чл.235 · Закон за горите
- чл.257, ал.1, т.2 · Закон за горите
- чл.275, ал.1, т.2 · Закон за горите
- чл.9а · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии
РЕШЕНИЕ
№ 110 гр. Разлог, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Яна Г. Йорданова в присъствието на прокурораq разгледа докладваното от Александър Трионджиевq Адм. наказателно дело № 20211240200284 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от А.И.И., ЕГН*, против НП №2110200099/13.05.2021 г. на Директора на РДГ-Б. С оспореното НП на жалбоподателя, на основание чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. Заповед №ЗАП-142/14.02.2020 г. на ИД на ИАГ, във вр. чл.211, ал.1 от ЗГ, във вр. чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, във вр. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, му е наложена глоба от 300.00 лева.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган, като същата е предоставена в съда ведно с препис на адм. преписка.
В жалбата се сочи, че оспореният адм. акт е незаконосъобразен, тъй като не е извършено нарушение. Сочи се и че при съставяне на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
В проведеното последно открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт, излага подрони съображения за неоснователност на депозираната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение.
РП не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Депозираната жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, подадена е в срок и е насочена срещу адм. акт /НП/, подлежащ на съдебна проверка.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
Съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на акта за установяване на адм. нарушение или при изготвяне на НП е реализирано, когато то е довело до ограничаване правата на лицето, което е санкционирано.
Актът за установяване на адм. нарушение е документът, който поставя началото на административно-наказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на забранен от закона модел на поведение, следва да бъдат отразени по недвусмислен и ясен начин. Това е необходимо за да може привлеченото към отговорност 1 лице да разбере какво деяние му се вменява /кой, кога, къде и по какъв начин е извършил нарушението/ и да ангажира доказателства в своя защита. Посредством акта за установяване на адм. нарушение се слага началото на обвинителната функция в административнонаказателното производство, а отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива същото и въз основа на които следва да се основава преценката на наказващия орган относно налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.
В производство като настоящото трябва се държи сметка, че процедурата по ЗАНН е строго формална. По-голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като тА.ва са и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение следва да се приема като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. В същото време, при подадена жалба срещу НП, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя нарушения.
Съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които норми се отличават с императивен характер, сред задължителното съдържание на акта за установяване на нарушение и НП са описание на нарушението, дата и място на извършването му и обстоятелствата, при които е било реализирано. Точното и недвусмислено посочване на тези задължителни реквизити е необходимо условие, за да бъде установено по безспорен начин адм. нарушение. В случай че някой от тях отсъства, това би възпрепятствало нарушителя да разбере за какво конкретно деяние е санкционира, къде е извършено то и кога е станало нарушението. Също така, непосочването на мястото и времето на нарушението или това в какво се състои неправомерното действие или бездействие, винаги е съществено процесуално нарушение, което от своя страна представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В горния смисъл са и част от мотивите към Решение №1265 от 18.06.2021 г. на Бл.АС по в.н.а.х.д. №250/2021 г.
Според текста на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в акта за установяване на нарушение и в НП се отразяват и законовите разпоредби, които са нарушени.
При всички положения от посочените в акта и в НП обстоятелства следва да става ясно кой, кога, къде и какво нарушение е извършил, а така също и кои са конкретните правила за поведение, които неспазва посредством своите действия или бездействия.
В настоящия случай в оспореното НП е отразено, че същото се издава срещу А.И.И., ЕГН* за това, че „на 18.03.2021 г. в 16.10 ч. е установено, че на 17.03.2021 г. на Асфалтов път с.
Ч.-с.Е., с GPS - координати *, в близост до подотдел 78з, на територията на ТП ДГС-Е., о.Р., като лице вписано в регистъра по чл.235 от ЗГ, притежаващ удостоверение №11300/25.02.2015 г., назначен на трудов договор към о.Б., е издал Превозен билет №7071/00047 от дата 17.03.2021 г., от място с GPS - координати * на асфалтов път с.Ч. с.Е., в близост до подотдел 78"з" - държавна горска територия, на територията на ТП "ДГС-Е.", о.Р., което е извън временния склад на подотдел 166"б" - общинска горска територия, на разстояние въздушно по права линия от 7.5 км.“
Според наказващия орган с описаното по-горе деяние санкционираното лице е нарушили „чл.9“а“ от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, заповед №ЗАП-142/14.02.2020 г. на ИД на ИАГ, чл.211, ал.1 от ЗГ“.
Съгласно текста на чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.
В разпоредбата на чл.211, ал.1 от ЗГ е разписано, че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет.
Според нормата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, наказва се с глоба от 300.00 до 5`000.00 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска 2 практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на ЗГ, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
От изложеното по-горе се установява, че разпоредбите на чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. и чл.211, ал.1 от ЗГ, съдържат различни норми за поведение. Според първата разпоредба нейните адресати са длъжни да спазват изискванията за издаване и попълване на документи по ЗГ, а според втората - дървесината да се транспортира с превозен билет.
В настоящия случай в обстоятелствената част на НП е посочено, че А.И.И. е издал превозен билет извън временния склад и по този начин е нарушил изискванията на Заповед №ЗАП142/14.02.2020 г. на ИД на ИАГ. Така описаното нарушение представлява такова, свързано с издаването и попълването на конкретен документ, но не и нарушение, в основата на което да стои неиздаване на превозен билет и транспортиране на дървесина без издаването на такъв. Не е посочено, обаче, защо наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.211, ал.1 от ЗГ. По този начин за санкционираното лице, а и за съда, не става ясно кое всъщност е нарушението, за което се налага глоба и коя е правната норма, която не е била изпълнена. В горния смисъл са и част от мотивите към Решение №1250 от 18.06.2021 г. на Бл.АС по в.н.о.х.д. №266/2021 г. и Решение №2680 от 11.08.2019 г. на Бл.АС по в.н.о.х.д. №654/2019 г.
На следващо място следва да се има предвид, че в НП е отразено, че е нарушена и Заповед №ЗАП-142/14.02.2020 г. на ИД на ИАГ. Препис от заповедта е представен по делото /лист 47-51/. Въпросната заповед е с обем от близо пет страници и съдържа 23 точки, някои от които са съставени от отделни подточки. По-голямата част от точките и подточките са различни правила за поведение, адресирано до определени лица. В атакуваното НП не е конкретизирано коя точка /кое правило/ от заповедта А.И.И. не е изпълнил, респективно – е нарушил. Записано е единствено, че с деянието си „е нарушил чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, Заповед №ЗАП142/14.02.2020 г. на ИД на ИАГ“. Поради това не става ясно кое точно правило за поведение, съдържащо се в заповедта, издадена на основание чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г., не е било спазено от санкционираното лице и по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания акт. В горния смисъл са част от мотивите към Решение №1250 от 18.06.2021 г. на Бл.АС по в.н.о.х.д. №266/2021 г.
В допълнение може да се посочи, че в Заповед №ЗАП-142/14.02.2020 г. на ИД на ИАГ, никъде не е посочено конкретното място, на което следва да се издават превозните билети за транспортиране на дървесина.
Изложеното дотук налага извод, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които не позволяват да се установи в какво точно се изразява извършеното нарушение и кои правила за поведение не са били спазени според наказващия орган. Поради това оспореното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Само за пълнота следва да се отбележи, че обстоятелствата относно това кога, къде, от кого и какви нарушения са извършени, не могат да се установяват за първи път със свидетелки показани или други доказателства в хода на съдебно производство, инициирано по повод депозирана жалба срещу издаденото НП. Тези обстоятелства следва да са ясно разписани в акта за установяване на адм. нарушение и в НП.
Така мотивиран, Рг.РС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, поради незаконосъобразност, НП №2110200099/13.05.2021 г. на Директора на РДГ-Б., с което на А.И.И., ЕГН*, на основание чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, Заповед №ЗАП-142/14.02.2020 г. на ИД на ИАГ, чл.211, ал.1 от ЗГ, чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, му е наложена глоба 3 от 300.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС, чрез Рг.РС, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, като обжалването е по реда на глава 22-ра от АПК, но въз на основанията, предвидени в НПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4