Решение № 986 от 18.12.2023, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Добрич, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230100166 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Община Добрич, ЕИК 000852932, с адрес: гр. Добрич, ***, срещу „Нава-Турист“ ЕООД, ЕИК 201429296, град Добрич, *** , с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3391/2022г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 19 272, 27 лева, представляваща неустойка, дължима за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г., начислена поради неизпълнение на задължението на „Нава-Турист“ ЕООД за плащане на годишна концесионна сума за десета година по Договор за концесия № 95/20.06.2011 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, находящ се в гр. Добрич местност ЦГЧ, АЕМО „Стария Добрич“, ул. Д-р Константин Стоилов: двуетажна масивна сграда – хотел /хан/ със застроена площ; първи етаж – от 289, 57 кв.м. по кад. скица – 294 кв.м.; втори етаж – от 325, 60 кв.м. и изби с площ 271, 50 кв.м., с идентификатор на сградата ***, попадаща в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Добрич.

2) 187, 04 лева, представляваща обезщетение за забава върху концесионното плащане от 22 444, 60 лева за десета година по Договор за концесия № 95/20.06.2011 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, за периода от 20.07.2020 г. – 1

18.08.2020 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор № 95/20.06.2011 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника на концесия нежилищен имот, публична общинска собственост: двуетажна масивна сграда – хотел (хан) със застроена площ, първи етаж – 289, 57 кв.м. по кад. скица – 294 кв.м.; втори етаж – 325, 60 кв.м. и изби с площ от 271, 50 кв.м., с идент. № ***, попадаща в поземлен имот с идент. № *** по КК на град Добрич.

Сочи се, че договорът е със срок на действие от двадесет години и влиза в сила от подписването му – 20.06.2011 г. Концесионерът се е задължил да заплаща ежегодно концесионно възнаграждение в размер на 20 000, 00 лева без ДДС, което всяка година се индексира с инфлационния индекс на НСИ. Твърди се, че съгласно чл. 17 от договора концесионното плащане следва да бъде извършено в срок до тридесет дни след началото на всяка година по договора. Според ищеца, стойността на годишното концесионно възнаграждение за десетата година от договора (за периода от 20.06.2020 г. до 19.06.2021 г.) възлиза на 22 444, 60 лева без ДДС. Същото е следвало да бъде платено до 19.07.2020 г., но ответникът не е изпълнил задължението си в цялост. Първата вноска от 10 000 лева е била направена на 08.12.2020 г., а втората вноска от 3467, 00 лева е от 06.01.2021 г. Ищецът се позовава на чл.

20, ал. 2 от договора, където е установено, че при неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане за повече от тридесет дни, се дължи неустойка в размер на 0, 5 % на ден, за всеки ден след тридесетия, върху стойността на незаплатената част от паричното задължение за съответния период. Изчислил е, че за периода от 19.08.2020г. до 31.03.2021 г. дължимата неустойка възлиза на 19 272, 27 лева.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Същото е било уважено, като е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 166 по описа на Районен съд Добрич.

Исковата молба е подадена в изпълнение на указания на заповедния съд, след подадено възражение от длъжника.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт М.Г., която поддържа претенцията.

Ответната страна е депозирала отговор в законоустановения срок. В процесуалния документ се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Потвърждава се наличието на Договор № 95/20.06.2011 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост между страните; плащането на концесионната сума на четири вноски – 10 000, 00 лева на 08.12.2020 г., 3467, 00 на 06.01.2021 г., 11 222, 10 лева на 17.01.2021 г. и 2244, 42 лева на 24.01.2022 г.

Ответникът счита, че не дължи плащане на неустойка по договора, тъй като клаузата на чл. 20, ал. 2 е нищожна поради накърняване на добрите 2 нрави – чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

В тази връзка се излагат множество аргументи. Ответникът счита, че неустойката е свръхпрекомерна, защото няма краен предел и надхвърля обезпечителната и санкционната си функции, като цели неоснователно обогатяване на ищеца. Развива се тезата, че съдържанието на договора не може да противоречи на добрите нрави, независимо от вида му – граждански или търговски. Според ответника, условията и предпоставките за нищожност на неустоечната клауза произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора, като се съблюдават следните критерии: естеството на задълженията, обезпечеността на задълженията, вида на неустойката, съотношението между неустойката и очакваните от неизпълнението вреди.

На тази основа се акцентира, че размерът на неустойката за забава за ден възлиза на 100, 00 лева, почти седемнадесет пъти повече от очакваните вреди от неизпълнението. Така, претендираният размер на неустойката се доближава до годишния размер на концесионното плащане.

Излагат се твърдения, че неизпълнението по договора се дължи на обявеното в Република България извънредно положение с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Сочи се, че през този период са били наложени ограничения относно събиранията на открито и закрито. Поради тази причина концесионния обект е останал затворен, като е отчетена загуба от 64, 80 %. Заявява се, че е поискано опрощаване на дължимата неустойка, но ищецът е отказал. До настоящия момент не е даден отговор и на искането на ответника за изменение на годишното концесионно плащане.

При условие на евентуалност, ако не бъде прието за основателно възражението за нищожност на неустойката, се прави възражение за неизпълнение на договора поради действието на непреодолима сила.

Прави се искане претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът се представлява от адвокат Ивайла Стефанова. Последната пледира за отхвърляне на претенците.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения Договор рег. № 95/20.06.2011 г. се установява, че между страните е възникнало концесионно правоотношение (л. 9 до 19 от ч.гр.д № 3391/2022 г.). Община Добрич, в качеството на концедент, е предоставила на ответника, в качеството на концесионер, концесия върху следния нежилищен имот, публична общинска собственост, находящ се в гр.

Добрич местност ЦГЧ, АЕМО „Стария Добрич“, ул. Д-р Константин Стоилов: двуетажна масивна сграда – хотел /хан/ със застроена площ; първи 3 етаж – от 289, 57 кв.м. по кад. скица – 294 кв.м.; втори етаж – от 325, 60 кв.м. и изби с площ 271, 50 кв.м., с идентификатор на сградата ***, попадаща в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.

Добрич. По силата на съглашението ответното дружество е получило правото да управлява услуга от обществен интерес като експлоатира и поддържа обект: Хотел /хан/ от АЕМО „Стария Добрич“ и да предоставя туристически услуги, за срок от двадесет години – до 20.06.2031 г. Концесионерът се е задължил да заплаща на Община Добрич еднократно годишно концесионно плащане в размер на 20 000, 00 лева без ДДС, в срок до тридесет дни след началото на всяка година по договора – чл. 17, ал. 2 от концесионния договор.

Страните са се уговорили размерът на концесионното плащане да се индексира ежегодно с натрупване с инфлационния индекс, посочен от НСИ.

Представен е Акт № 4599, от който става ясно, че процесният имот е публична общинска собственост (л. 5 от гр.д. № 166/2023 г.).

В чл. 18, т. 2 от процесния договор е установено задължение за внасяне на гаранция от концесионера в размер на 20 000, 00 лева при подписване на договора. Страните не спорят, а и от отразеното в договора се извежда, че сумата е внесена от концесионера съответно на 28.02.2011 г. и на 01.06.2011 г. Според уговорките в договора, гаранцията обезпечава изпълнението на други задължения (различни от концесионното плащане) и остава в концедента за срока на концесията, като следва да се прихване от последното годишно концесионно плащане.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от концесионния договор, „При неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане по настоящия договор за повече от тридесет дни, концесионерът дължи неустойка в размер на 0, 5 % на ден, за всеки ден след тридесетия, върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния период“.

В приложената справка на Община Добрич е посочено, че ответникът дължи неустойка в размер на 19 272, 27 лева, за периода от 20.07.2020 г. до 18.08.2020 г. и лихва в размер на 187, 04 лева (л. 20 и 21 от ч.гр.д.).

Представена е ведомост по аналитични партиди „Сметка 41105 Неустойка от концесии“, в която също е отразено, че ответникът дължи неустойка в размер на 19 272, 27 лева, за периода от 20.07.2020 г. до 18.08.2020 г. (л. 22 от ч.гр.д.).

Концедентът е изпратил до ответното дружество уведомления за задълженията по процесния договор – рег. № 70-00-454/22.02.2022 г., получено на 04.03.2022 г.; рег. № 70-00-1434/05.07.2022 г. (л. 23 до 26 от ч.гр.д.).

Представени са преводни нареждания от 17.01.2022 г.; 24.01.2022 г., от които се установява, че ответникът е превел на ищеца сумата от 11 222, 10 лева и 2244, 42 лева – частични концесионния плащания за 2020г. (л. 38 и 39 от гр.д. № 166/2023 г.).

Налична е кореспонденция между страните относно дължимата 4 неустойка (л. 77 до л. 97 от гр.д. № 166/2023 г.). Ответникът е отправил искания до кмета на Община Добрич и до Общинския съвет за опрощаване на дължимата неустойка, начислена поради неизпълнение на Договор за концесия № 95/20.06.2011 г. на нежилищен имот, публична общинска собственост, находящ се в гр. Добрич местност ЦГЧ, АЕМО „Стария Добрич“, ул. Д-р Константин Стоилов, представляващ двуетажна масивна сграда – хотел /хан/. В писмата си ответникът се е позовал на ограничителните мерки, наложени във връзка с разпространението на Ковид 19 в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Ищецът е отказал опрощаване на неустойката и е указал на ответника, че може да направи обосновано предложение за изменение на концесионния договор. Такова предложение е отправено до Общинския съвет, но не е последвал отговор.

За опровергаване на възраженията на ответника се представят справки-декларации на „Нава-Турист“ ЕООД, от които е видно, че в периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 г. в обекта са реализирани 548 нощувки, а в периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г. са реализирани 804 нощувки (л. 122 до л. 137 от гр.д. № 166/2023 г.).

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза. В заключението е посочено, че за десетата година от концесионния договор (20.06.2020 г. – 19.06.2021 г.) дължимото концесионно плащане възлиза на 26 933, 52 лв. с ДДС (22 444, 60 лева без ДДС). Към датата на подаване на исковата молба същото е било погасено с частични плащания в периода от 08.12.2020 г. – 24.01.2021 г. Дължимата законна лихва за забава за периода от 20.07.2020 г. до 18.08.2020 г. възлиза на 187, 04 лева. Вещото лице е изчислило, че ответникът дължи неустойка в размер на 19 272, 27 лева, за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г. Според експерта, през десетата година от коцесионния договор е отчетен спад в оборота на обекта с 61, 43 % спрямо деветата година от договора. В тази връзка е посочил, че през периода от 20.07.2020 г. – 31.03.2021 г. реализираният оборот е 18 259, 00 лева – с 29 077, 95 лева по-малко от реализирания оборот през същия период от предходната година в размер на 47 336, 95 лева. Експертът е заключил, че в периода от 20.07.2020 г. до 31.03.2021 г. ответникът не е претърпял загуба от дейността на обекта, а е реализирал печалба в размер на 1084, 60 лева.