Решение № 838 от 19.07.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. София , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000500318 по описа за 2021 година

Производството е по чл.294 от ГПК.

С решение от 29.01.2021 г., постановено по касационно дело № 94/2020 г., Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение е отменил решението на Софийския апелативен съд, постановено на 05.08.2019 г. по въззивно гр. дело № 5746/2018 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 9-ти състав постановено на 08.05.2018 г. по гр. дело № 12 641/2016 г.

Делото е върнато от касационната инстанция за повторното му разглеждане от въззивния съд с указания, да се произнесе по доказателствените искания на ищците за разпит на свидетел, който да установи достоверната дата на връчване на пощенска пратка.

При повторното разглеждане на делото от настоящата инстанция ищците и ответното застрахователно дружество поддържат становищата си.

Процесуалният представител на жалбоподателите ищци О. А. Б., С. О. Б. и А. О.

Б. препраща към доводите, изложени във въззивната жалба, по която е било образувано гр. дело № 5746/2018 г. по описа на САС. В нея са изложени съображения, че 1 необосновано градският съд е приел, че пратката, съдържаща съгласие-сертификат, е била получена и подписана от застрахованата А. Б. на 01.07.2015 г., без да изследва твърденията на ищците, че това съгласие-сертификат е било доставено на Б. и подписано от нея на 18-19 юни. Основните оплаквания в жалбата са за допуснати от градския съд съществени процесуални нарушения – отказ да бъде разпитан свидетел, който да докаже фактическите твърдения на ищците.

Ответникът „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. В представената писмена защита излага съображения, че от доказателствата по делото се установява, че съгласието-сертификат е било подписано от наследодателката на ищците на 01.07.2015 г., когато на същата е било известно, че страда от онкологично заболяване. Посочва, че дори хипотетично да бъде прието, че сертификатът е подписан на 18.06.2015 г., исковете пак биха били неоснователни, тъй като е налице изключен риск по процесната застраховка, а именно – застрахованото лице е премълчало съществено за риска обстоятелство, което е оказало въздействие за настъпване на застрахователното събитие и това е основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение на осн. чл.189 от КЗ /отм./. В писмената защита се излагат също и доводи, че показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел не следва да бъдат кредитирани.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Задължителният другар на ищците – „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, редовно призована при повторното въззивно производство, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата на ищците.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните и указанията в отменителното решение на ВКС, намира следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници на А. Б., починала на 29.12.2015 г., ищецът О.Б. е неин съпруг, а А.Б. и С.Б. – дъщери.

Ищците са предявили срещу ответника „Фи Хелт застраховане“ АД искове с правно основание чл.134 от ЗЗД във връзка с чл.238 от КЗ /отм./. Като съищец е конституирана „Първа инвестиционна банка“ АД. С исковата молба се претендира, застрахователното дружество „Фи Хелт застраховане“ АД да бъде осъдено да заплати в полза на банката, която е кредитор на наследодателката на ищците, сумата 23 381,95 лева, представляваща дължима застрахователна сума по групова застраховка „Живот“ 2 на кредитополучатели.

Към исковата молба са приложени:

Договор за ипотечен кредит „Домът“, сключен на 31.05.2012 г. между кредитора „МКБ Юнионбанк“ АД и кредитополучател А. С. Б. за сумата 66 000 евро и срок за погасяване на кредита до 30.06.2029 г. В този договор – т.9.3.7. е предвидено, че кредитополучателят се задължава да сключи за своя сметка и в полза на банката кредитор договор за застраховка „Живот“. А в т. 9.3.7.1 са посочени условията, при които следва да бъде сключена и поддържана застраховката в полза на банката, между които е „Застраховката следва да покрива размера на дълга по кредита, като срокът на валидността й следва да е не по-малък от крайния срок на кредита“ – б. „б“ от т.

9.3.7.1. А в б „в“ е записано задължението на кредитополучателя, застрахователните премии да се заплащат редовно и в пълен размер на падежа.

По делото не се спори, че това задължение – да се застрахова в полза на банката за своя сметка и да заплаща редовно застрахователните премии, е било изпълнено от кредитополучателя;

Три анекса към договора за кредит. Видно от Анекс № 3, който е подписан на 15.10.2014 г., по него кредитор вече е правоприемникът на „МКБ Юнионбанк“ АД – „Първа инвестиционна банка“ АД. В анекса е посочено, че се променя само крайният срок за погасяване на кредита – до 15.03.2021 г., а останалите клаузи по договора остават непроменени;

Анекс без номер, с посочена в него дата на подписване 18.06.2015 г., съгласно който кредитополучателят се е съгласил да прекрати сключената застраховка „Живот“ при ЗАД „Булстрад Живот Виена иншурънс груп“ и да сключи застраховка при същите покрити застрахователни рискове при друг застраховател, за сметка и в полза на банката.

Към анекса е приложена „Допълнителна информация за сключената застраховка в полза на кредитор, съгласно чл.199, ал.4 от КЗ“, изходяща от застрахователя „Фи Хелт застраховане“ АД. В екземпляра, представен от ищците, липсва подпис на застрахованата А. Б.. Екземплярът, представен от ответника, е подписан от Б.;

Съгласие-сертификат с посочена в него дата на подписване 18.06.2015 г. /л.123 от първоинстанционното дело/, с поставен вх.№ 781/02.02.2016 г.

В него е записано, че застраховката е на основание сключен договор за групова застраховка между „Юнионбанк“ ЕАД /прекратено юридическо лице с правоприемник „Първа инвестиционна банка“ АД/ и „Фи Хелт застраховане“ АД.

3

Срокът на договора е 1 година – с възможност за автоматичното му подновяване.

В т.6.1. е посочена застрахователната сума при смърт – в размер на остатъка по кредита, включващ редовна и просрочена главница към датата на настъпване на застрахователното събитие. Аналогична клауза се съдържа и в т. 18.2.1. от Застрахователни условия на „Фи Хелт застраховане“ АД.

В т.7 от този документ се съдържа декларация, съгласно която застрахованите лица следва да декларират, че „не съм частично или пълно трайно неработоспособен вследствие на злополука или заболяване, както и не съм боледувал, не съм бил лекуван, хоспитализиран, нямам оплаквания вследствие на злополука или заболяване през последните 5 години за:....злокачествени тумори“. Документът е подписан от А. Б. и представител на „ПИБ“ АД. В документа не е декларирано, Б. да е страдала от което и да било от заболяванията, конкретно посочени в сертификата, включително и от онкологично такова;

Уведомително писмо с вх. № 168-2/12.01.2016 г., с което О.Б. е уведомил „ПИБ“ АД, че съпругата му е починала, поради което е поканил банката да предяви пред „Фи Хелт застраховане“ АД застраховка „Живот“, сключена в полза на „ПИБ“ АД;

Писмо от „Фи Хелт застраховане“ АД с изх. № 1554/26.04.2016 г., адресирано до „ПИБ“ АД. С него застрахователят уведомява банката, че застрахователната претенция е непокрита по условията на договора за групова застраховка на кредитополучатели. В писмото е посочено, че съгласието-сертификат за застраховане от 18.06.2015 г. е подписано Б. на 01.07.2015 г., но още през месец юни същата е била диагностицирана със заболяване „метастаза от дуктален карцином“ и смъртта й е в пряка причинна връзка с това заболяване. Застрахователят се е позовал на изключен риск съгласно Общите условия по договора за групова застраховка, а именно – „когато смъртта е настъпила от предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние.“ По делото няма други данни, от страна на кредитора по договора за кредит да са предприети действия за получаване на застрахователното обезщетение.

От ответника „Фи Хелт застраховане“ АД е представено удостоверение, издадено от „Стар пост“ ООД – доставчик на куриерски и пощенски услуги. В него е написано, че пратка с придружаваща товарителница № *** е получена от „Фи Хелт застраховане“ АД на 18.06.2015 г. и е била предназначена за доставка на А. Б. на адрес гр. София, кв. „Военна рампа“, ул. „Проф. Иван Георгов“ 1, фирма „Матео 69“.

Пратката е предадена на 19.06.2015 г. за доставка на куриер. Тъй като при посещение 4 на адреса на 19.06.2015 г. получателят не е бил намерен, куриерът е оставил известие на адреса, което е залепил на видно място, както и телефон за връзка. Направено е второ посещение на 01.07.2015 г. и пратката е доставена на получателя. В приложените към удостоверението документи е отразено, че куриерската услуга е отчетена на клиент на 02.07.2015 г.

Удостоверението е издадено на 08.12.2016 г. /след получаване от ответника на препис от исковата молба/.

От представената по делото медицинска документация, както и от заключението на вещото лице д-р М. Т. – специалист по вътрешни болести и медицинска онкология се установява следното:

А. Б. е била приета на 09.06.2015 г. в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, а е била изписана на 29.06.2015 г.

В епикризите е записано, че пациентката постъпва за първи път на лечение по повод болки в кръста от около 2 седмици, трудност при преглъщане и други оплаквания. При снемане на анамнезата е заявила, че от около 2 г. и 6 месеца има бучка на лявата гърда, за което не е провеждала лечение.

На 09.06.2015 г. А. Б. е подписала декларация за информирано съгласие за оперативно лечение поради неоплазмено заболяване. В текста на декларация /формуляр/ е посочено, че освен преимуществено по оперативен път, заболяването може да се лекува и чрез други терапии. В подписания от ищцата формуляр като други възможности за лечение са маркирани „чрез лъчетерапия“ и „химиотерапия“.

В епикризата, издадена след престоя на А. Б. през периода 09.06.-29.06.2015 г. е отразено, че след извършените в болницата изследвания е установено наличие на множествени, десетки метастатични лезии в лумбалния, торакалния и сакралния отдели на гръбначния стълб, както и наличие на дурални метастази. Отбелязано е, че болната се намира в ІV-ти онкологичен стадий. Извършена е операция на прешлени с поставяне на костен цимент.

В последваща епикриза от 21.07.-22.07.2015 г., когато е проведена химиотерапия, е записана окончателна диагноза „злокачествено новообразувание на млечна жлеза“. В окончателната диагноза са посочени метастази в областта на твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък.

Според д-р Т., предвид изключително напредналия /4-ти стадий/, в който е 5 диагностицирано заболяването, би могло да се предполага, че опипаната от пациентката бучка на гърдата е била със злокачествен произход, но за сигурно заключение е била необходима хистологична верификация. Диагнозата за наличие на злокачествено заболяване е поставена едва след първата хоспитализация в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, където Б. е постъпила на 09.06.2015 г. Окончателната диагноза според медицинската документация е била поставена при изписването на пациентката на 29.06.2015 г. – след излизане на хистологичния резултат и приключване на цялостния диагностичен процес.

В заключението си вещото лице е посочило, че по принцип пациентите се информират за тяхното състояние когато приключи целият диагностичен процес и предстои необходимото лечение за злокачествено заболяване. Подходът е индивидуален, съобразен както с физическото, така и с психическото състояние на пациента, желанието на близките и други фактори. Преценката, как да се поднесе информацията, зависи изцяло от лекуващия лекар.