Решение № 3 от 06.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000524 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 119 от 14.04.2025 година, постановено по т. дело № 269/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в което с решение № 254 от 20.08.2025 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 89, ЕИК 831830482, да заплати на Т. Н. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ***** ******, ул.

„***** ****** *****“№10, вх. „А“, ет. 6, ап. 39, чрез адв. П. К., сума в размер на 192 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния син Д.Т.Д., настъпила при ПТП на 27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателно й изплащане. Отхвърлен е предявеният иск за разликата над присъдената сума до претендирания размер от 240 000 лв.

Със същото решение е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, да 1 заплати на малолетната М. Д. Д., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител М. М. Р., чрез адв. П. К., сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния баща Д.Т.Д. , настъпила при ПТП на 27.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г., до окончателно й изплащане. Отхвърлен е предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част – до претендирания размер от 250 000 лева като неоснователен.

Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на малолетната М. Д. Д., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител М. М. Р., чрез адвокат П. К., сумата от 104 508,39 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие лишаването й от издръжката на нейния баща Д.Т.Д., за периода от 27.06.2023г. до навършването на 18 годишна възраст, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.07.2023 г. до окончателно й изплащане.

Отхвърлен е предявеният иск за разликата над присъдения до претендирания размер от 130 635,48лв. като неоснователен.

Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на М. М. Р., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. ******, общ. ***** ******, чрез адв. П. К., сумата от 176 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния съжител Д.Т.Д., настъпила при ПТП на 27.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателно й изплащане. Отхвърлен е предявеният иск за разликата до претендирания размер от 220 000 лв. като неоснователен.

Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на М. М. Р., ЕГН **********, сумата от 3 106,08 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за траурни услуги съгласно фактура М312/18.07.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.07.2023 г., до окончателно й изплащане. Отхвърлен е предявеният иск за разликата до 3882,60 лв. като неоснователен.

Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на адв. П. К. сумата 50 798 лв. адв. възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС.

2

Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, да заплати сумата от 27 025 лева държавна такса и сумата 2344 лв. - възнаграждение за вещи лица, заплатени от бюджета на съда, по сметка на ОС Стара Загора.

Осъдени са Т. Н. Т., ЕГН ********** и М. М. Р., ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на М. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П. К., да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, разноски за първоинстанционното производство в размер на 9386 лв. съобразно изхода на спора.

Така постановеното решение е обжалвано в осъдителните му части от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния представител адвокат С. М.. Искането е да се отмени решението в тези части и да се отхвърлят изцяло субективно и обективно предявените осъдителни искове като неоснователни, като се присъдят разноски на жалбоподателя. Оплакванията са за неправилност, нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на решението.

Първото оплакване в жалбата е свързано с неправилност на изводите на съда за наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, по-конкретно на виновно и потивоправно поведение на Х.С.С. водач на застрахования при дружеството-жалбоподател лек автомобил.

Твърди се, че такова не е установено, поради което няма основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. Сочи се, че съдът неправилно е ценил заключението на приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и отговорите, дадени от вещите лица при изслушването им в съдебно заседание и е постановил решение, противоречащо на доказателствата. Становището на жалбоподателя е, че според доказателствата по делото единствено виновен за настъпването на ПТП е загиналият водач на мотоциклета, който е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Във въззивната жалба има оплаквания за липса на мотиви на съда относно приетите за доказани причини и обстоятелства за настъпването на ПТП. Не били обсъдени всички доказателства, събрани по делото, заедно и поотделно и всички доводи и възражения на страните, допуснато било съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение на съда. Това довело и до неправилно определяне на 3 изключително нисък процент съпричиняване от страна на пострадалия.

Процесуалната незаконосъобразност на решението се изразявала и в обсъждане само на част от свидетелските показания, както и на тяхното преиначаване.

Според жалбоподателя решението било и материалноправно незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се, че при неустановяване на всички елементи от фактическия състав на деликта, не се дължи обезщетение за вреди. Освен това определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди противоречали на принципа за справедливост, не било посочено как са приложени общите и индивидуални критерии за определяне на размера по всеки един от исковете.

Решението било постановено в противоречие с нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди на малолетната М. Д.. Липсвали мотиви по възраженията на ответника за недоказаност на иска поради това, че в приетото заключение не били взети предвид конкретните релевантни факти и обстоятелства, включително задължението на майката на малолетната ищца да осигурява издръжка на детето си. Съдът неправилно отказал за допусне повторна експертиза по искане на ответника след оспорване на приетата такава.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат П. К. в качеството му на процесуален представител на Т. Н. Т., М. М. Р. и малолетната М. Д. Д., действаща чрез своята майка М. Р.. В него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Развити са подробни съображения за неоснователност на изложените оплаквания. Искането е да се потвърди решението в обжалваните части и да се присъдят разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ответниците по жалбата.

Към отговора е приложено писмено доказателство – присъда по НОХ дело № 451/2025 година на ОС – Стара Загора, което е прието от въззивния съд като ново по смисъла на чл. 266, ал.2, т. 1 от ГПК и ще бъде обсъдено заедно с останалите доказателства, събрани в първоинстанционното производство.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

4

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а именно от ответника срещу решението по предявените субективно и обективно съединени искове по чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди в осъдителните му части.

При подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените от жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.

По т. дело № 269/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора са предявени субективно и обективно съединени искове от три ищци -Т. Н. Т., М. М. Р. и малолетната М. Д. Д., действаща чрез своята майка и законен представител М. Р., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на Д.Т.Д., настъпила при ПТП на 27.06.2023 година. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ПТП е причинено виновно от Х.С.С. при управление на лек автомобил марка Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. №************, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП.

Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ като една от материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество по предявените преки искове по чл. 432 от КЗ е безспорно обстоятелство между страните.

Безспорно е също, а и от представените писмени доказателства се установява, че и трите ищци са сезирали застрахователното дружество със застрахователни претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на дата 06.07.2023 година, по които няма определени и 5 изплатени обезщетения до завеждане на исковата молба на 02.05.2024 година, както и до настоящия момент, което обуславя допустимост на исковете пред съда съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.

Първият спорен въпрос между страните, очертан с въззивната жалба, е свързан с наличието или липсата на противоправно и виновно поведение от страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил, както и с приноса на загиналия при ПТП мотоциклетист за настъпването му, евентуално с процента съпричиняване.

Според изложените в исковата молба обстоятелства, ПТП е настъпило по изключителна вина на Х.С.С., който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил марка Мерцедес

Ц 220 ЦДИ с рег.

№************, не се е съобразил с останалите участници в движението и е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство мотоциклет, което е довело до удара между двете ППС и настъпилата в причинна връзка с него смърт на мотоциклетиста Д.Т.Д..

В допълнителната искова молба е конкретизирано, че водачът на автомобила Х.С. при излизане от бензиностанция, намираща се на север от пътното платно на път II- 66, е предприел пресичането му в посока север-юг, при което е отнел предимството на движения се по път II- 66 в посока изток мотоциклет Хонда ЦРВ 600 с рег.

№*********, управляван от Д.Д., като на кръстовището с улица „****** *******“ настъпва удар между двете превозни средства. При този удар Д.Д. получава несъвместими с живота травми и умира.Твърденията на ищците са за нарушения от страна на водача на лекия автомобил на правилата за движение по чл. 47 от ЗДвП, задължаващи водачите при приближаване към кръстовище да се движат с такава скорост, че при необходимост да могат да спрат и да пропуснат участниците в движението, които имат предимство.

Посочено е, че водачът на автомобила е нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, който го задължава да пропусне движещите се по пътя с предимство ППС.