Присъда № 80 от 14.05.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 80 от 14.05.2025 год. по НОХД № 337/2025 год. на СлРС изготвени на 19.05.2025 год.

РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н. Т. В. - роден на ....... г., в гр.С. за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б „а“и „б“ от НК.

Пострадалото лице не се явява в съдебно заседание.Не се представлява.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин предвид реда на глава 27 от НПК по който се движи делото. Пледира, предвид самопризнанията на подсъдимия, като се има предвид, че размера на вредите не се различава съществено от размера на минималната работна заплата към момента на извършване на деянието, поради което предлага да му бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ години и ШЕСТ месеца.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Н. Т. В. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Адв. Т. от АК - С. – служебен защитник на подсъдимия Н. Т. В., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда предвид направените самопризнания от подсъдимия и изразеното съжаление, да определи на подс. Н. Т. В. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ години и ШЕСТ месеца, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК с 1/3.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият е роден на ....... г., в гр.С., жив. в гр. С., ул. «........, български гражданин, начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********. С определение по ЧНД № 239/2023 година на СлРС влязло в сила на 05.04.2023г. му било определено общо наказание в две съвкупности, както следва: първа съвкупност по влезли в сила присъди по НОХД№№ 61/22г., 1402/21г., 327/22г., 1512/21г., 452/22г., 622/22г., 898/22г. всички по описа на СлРС -ОСЕМ месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.

По втора съвкупност по влезли в сила присъди по НОХД№№ 789/22г., 812/22г., 729/22г., 624/22г.,1183/22г. всички по описа на СлРС – е определено и завишено наказание ЕДНА година и ТРИ месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.

Поради това престъплението предмет на настоящото производство, подс. В. е извършил в условията на опасен рецидив. постр. Л. Б. живеела на същата улица като подсъдимия в гр. С., ул. ...... На 06.09.2024г. нощно време, като обикалял улиците в кв.“Надежда“, минавайки покрай дома на постр.Б. решил да влезе вътре и да извърши кражба.На втория етаж на къщата се влизало през външно стълбище, а на двора нямало пътна врата.Подсъдимия се изкачил по стълбището и проникнал през незатворен прозорец в помещението на втория етаж.Насочил се към бюро в необитаема стая, чекмеджето на което се оказало незаключено и подсъдимият го отворил.В черна кутия намерил златни накити на постр.Б., а именно 1бр. златен пръстен 14 карата с тегло 1,1168гр.; 1бр. златен пръстен 14 карата с тегло 0,8867гр.; 1бр. златен пръстен 14 карата с тегло 0, 6984гр.; 1бр. златен пръстен 14 карата с 1 тегло 0,9357гр.;чифт сребърни обеци с тегло 1,8000гр., парична сума в размер на 1000лв. Подс. В. взел описаните вещи и напуснал жилището.Крадените вещи занесъл на леля си свид.И. която решила да ги купи и му дала за тях 250лв. Паричната сума 1000лв. подсъдимия похарчил за себе си.

Постр. Б. подала сигнал за извършената кражба в РУ - МВР - С.. При проведени ОИМ извършителя В. бил разкрит. Пред инспектор при РУ-С. Ж.К. подсъдимия В. признал за съпричастност към извършеното деяние. Част от откраднатите вещи 4броя златни пръстени били предадени от В. с протокол за доброволно предаване и върнати на постр.Б. срещу разписка.

По делото била назначена съдебно оценителна- експертиза, от която е видно, че общата стойност на вещите-накити и парична сума, които са предмет на кражба, възлиза на 1419,40 лева, изцяло невъзстановени.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанията на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство и ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице изготвило съдебно –оценителна експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността му.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимия Н. Т. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б „а“и „б“ от НК.

Извършената от подс. Н. Т. В. кражба не съставлява маловажен случай, както с оглед размера й, така и с оглед на обремененото съдебно минало на дееца и лошите му характеристични данни.Подсъдимият е извършил деянието в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за умишлено престъпление на лишаване от свобода от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК.

От субективна страна деянието е осъществено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимият Н. Т. В. се признава за виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства обясненията на подс. Н. Т. В. - л.19; показанията на свидетелите: Б. — л. 20-23; И. - л. 25;К.-л.27; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум - л.9-10; справка за съдимост - л. 35; характеристична справка — л. 34;съдебно-оценителна експертиза-л.29; ДСМПИС-л.47 Като смекчаващи отговорността на подс. В. обстоятелства следва да бъдат отчетени, съдействие на органите на Досъдебното Производство, изразено съжаление.

Като отегчаващи отговорността му обстоятелства следва да се вземе предвид обремененото му съдебно минало-многократно осъждан и негативни характеристични данни, които сочат на наличието на трайно изградени престъпни навици и обосновават висока степен на обществена опасност, както на деянията, така и дееца.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът не намери, че са налице условията за приложение на чл.55, ал.1,т.1 от НК, като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, а изразеното самопризнание е взето предвид при определяне на наказанието при условията на 2 чл.58а, ал.1 от НК, а именно в случаите на чл.373, ал.2 от НПК съдът намалява определеното съгласно общата част на НК наказание с една трета. Съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл.54, ал.1, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 3 от НПК.

С оглед гореизложеното, съдът наложи следното наказание на подсъдимия:

На подсъдимия Н. Т. В. роден на ....... г., в гр.С., жив. в гр. С., ул. «........, български гражданин, начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б „а“и „б“ от НК, определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ години и ШЕСТ месеца, което НАМАЛЯВА по реда на чл.58а от НК с 1/3. Така определеното и намалено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ЕДНА година и ОСЕМ месеца подсъдимия СИМЕОНОВ следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Така определеното наказание на подсъдимия В. съдът прецени за максимално справедливо и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

При условията на процеса подсъдимия В. беше осъден да заплати разноските направени в досъдебното производство по сметката на ОД МВР С., в полза на бюджета на държавата.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3