Решение № 3159 от 13.07.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3159 гр. Пловдив, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330111889 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против Е. А. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 28.02.2020 г. – 31.05.2023 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в ***************, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 938.89 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 115.36 лева, за периода 30.04.2020 г. – 31.05.2023 г.

Ответникът, фигурирал в базата данни на оператора като потребител, като наследодателят на ответника бил с № *********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия – поради липсващо измервателно устройство. Съгласно ОУ задължение на потребителя е да монтира в имота си годно измервателно устройство. Поради липса на такова били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м. за периода от 28.02.2020 г. – 31.05.2023 г.

1

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 9138/2023 г. на ПРС, ХХІІ гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, срещу която в предвидения срок е постъпило възражение от ответника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно: 22.06.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – ***. Г., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

Оспорва, че ответникът има качеството на „потребител“ на ВиК услуги досежно процесния обект на потребление за процесния период.

Възразява и, че ищецът е доставил на ответника посочените в исковата молба количествата вода, като оспорва начисленото потребление на услугата, предвид липсата на реално отчитане на измервателно устройство и поради неспазена процедура по служебно начисление на база месечно показание на стойност от по 10 куб.м. за конкретния обект.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9138/2023 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 4255/26.06.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 938.89 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 28.02.2020 г.– 31.05.2023 г. за имот, находящ се в *************** и 115.36 лева - обезщетение за забава за периода 30.04.2020 г. - 31.05.2023 г., ведно със законна лихва от 22.06.2023 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, като исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.

415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в *******************, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за 2 неоснователен, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

От приетото по делото писмено доказателство – копие от кадастралната карта с данни от КРНИ /л. 7/, издадена от СГКК – гр. Пловдив, на сграда с идентификатор ***, с адрес: ***************, с вписан собственик – Е. А. Д., съдът приема, че ответникът Е. А.

Д. е собственик на имота, за който се твърди да са предоставяни ВиК услуги за исковия период. Фактът на собствеността се установява от копието от кадастралната карта с данни от КРНИ, издадена от СГКК – гр. Пловдив и съобразно създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1 ЗКИР законова презумпция за вярност на вписани обстоятелства.

Ето защо, съдът приема, че Е. А. Д. има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват, чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи.

В исковата молба се заявява, че поради липсващо измервателно устройство в имота на ответника, съгласно Закона за измерванията, месечното количество изразходвана вода е определяно, съобразно чл. 23, ал. 5 ОУ. Ответникът, чрез особения представител оспорва дължимостта на търсените суми в заявения размер. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице предпоставките за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока установяване по категоричен начин на тези обстоятелства не бяха ангажирани, въпреки изрично дадените указания с проекта за доклад /виж Определение по чл. 140 ГПК № 5473/03.05.2024 г./.

3

Съгласно чл.32 на Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 ОУ на ВиК - Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че не са вписвани показания на уреда, а само начислените количества вода в графата „разлика”.

Не са ангажирани доказателства за това да са били налице предпоставките за служебно начисляване по тарифа.

Съгласно чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4 – поставянето, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължения на потребителите.

По делото не е представено известие за липсващ, респ. за нередовен водомер, нито се установява такова да е било съставяно. Не се установява, че липсва водомер в имота и от кога датира това. Следователно, твърденията за липсващо измервателно устройство за процесния период, останаха недоказани.

Ето защо остава неустановено защо начисляванията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности. Реалната консумация и отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за дължимост на стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за начисляване, биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща едностранно определени суми от оператора.

Не се установява за исковия период в имота на ответника да липсва измервателно устройство, нито да са били извършвани каквито и да е проверки в тази насока.

Предвид изложеното, съдът не приема тезата на ищеца, че в имота липсва измервателно устройство, като не се установява и да са били налице предпоставките за соченото служебно начисляване.

Не са ангажирани и доказателства относно начина, по който е определено ползваното количество вода. Не се установи защо именно сочените в карнетите куб. са били начислени, на каква база е определен размерът им и дали са били правилно определени. Да се приеме априори, че стойност от 10 кубика вода месечно е винаги в интерес на абоната, означава същият да бъде обременен с парични задължения, без значение дали са налице предпоставки за възникването им, което не е допустимо и законово оправдано.