Решение № 7746 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7746 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100511374 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Подадена е жалба вх.№59183/16.09.2025г. от М. Г. А., с ЕГН **********, Г. И.

А., с ЕГН **********, В. И. А., с ЕГН **********, В. И. А., с ЕГН ********** и Н. И.

М., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Й.П. – длъжници по изпълнително дело №20088380401787 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление за отказ от 03.09.2025г., с което е отказано прекратяване на изпълнително дело №20088380401787 поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с процесуалноправни разпоредби на закона. Изложени са твърдения, че по изпълнителното дело се съдържат данни за непредприемане от взискателя – „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, предвид на което са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. В жалбата са наведени и доводи, че вземанията, предмет на принудително изпълнение по процесното изпълнително дело, са погасени по давност. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното постановление за отказ от 03.09.2025г..

Взискателят по изпълнителното дело – „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт М.К., с приложено пълномощно, депозира писмено възражение, в което взема становище в смисъл, че 1 оспорва подадената жалба от длъжниците – М. Г. А., Г. И. А., В. И. А., В. И. А. и Н. И.

М., като недопустима в частта, в която са релевирани твърдения за настъпила погасителна давност досежно вземанията, предмет на принудително изпълнение по процесното изпълнително дело и като неоснователна в останалата част. Изложени са доводи, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни действия през периоди по-кратки от две години, поради което се поддържа, че не е налице законовото основание на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без разглеждане жалбата в недопустимата й част, а в допустимата да я остави без уважение като неоснователна.

По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ М.Б., с рег.№838, при КЧСИ, с район на действие СГС, дадени на основание чл.436, ал.3 ГПК, в които са изложени подробни съображения, че по конкретното изпълнително дело липсват законни предпоставки за неговото прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, предвид на което обжалваното постановление за отказ от 03.09.2025г. се явява правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело №20088380401787 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. №838 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба вх.№21540/01.10.2008г. на взискателя – „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, въз основа на приложен изпълнителен лист от 24.09.2008г., издаден по гр.дело №21639/2008г. по описа на СРС, Г.О., 38-ми състав, срещу длъжника – И.Б. А., с ЕГН **********, за заплащане на сумите по изпълнителния лист, ведно с такси и разноски, дължими в изпълнителното производство. В подадената молба взискателят възлага на ЧСИ на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ, както да проучи имущественото състояние на длъжника, така и да определи начина на изпълнението. След образуването на делото са изпратени от съдебния изпълнител запорни съобщения от 06.10.2008г. до конкретно посочени търговски банки, с които са наложени запори върху банкови сметки на длъжника – И.Б. А.. Със запорно съобщение от 30.08.2010г., адресирано до работодател, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – И.Б. А.. Със запорно съобщение от 16.10.2012г., адресирано до НОИ-СУСО, е наложен запор върху пенсията на длъжника – И.Б. А.. Със съобщение изх.78265/13.11.2013г., връчено на длъжника – И.Б. А., на 16.11.2013г., е уведомен за пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, находящи се на адрес - гр.****, на дата 05.12.2013г. Видно от данните по изпълнителното дело, длъжникът е починал в хода на изпълнителното производство – 25.02.2019г. /като относно конкретната дата на настъпилата смърт е направена служебна справка от съда/ и след изготвената от ЧСИ справка – пълни данни от НБД „Население“, се установява, че наследници по закон на длъжника - И.Б. А., починал на 25.02.2019г., са както следва: М. Г. А. – съпруга, Н. И.

М. – дъщеря, Г. И. А., В. И. А. и В. И. А. – синове. По изпълнителното дело са депозирани съответно молба вх.№32612 от 18.06.2020г. и молба вх. №37787 от 30.06.2025г., с които взискателят – „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, е поискал извършването н а изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника, както и извършване на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника. Видно е още от данните по изпълнителното дело, че на 28.07.2025г. на наследниците по закон на починалия длъжник са били изпратени покани за доброволно изпълнение, както следва: изх.

2

№47131/28.07.2025г. н а М. Г. А., изх.№47132/28.07.2025г. на В. И. А., изх.

№47133/28.07.2025г. на В. И. А., изх.№47134/28.07.2025г. на Н. И. М. и с изх.

№47135/28.07.2025г. на Г. И. А.. По изпълнителното дело е постъпила молба вх.

№52394/18.08.2025г. от наследниците по закон на починалия длъжник – И.Б. А., а именно - М. Г. А., Г. И. А., В. И. А., В. И. А. и Н. И. М., чрез пълномощник адв.Й.П., в която е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, във връзка с която частният съдебен изпълнител е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в постановление за отказ от 03.09.2025г., предмет на обжалване пред настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда н а чл.468, ал.4 и чл.485; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима.

На следващо място жалба вх.№59183/16.09.2025г., с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК /постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното дело от 03.09.2025г. е получено от процесуалния представител на длъжниците – М. Г. А., Г. И. А., В. И. А., В. И. А. и Н. И. М., адв.Й.П., на 05.09.2025г./, поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество подадената жалба вх.№59183/16.09.2025г. от длъжниците – М. Г. А., Г. И. А., В. И. А., В. И. А. и Н. И. М. е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в постановление за отказ от 03.09.2025г., е неправилен и не съответства на събраните по делото доказателства.

Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, от момента на изтичане на 2-годишния срок, който започва да тече, считано от последното действие на взискателя. В конкретния случай при преценка висящността на изпълнителното производство, инициирано с молба вх.№21540/01.10.2008г. на взискателя – „Топлофикация София“ ЕАД, пред ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, с район на действие СГС, съдът намира че е налице период по-дълъг от две години, в който 3 взискателят е бездействал, като не е депозирал молби за предприемане на изпълнителни действия, съответно съдебният изпълнител не е извършвал такива по чл.18 ЗЧСИ. От данните по процесното изпълнително дело се установява, че след изпращане на съобщение изх.78265/13.11.2013г., с което се уведомява длъжника – И.Б.

А., за пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, следващото изпълнително действие е подадена от взискателят – „Топлофикация София“ ЕАД, молба вх.№32612/18.06.2020г., с която е поискал от съдебния изпълнител извършването н а изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника, както и извършване на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника, след което е била подадена последваща молба вх.№37787/30.06.2025г., с която е поискано отново от съдебния изпълнител извършването н а изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника, както и извършване на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника. Следователно се налага извода, че след дата 13.11.2013г. следващо изпълнително действие е било извършено на 18.06.2020г., след което последващо изпълнително действие е извършено на 30.06.2025г.. Проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия /независимо от това дали прилагането им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът намира, че по категоричен начин се установява обстоятелството, че по процесното изпълнително дело е налице период от повече от две години, през който период не са извършвани изпълнителни действия по инициатива на взискателя, съответно не са били извършани такива от съдебния изпълнител по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Следователно налице са и двата елемента на фактическия състав на перемпцията: процесуално бездействие на взискателя и изтичането на двугодишен срок, в който продължава това бездействие, предвид на което са налице законовите основания за прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. В случая по несъмнен начин се установява обстоятелството, че по процесното изпълнително дело е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т.8 на чл.433 от ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни действия.

По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради липса на законовите основания на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в постановлението за отказ от 03.09.2025г., е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като делото се върне на ЧСИ за произнасяне по искането на длъжниците, обективирано в подадената от тях молба вх.№52394/18.08.2025г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съобразно мотивите на настоящето решение.

Само за пълнота, следва да бъде отбелязано, че въпросът дали вземанията, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20088380401787 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. №838 при КЧСИ, с район на действие СГС, са погасени поради изтекла погасителна давност, е изключен от обхвата на чл.435, ал.2 ГПК и може да бъде разрешен единствено в състезателно исково производство.