Решение № 9632 от 21.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 22303/2023
- Вид
- Решение № 9632
- Подписан
- 21.05.2024
- В сила
- 19.08.2025
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 9632 гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110122303 по описа за 2023 година
Производството по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на искова молба на В. И. Л. (ищца) срещу „.“ ЕАД (ответник).
Ищцата твърди, че през 2011 г. срещу нея е бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника по гр. дело № 1966 по описа на Софийския градски съд, VI-4 състав, за 2011 г. Съгласно изпълнителния лист ищцата била осъдена да заплати в полза на ответника сумата 5 224 лева и 50 стотинки главница ведно със законовата лихва от 29. 08. 2016 г., която до предявяването на настоящия иск била в размер на 3 521 лева и 89 стотинки, неолихвяема сума в размер на 4 619 лева и 64 стотинки, както и дължима сума по т. 26 в размер на 1 198 лева и 29 стотинки. Твърди, че вече не дължи изпълнение на задълженията по издадения изпълнителен лист поради продължително петгодишно бездействие на кредитора да извърши валидно изпълнително действие. Уточнява, че последното валидно предприето изпълнително действие е било налагането на запор на трудово възнаграждение на 02. 04. 2015 г.
Заявява, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция, а за вземанията по изпълнителния лист е изтекла погасителната давност. Позовава се на тълкувателната практика, която посочва изпълнителните действия, прекъсващи течението на погасителната давност. Поддържа, че нови действия, поискани или извършени след настъпването на перемпцията, не са от естество да породят каквито и да било правни последици, в това число и да прекъснат течението на погасителната давност. Иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответника сума в общ размер 14 552 лева и 33 стотинки, представляваща присъдена главница по изпълнителен лист , издаден на 29. 08. 2011 г. по гр. дело № 1966 по описа на Софийския градски съд, VI-4 състав, за 2011 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10. 01. 2011 до окончателното изплащане, поради погасяването й по давност.
1
Ответникът приема предявения иск за допустим, но неоснователен. Излага доводи, че придобил от третото лице „Профи Кредит“ вземанията по изпълнителния лист срещу ищцата, която била уведомена надлежно за извършената цесия. Твърди, че още с молбата за образуването на изпълнителното дело първоначалният взискател е възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, с което е прекъснал течението на погасителната давност съобразно тълкувателната съдебна практика. Излага накратко хронология на процесуалните действия по изпълнителното дело. Прави извод, че погасителната давност е била прекъсвана на 26. 09. 2018 г. с молбата за конституиране на нов взискател, с която е било поискано и насрочването на опис на движими вещи; на 07. 05. 2019 г. с отправено искане за налагане на запори; както и с ново искане за налагане на запор от 17. 08. 2020 г. Освен това намира, че с молба от 22. 07. 2021 г. за вдигане на наложен запор ищцата е признала задълженията по изпълнителния лист.
Допълва, че на 28. 04. 2022 г. е поискал налагане на възбрани, а на 22. 03. 2023 г. е направил искане за насрочването на опис на движими вещи. Изтъква, че не е необходимо предприетото действие на принудително изпълнение да е завършило успешно, за да бъде прекъсната погасителната давност. Позовава се на казуална съдебна практика, според която искането за прилагане на изпълнителен способ след като перемпцията е настъпила е годно да прекъсне течението на погасителната давност. Обосновава и че до 26. 06. 2015 г. съгласно Постановление на Пленума на ВС от 1980 г. погасителната давност е била спряла да тече. Позовава се на практика на Европейския съд по правата на човека, както и на новото Тълкувателно решение № 3 от 2023 г. по тълк. дело № 3 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Прави извод, че погасителната давност не е изтекла. Иска от съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Представеният заверен препис от издаден изпълнителен лист доказва наличието на правен интерес на ответницата да води отрицателен установителен иск, понеже съдебният изпълнител не може да прилага служебно института на погасителната давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и момента, от който е започнала да тече погасителната давност – според твърденията й налагането на запор на трудово възнаграждение на 02. 04. 2015 г. В тежест на ответника е да докаже твърдените основания за прекъсване или/и спиране на погасителната давност.
На 29. 08. 2011 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „..“ ЕООД, с който ищцата е осъдена да заплати сумата от 7 906 лева и 50 стотинки ведно със законна лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 80 лева разноски за арбитражното производство, както и втори изпълнителен лист от същата дата, с който е осъдена да заплати и 50 лева, представляваща разноски пред Софийския градски съд. С молба от 20. 10. 2011 г. по молба на взискателя „..“ ЕООД. е образувано изпълнително дело № 7543/ 2011 г., като със същата молба са възложени всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 24. 10. 2011 г. са изпратени запорни съобщения от ЧСИ Милен Бъзински до 2 множество банки.
На 22. 11. 2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до ищцата. На същия ден тя е подала молба да заплаща задължението разсрочено и е предложила да внася по 100 лв., като е помолила да й бъде вдигнат запора в „Юробанк“, защото по съответната платежна сметка тя получавала детски надбавки и издръжка за деца, като представила и удостоверение от съответната дирекция за социално подпомагане. На 30.
11. 2011 г. съдебният изпълнител вдигнал наложения запор върху вземанията на ищцата при „Юробанк И Еф Джи България“ АД. Ищцата обаче заплатила еднократно на 14. 02. 2012 г. сума в размер на 100 лв.
На 08. 03. 2012 г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. На 16. 03. 2012 г. съдебният изпълнител получил съобщение от работодателя й „КМБ България“ ЕАД, че работодателят ще превежда частта определена съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК. Така в периода 30. 05. 2012 г. – 05. 12.
2013 г. работодателят периодично нареждал по сметка на съдебния изпълнител суми в размер на 98 лв. На 02. 04. 2015 г. съдебният изпълнител отново изпратил съобщение за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при същия работодател.
На 08. 08. 2018 г. „..“ ЕООД цедирало в полза на ответното дружество паричните си притезания срещу ищцата по издадения изпълнителен лист.
На 16. 04. 2019 г. е постъпила молба отответното дружество за проучване на сключените от ищцата трудови договори и за налагане на запори върху трудовите й възнаграждения.
На 09. 05. 2019 г. съдебният изпълнител изпратил съобщение до работодателя на ищцата „Кауфланд България“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. Работодателят отговорил, че това е вторият по ред запор на трудовото й възнаграждение. След това на 10. 12. 2019 г. в кантората на съдебния изпълнител било получено писмо от работодателя, с което той уведомил съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на 18. 11. 2019 г.
На 07. 07. 2021 г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до работодателя „Пепко България“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
На 20. 07. 2021 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпила молба от ответното дружество, с която е поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
На 20. 07. 2021 г. съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения до„..“ АД и „.“ АД за налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на В. И. Л. ищцата.
На 22. 07. 2021 г. ищцата подала молба до съдебния изпълнител, с която поискала да бъде вдигнат запора на банковата й сметка, защото по тази сметка се превеждали детските й надбавки и издръжка, а работодателят й щял да внася по 200 лв. ежемесечно от 08. 2021 г. Така на 10. 08. 2021 г. работодателят на ищцата превел в полза на съдебния изпълнител сумата 455 лева и 18 стотинки, а на 17. 08. 2021 г. съдебният изпълнител вдигнал запора върху банковата й сметка при „.“ АД (по други било върнато съобщение от „..“ АД за липса на авоари).
На 17. 08. 2021 г. в кантората на съдебния изпълнител освен това постъпила молба от ответното дружество, с която то отново поискало да бъдат проучени сключените от ищцата трудови договори и евентуално да бъдат наложени съответни 3 запори.
На 18. 08. 2021 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпило писмо от работодателя на ищцата, с което той уведомил съдебния изпълнител, че трудовото й правоотношение е прекратено от 28. 07. 2021 г.
На 28. 04. 2022 г. е постъпила молба от ответното дружество, с която е поискано да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти на ищцата, ако такива бъдат установени от съдебния изпълнител при поискана справка. На 22. 03. 2023 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпила молба от ответното дружество, с която се искало извършването на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на ищцата. На 28. 03. 2023 г. съдебният изпълнител изпратил не е запор на движими вещи, а опис!!! съобщение до ищцата за пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движимите й вещи.
На 27. 04. 2023 г. ищцата поискала от съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство или евентуално да пренасрочи описа на движими вещи.
На същата дата тя предявила и настоящия иск.
При така установената обстановка съдът направи следните изводи.
Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Според разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Под предприемане на действия на принудително изпълнение, съответно извършване на изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи (например запор на вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис на движимо или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на погасителната давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е пристъпил към извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния способ, както е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не. Прекъсва течението на погасителната давност и всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно вече цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт).
В настоящия случай с молбата от 20. 11. 2011 г. от страна на „..“ ЕООД погасителната давност е била прекъсната, доколкото кредиторът към този момент и взискател по изпълнителното дело е възложил правата по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Давността е прекъсната отново с наложените запори върху банковите сметки на ищцата и върху трудовото й възнаграждение. Следва да се отбележи, че с всяко постъпило плащане от страна на длъжника, което съставлява конклудентно признание на задълженията по изпълнителния лист, течението на погасителната давност също се е прекъсвало на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db2e1b80-25b1-4802-a914-772031eedae1