Определение № 2713 от 23.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2713 гр. София, 23.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно наказателно дело № 20251100203228 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от А. М. А., в качеството й на лице, направило съобщение до прокурора, срещу Постановление на прокурор при Софийската Градска Прокуратура (СГП) от 28.02.2025 г., изведено от канцеларията й на 04.03.2025 г., за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 6018/2025 г. по описа на СГП, на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, потвърдено с Постановление на прокурор при Софийската апелативна прокуратура (САП) от 31.03.2025 г., изведено от канцеларията й на 01.04.2025 г., по пр. пр. № 838/2025 г. по описа на САП.

С така подадения сезиращ Съда документ се излага, че е налице неправомерно бездействие, изразяващо се в липса на писмен отговор от страна на председателя на Комисията за борба с корупцията и конфликта на интереси, с което жалбоподателката намира, че се осъществява състав на престъпление от общ характер. Излага се, че Комисията не осъществява дейност в интерес на обществото. Отправя се искане за предприемане на необходимите законови мерки за образуване на досъдебно производство.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и служебно провери правилността на постановлението на СГП, НАМИРА за установено следното от фактическа и правна страна:

Прокурорска преписка № 6018/2025 г. по описа на СГП, Отдел 05 „Специализиран“, е образувана по повод изпратен по компетентност – с писмо, изх. № 1948/2025/20.02.2025 г. по описа на Върховната касационна прокуратура (ВКС), Отдел 01 „Специализиран“, сигнал от А. М. А. от 10.02.2025 г., адресиран до Главния прокурор на Република България, вх. № 1948/2025/17.02.2025 г. по описа на ВКП. В сигнала се сочи, че А. е сезирала Комисията за противодействие на корупцията с жалба с вх. № С – 151/22.12.2023 г. и допълнения към нея по повод заведени срещу нея многобройни административни и граждански производства, на която до датата на сезиране на ВКП не е получила отговор. Изразяват се съмнения, че жалбата й е потулена в нечий интерес, както и че действията на председателя на Комисията, изразяващи се в липса на писмен отговор, показват, че е част от корупционна схема.

Посочват се действията на А. по сигнализиране на други институции.

1

След запознаване с така подадения сигнал, със свое Постановление от 28.02.2025 г., изведено деловодно на 04.03.2025 г., наблюдаващият прокурор при СГП е отказал да образува досъдебно производство по пр. пр. № 6018/2025 г. по описа на същата.

За да се произнесе в посочения смисъл прокурорът при СГП е приел, че в подадената жалба не са посочени конкретни данни за корупционно поведение на конкретно лице, нито за конкретно лице, по отношение на което е налице конфликт на интереси. Приел е, че в сигнала не са посочени името на лицето, сочено като „Председател на Комисията за борба с корупцията и конфликта на интереси“; нито конкретни негови действия или бездействия, с изключение на това, че не отговарял на жалбите на А.; нито конкретни вреди и пропуснати ползи от жалбоподателката; нито номера на гражданските и административните дела, които същата твърди, че са били решени в нейна вреда.

При това наблюдаващият прокурор при СГП е преценил, че в сигнала не се съдържат данни, по смисъла на чл. 211 от НПК, от които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Обосновал е, че в жалбата са изложени общи изявления и субективни оценки на А., без да са посочени конкретни данни за конкретно деяние, което да осъществява състав на престъпление. Аргументирал е, че са направени общи изявления, лични оценки и квалификации по отношение на лице, посочено като Председател на Комисията за борба с корупцията и конфликта на интереси, без да е посочено негово действие или бездействие, съставляващо престъпление, което да би могло да бъде проверено. Изложил е съображения, че съдебните актове по посочените от А. граждански и административни дела, подлежат на обжалване пред съответната въззивна инстанция, по реда на ГПК и АПК, а Прокуратурата не разполага с правомощие да проверява съдебните актове. Поради това е преценил, че следва да бъде постановен отказ да се образува досъдебно производство по преписката.

Постановлението на прокурора при СГП от 28.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 6018/2025 г. по описа на същата, е връчено на А. на 07.03.2025 г. На 13.03.2025 г. А. е депозирала жалба, вх. № 10180/2013/13.03.2025 г. по описа на ВКП, срещу Постановлението на прокурора при СГП от 28.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 6018/2025 г. Жалбата е изпратена на САП, по компетентност – с писмо, изх. № 10180/2013/17.03.2025 г. За разглеждането на така постъпилата жалба е образувана пр. пр. № 838/2025 г. по описа на САП.

С Постановление на прокурор при САП от 31.03.2025 г., изведено от деловодството й на 01.04.2025 г., по пр. пр. № 838/2025 г., Постановлението на прокурора при СГП от 28.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по материалите по пр. пр. № 6018/2025 г. по описа на СГП, е потвърдено.

Прокурорът при САП е приел, че в материалите по преписката не се съдържат достатъчно данни за осъществен състав на престъпление по чл. 282 от НК. Анализирал е правомощията на Председателя на КПК, регламентирани в чл. 14 от ЗПК, като е приел, че липсва изрично задължение за Председателя да уведомява подателя на сигнала за предприетите действия по преписките и за резултатите от тях. Преценил е, въз основа на разпоредбите на чл. 64, ал. 4 и чл. 65, ал. 4 от ЗПК, че единственият случай, в който ЗПК предвижда да бъде уведомено лицето, подало сигнала, е този по чл. 65, ал. 5 от ЗПК – при подаден сигнал за конфликт на интереси. Обосновал е, че от събраните по преписката данни не може да се направи категоричен извод за предмета на жалбите на А. до КПК и за това, как жалбите са били класифицирани там – дали като такива, съдържащи данни за конфликт на интереси или за такива, съдържащи информация за извършени престъпления, или като такива за накърняване престижа на съдебната власт. Направил е извод, че дори да се приеме, че на жалбоподателката се е дължал отговор от Комисията, нарушението на задължението за уведомяване на жалбоподателя за предприетите действия и за резултата от тях, не може да се определи като нарушаване или неизпълнение на служебни задължения, по смисъла на чл.

2

282 от НК.

Постановлението на прокурора при САП от 31.03.2025 г. е връчено на А. на 04.04.2025 г. и е обжалвано от нея пред главния прокурор на Р. България с жалба, вх. № 10180/2013/07.04.2025 г.

С писмо, изх. № 1948/2025/09.05.2025 г. по описа на ВКП, Отдел 01 „Специализиран“, жалбата на А. от 07.04.2025 г. е изпратена на СГП – за администриране към СГС – НО, за осъществяване на съдебен контрол по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК.

С писмо, изх. № 6018/2025/14.05.2025 г. по описа на СГП, жалбата е изпратена на СГС – по компетентност.

За разглеждане на жалбата е образувано настоящото НЧД № 3228/2025 г. по описа на СГС – НО, 4-ти състав.

СГС в този си състав прецени, че сезиращият настоящата инстанция документ – жалба, подадена от А. М. А., вх. № 10180/2013/07.04.2025 г. по описа на ВКП, вх. № 58848/15.05.2025 г. по описа на СГС, е процесуално допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 213, ал. 4 от НПК, поради което следва да бъде разгледана.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК (нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 05.06.2023 г.), потвърденото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 - 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 - 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от НК, подлежи на обжалване от лицата по чл. 213, ал. 1 от НПК – пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, пред съответния първоинстанционен Съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.

В конкретния по делото случай жалбоподателката А. е лице, което е направило съобщението до Прокуратурата на Р. България – със сигнал от 10.02.2025 г., адресиран до Главния прокурор на Република България, вх. № 1948/2025/17.02.2025 г. по описа на ВКП, препратен на СГП по компетентност, в който са изнесени данни за евентуално осъществен състав на престъпление от общ характер, поради което и същата е процесуално легитимирана да обжалва потвърдения прокурорски акт, с който е отказано образуването на досъдебно производство по материалите по преписката.

Преписката е образувана в СГП по повод сигнал, в който се изнасят данни за осъществен състав на тежко престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – по чл. 282 от НК, поради което следва да се приеме, че постановеният прокурорски акт е сред посочените в императивната законова разпоредба на чл. 213, ал. 4 от НПК. Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от получаване на преписа от потвърдителния прокурорски акт.

Вярно е, че с жалбата се прави искане за отмяна на Постановлението на САП от 31.03.2025 г., но доколкото с този прокурорски акт се потвърждава именно Постановлението на прокурора при СГП от 28.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 6018/2025 г. по описа на СГП, образувана за разглеждане на депозирания от А. сигнал, настоящата инстанция намира, че е сезирана с жалба срещу потвърдено Постановление на прокурора при СГП от 28.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по материалите по пр. пр. № 6018/2025 г. по описа на СГП.

По така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че сезиращият 3 настоящата инстанция документ е процесуално допустим и като такъв следва да бъде разгледан.

По същество, обаче, същият е неоснователен.

Настоящата инстанция, след като извърши служебен преглед на потвърдено Постановление на прокурора при СГП от 28.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по материалите по пр. пр. № 6018/2025 г. по описа на СГП, намира, че изцяло следва да сподели изводите на наблюдаващия прокурор при СГП, обосновали отказа му да образува досъдебно производство по материалите по преписката.

Изводите на наблюдаващия прокурор при СГП за липса на достатъчно данни за осъществен състав на престъпление от общ характер от страна на лице, посочено от А. като Председател на Комисията за борба срещу корупцията и конфликта на интереси, изцяло се споделят от настоящата инстанция. Същите са формирани въз основа на обективен и безпристрастен анализ на материалите по преписката и се явяват обосновани и законосъобразни. По преписката действително липсват достатъчно данни за осъществен състав на престъпление по служба от страна на длъжностно лице при КПК.

Престъпленията по служба са уредени в едноименен раздел ІІ от Глава VІІІ от Особената част на Наказателния кодекс, озаглавена „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“.

Общото престъпление по служба е инкриминирано в наказателно-правната норма по чл. 282 от НК.

Съгласно установеното в задължителната тълкувателна практика на Върховната ни съдебна инстанция, субект на общото длъжностно престъпление е лице, заето при осъществяване на дейността на държавните органи и обществените организации, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК, или лице, което осъществява публични функции.