Решение № 332 от 29.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Ямбол, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330103106 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Г. Г. от с. Ч., общ. С., обл. Ямбол срещу „Неткредит" ООД и "Кредит Гарант БГ" ООД, с която са предявени искове за прогласяване на нищожността на сключен Договор за потребителски кредит и за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция, сключен за обезпечаване на договора за кредит.

Ищецът твърди, че на 23.12.2024 г. сключил с ответника „Неткредит" ООД Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който усвоил главница в размер на 500,00 лв., платима на 12 броя месечни вноски от по 54,00 лв., при фиксиран ГЛП от 50,80 % и ГПР от 64,47 %, като общата сума, която следвало да върне ищецът, била в размер на 648,00 лв. В чл. 3.2.1 от ОУ към Договора за потребителски кредит било предвидено кредитополучателят да обезпечи задължението си. В тази връзка, на 23.12.2024 г. кредитополучателят сключил Договор за предоставяне на гаранция с ответника "Кредит Гарант БГ" ООД, като по Договора за предоставяне на гаранция от кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 345,00 лв.

Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за заем. Предвид изложеното, ищецът твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал.

1

1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план. Ищецът излага, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла н а чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в договора за заем на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая е предвидено възнаграждението за дружеството - поръчител, което води до скрито оскъпяване на кредита.

Всъщност уговореното възнаграждение за гарант е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. На изложените основания ищецът моли да бъде прогласена нищожността на Договора за потребителски кредит.

На следващо място, ищецът твърди, че сключеният Договор за предоставяне на гаранция също е нищожен. На първо място, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 ЗЗП. Договорът противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В настоящия случай за кредит в размер на 500 лв., от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на 345,50 лв., която надвишава многократно размера на договорната лихва, тоест възнаграждението на кредитора по кредитната сделка. Поради накърняване на принципа на "добрите нрави" се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, като нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Ищецът твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в понеблагоприятна позиция потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Ищецът излага още, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, поради липса на основание /кауза/.

Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство е каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, предвид акцесорния му характер спрямо главния договор - договора за потребителски кредит. На изложените основания ищецът моли да бъде прогласена нищожността и на Договора за предоставяне на гаранция.

Ответникът „Неткредит" ООД е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за потребителски кредит, нито обстоятелството, че в ГПР е включен само разходът за възнаградителна лихва, но оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него основания. Излага, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на всички изисквания на закона, вкл. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и размерът му съответства на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Наред с това изискването за представяне на обезпечение е напълно допустимо и законно, а кредитополучателят е можел да избира. Сключването на договор за гаранция било единствено възможност, а не и задължение за ищеца, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Оспорва и твърденията на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в договора 2 за потребителски кредит. На изложените основания моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Ответникът "Кредит Гарант БГ" ООД също е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на гаранция, но оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него основания, като изтъква, че договорът за поръчителство не е част от Договора за потребителски кредит и е извън приложното поле на ЗПК. Описва подробно, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора за потребителски кредит, че то е формирано в еквивалентен размер след извършена преценка на риска, а сключването на договора за гаранция е било единствено възможност, а не и задължение за ищеца и не представлява "заблуждаваща търговска практика". На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество „Неткредит" ООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество "Кредит Гарант БГ" ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че между ищеца Н. Г. Г. и ответното дружество „Неткредит" ООД е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 23.12.2024 г., че в ГПР по договора е включен само разходът за възнаградителна лихва, както и че между ищеца Н. Г. Г. и ответното дружество "Кредит Гарант БГ" ООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *** от 23.12.2024 г.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, на ищеца е предоставен кредит в размер на 500,00 лв. Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 64.47 %, лихвен процент 50. 80 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 648,00 лв., срок на договора - 12 месеца, с размер на месечната погасителна вноска от 54,00 лв. На основание клаузата на чл. 3.2.1 от Общите условия на Договора за потребителски кредит, на 23.12.2024 г. между ищеца Н. Г. Г. и ответника "Кредит Гарант БГ" ООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит, като е уговорена сумата от 345,00 лв. като възнаграждение на гаранта по договора.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № *** от 23.12.2024 г., сключен между ищеца Н. Г. Г. и ответното дружество „Неткредит" ООД поради противоречие със закона и с правна 3 квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето и ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за предоставяне на гаранция № *** от 23.12.2024 г., сключен между ищеца Н. Г. Г. и ответното дружество "Кредит Гарант БГ" ООД, поради нарушаване на закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на основание.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за основателни и доказани.

Няма спор по делото, че между ищеца и ответника „Неткредит" ООД е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, като ищецът е усвоил сумата от 500,00 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит. Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 64. 47 %. Не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената годишна фиксирана лихва от 50.80 %. С договора за предоставяне на гаранция е уговорено възнаграждение на гаранта, но сумата не е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя". Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл.