Решение № 234 от 09.05.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500126 по описа за 2025 година

С Решение № 424/03.12.2024г., постановено по гр.д. № 411/2023г. на Костинбродския районен съд, е осъден Софийският районен съд да заплати на Е. Д. М. с ЕГН ********** сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от 04.03.2015 г. до 03.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.04.2023г.) до окончателно изплащане на вземането, във връзка с нарушаване на принципа за разглеждане в разумен срок на н.ч.х.д. № 3274/2015г. по описа на СРС.

Със същото решение този иск е бил отхвърлен за сумата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 20000 лева, както и е бил изцяло отхвърлен искът на Е. Д. М. срещу Софийския районен съд за заплащане на обезщетение в размер на 20000 лева за причиняване на неимуществени вреди за периода от 01.08.2018 г. до 19.06.2024 г., ведно със законната лихва, във връзка с нарушаване на принципа за разглеждане в разумен срок на н.ч.х.д. № 12914/2018г. по описа на СРС.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Софийския районен съд срещу горното решение в осъдителната му част, което жалбоподателят счита за неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд бил приел, че има забава в разглеждането на НЧХД № 3274/2015 г. по описа на СРС, НО, 4 състав в периода от 15.08.2016 г. до 22.03.2022 г., както и че не се установявали някакви конкретни вреди, причинени на ищеца във връзка с продължителността на това производство, но въпреки това е направил извод, че ищецът е претърпял вреди в размер на 2000 лева в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със забавянето. Намира за необоснован присъдения размер на обезщетението, както и че той не съответства на 1 действителната фактическа обстановка. Счита, че не се установява настъпването на твърдените от ищеца вреди, нито причинна връзка между тях и продължителността на конкретното съдебно производство. Подчертава, че в рамките на исковия период Е. М. е бил и е страна по изключително голям брой съдебни производства, като самият ищец е затруднен в разграничаването на конкретните производства, в които е участвал и участва. С оглед единството на човешката личност и психика, намира за изключително трудно - до степен на невъзможност - да се установи, дали и какви конкретно вреди евентуално е претъпял Е. М. в процесния период именно във връзка с конкретното производство по НЧХД № 3274/2015 г. по описа на СРС, НО, 4 състав.

Изтъква също така липсата на каквито и да било индикации за заинтересованост на Е. М. от движението по делото през периода от 15.08.2016г. до 22.03.2022г., т.е. той е бездействал повече от шест години и половина. Оспорва извода на РС - Костинброд, че само по силата на неразумната продължителност на НЧХД № 3274/2015 г. на СРС следва да се приложи и приеме за необорена презумпцията за настъпили неимуществени вреди за ищеца. Позовава се на практиката на ЕСПЧ (делата Скордино срещу Италия, № 36813/97, 29.03.2006 г., Нардон срещу Италия, № 34368/02, 25.11.2004 г., и Решение № 272/27.01.2020 г. по гр.д.№ 924/2019 г. описа на ВКС) съгласно която е възможно, дори при установена неразумна продължителност на съдебно производство, да не се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, когато страната, която твърди, че е претърпяла такива, не докаже своето твърдение. Счита, че съдът следва да прецени всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност, да отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и да формулира в мотивите на акта си резултата от тази преценка, тъй като справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, каквито са напр. характерът и степента на увреждане, начинът и обстоятелствата, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В случая, обаче, не били изложени мотиви за определяне на размера на справедливото обезщетение. С оглед така цитираната практика и с оглед липсата на установени в рамките на съдебното производство вреди, претърпени от Е. М. във връзка с продължителността на НЧХД № 3274/2015 г. на СРС, НО, 4 състав, жалбоподателят прави извод, че искът е следвало да бъде отхвърлен изцяло, както и исканията за присъждане на законна лихва и разноски. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърли изцяло предявените от Е. М. искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба и счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и законосъобразно, както и постановено при пълна, обективна и всестранна проверка на всички събрани по делото необходими и относими към предмета на спора доказателства. Сочи, че обективното забавяне на делото от ответника е неоспорим факт, който не може да бъде пренебрегнат и който категорично е причинил на ищеца неимуществени вреди. Счита, че на обезщетяване подлежат обичайните неимуществени вреди, без да е необходимо, същите да са подробно описани в исковата молба. Подчертава, че забавянето на делото не се дължи на поведението на ищеца. Моли съда да остави без уважение 2 въззивната жалба и да потвърди атакуваното с нея решение в обжалваната му част. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. С молбата той поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а решението на РС - Костинброд е правилно, обосновано и съобразено с водещата съдебна практика по идентични дела.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искания.

ІІI. По същество

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на обжалваното решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът излага следните съображения.

Безспорно, производството по НЧХД № 3274/2015 г. по описа на СРС е било забавено. От доказателствата по настоящото дело се установява, че подадената от Е. М. тъжба е постъпила на 04.03.2015г. в Софийския районен съд и е била оставена без движение с разпореждане от 17.09.2015г., което е съобщено на тъжителя едва на 04.04.2016г.

В изпълнение на дадените с разпореждането указания, той е подал молба, постъпила в СРС на 28.04.2016г. Към молбата е приложил декларация 3 за материално и гражданско състояние във връзка с искането си за предоставяне на правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса.

На 05.05.2016г. е подал молба за запознаване с делото, а на 19.05.2016г. – нова молба за предоставяне на правна помощ.

На 17.06.2016г. съдът е изпратил на тъжителя поисканите от последния копия от материали и документи по делото, като му е дал нови указания.

На 28.06.2016г. в СРС е постъпила молба от М. в изпълнение на указанията.

На 22.07.2016г. е постъпила и жалба от М. срещу отказа на директора на Софийския централен затвор да го снабди с документи, които са му необходими по заведени от него граждански дела.

На 25.07.2016г. съдията- докладчик е постановил разпореждане, с което е констатирал, че жалбата касае друго дело, и е дал указания на М. да я уточни, за да бъде надлежно администрирана.

Разпореждането е било съобщено на М. на 04.08.2016г. В отговор, същият е подал молба, постъпила в СРС на 15.08.2016г., с която настоява за продължаване на определения му срок с 20 дни, както и за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на адвокат по делото.

По тази молба съдът не се е произнесъл, нито е предприел каквито и да било действия по движението на делото до 22.03.2023г., когато същото е било прекратено с Разпореждане № 20084574 поради изтекла абсолютна давност за инкриминираното деяние.

Срещу това разпореждане М. е подал жалба, постъпила в СРС на 05.04.2023г., но по делото няма данни нито за администрирането й, нито за произнасяне по нея.

Същевременно, в настоящото производство не се изтъкна, нито доказа, уважителна причина за бездействието на Софийския районен съд между 15.08.2016г. и 22.03.2023г., довело до изтичане на давността и прекратяване на делото като последица от това. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че по НЧХД № 3274/2015 г. на СРС е било допуснато необосновано забавяне.

При това, неоснователно жалбоподателят поддържа, че не били доказани претърпени от Е. М. неимуществени вреди, нито пряката им причинноследствена връзка със забавянето на производството по това дело. Дори да се игнорират депозираните в тази насока показания на св. Лазаров (сами по себе си – неясни, неконкретни и обобщени), следва да се има предвид, че по отношение на неимуществените вреди от релевирания по настоящото дело вид съществува житейско предположение, че неразумната продължителност на производството винаги причинява такива. В същия смисъл е трайната практика на ВКС (Решение № 122 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 611/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 6 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., ГК), според която „по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за 4 справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото“, както и практиката на ЕСПЧ (Решение от 24.07.2003 г. на ЕСПЧ по делото Смирнова срещу Русия (Smirnova v. Russia) по жалби № 46133/1999 и 48183/1999 г., III отделение на Съда), според която „някои видове морални вреди, включително и емоционалното страдание, поради самото си естество не винаги могат да бъдат предмет на несъмнено доказване … Това не пречи Съдът да присъди обезщетение, ако намери, че разумно може да се приеме, че даден жалбоподател е претърпял вреди, изискващи парично обезщетяване“. Поради това съдът приема, че ищецът не е бил длъжен да доказва нито тези обичайни вреди, нито причинна връзка между тях и продължителността на конкретното съдебно производство, а тези обстоятелства следва да се презюмират.