Решение № 117 от 10.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Кюстендил, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал. 2, т. 7. от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на длъжниците по изпълнително дело № 20227430401082 по описа на ЧСИ Елица Христова – И. Д. П. и А. В. А., чрез адв. Д.С. от ВрАК, насочена срещу действията на съдебния изпълнител във връзка с определяне на разноските по изпълнението в Разпореждане от 06.01.2023 г., с което е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатския хонорар, заплатен от взискателя от 517,61 лв. на 200 лв.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваното постановление е нищожно, т.к. не е издадено в писмена форма и не е мотивирано, а освен това, доколкото се касаело за произнасяне по същество, неправилно било постановено разпореждане, вместо определение/постановление.

Освен това разпореждането било недопустимо и неправилно.

Развити са аргументи за дискриминационен характер на нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, поради което не следвало да се прилага. Налице е позоваване в този смисъл на чл. 5 и 6 от Конституцията, чл. 14 ЕКЗПЧОС, чл. 2 от Всеобща декларация за правата на човека.

С тези доводи смята, че възнаграждението е недължимо, евентуално неправилно определено.

Сочи още, че след като взискателят има качество на юридическо лице, разполагащо с юрисконсулти, то представителството му от адвокат би следвало да възмезди по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. В противен случай длъжниците биха били допълнително натоварени с финансови разходи, в нарушение на Конституцията, Етичния кодекс на адвоката и Закона за адвокатурата.

Отправено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС в 1

Люксембург по следните въпроси:

1. Следва ли процесуалните кодекси с оглед равнопоставеност на страните да възприемат юридически лица с юрисконсулти като равноправни с тези без такива?

2. Допуска ли националната правна система да създава привилегировани състави – чл. 78, ал. 8 от ГПК, на юридически лица с юрисконсулти, спрямо други юридически лица без такива?

3. Допуска ли националната правна система да създава практика, чрез която допълнително финансово се утежнява положението на потребители на финансови услуги, изпаднали във временна неплатежоспособност.

Отправено е искане съдът да приеме, че атакуваното Разпореждане от 06.01.2023 г. е нищожно, че адвокатското възнаграждение недължимо, евентуално неправилно определено.

Претендират се сторените разноски за настоящата инстанция по реда на чл. 38, ал.1, т. 1 и т. 2.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото е постъпило становище от другата страна по изпълнителното производство – взискателя. В него е изразено становище, че жалбата е неоснователна. Посочено е, че адвокатското възнаграждение на неговия процесуален представител – в размер на 517,61 лв., било заплатено още при образуването на изпълнителното дело, като ограничение за ползване на адвокатска помощ и защита за юридически лица, разполагащи с юрисконсулти, законът не предвиждал. Възраженията за дискриминационния характер на чл. 78, ал. 2 и 8 от ГПК не следвало да се разглеждат в настоящото производство. Разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощникът на жалбоподателите не били дължими, поради липсата на доказателства за извършването им.

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. Счита, че жалбата е неоснователна.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното:

От фактическа страна е установено, че с молба от 21.09.2022 г. взискателят „*****“ АД е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжниците – настоящи жалбоподатели. Към молбата са били приложени: изпълнителен лист от 11.04.2022 г., издаден по гр.д. № 689/2022 г. на ДРС, Заповед № 426/2022 г., Извлечение от счетоводни книги по кредитна сделка № 4189307, съобщение, доказателства за платена такса, както и пълномощно.

На длъжниците е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била връчена лично съотв. на 12 и 14.12.2022 г.

След получаването на поканата за доброволно изпълнение са извършени плащания, надлежно отразени на представения изпълнителен лист.

От ЧСИ са извършени справки за имуществено състояние на длъжника и са изпратени запорни съобщения.

За събиране на вземането са реализирани действия по принудително изпълнение чрез събиране на информация за банкови сметки на длъжниците, установяване на тяхното имущество, срещу което да бъде насочено изпълнението, както и техен 2 работодател.

Наложен е запор върху пенсията на длъжника П., както и върху банковите сметки на двамата длъжници.

С възражение вх. № 19612/2022 г. длъжниците са отправили искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя от 517, 61 лв. на 200 лв.

Постановено е писмено Разпореждане от 06.01.2023 г. от съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатския хонорар, заплатен от взискателя от 517,61 лв. на 200 лв.

С молба от 30.12.2022 г. длъжникът А. е отправила искане за разсрочване на задължението и вдигане на запора, наложен върху пенсията на длъжника П..

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Според задължителните указания по прилагането на закона в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г., постановено по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС , на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. От това следва, че на обжалване подлежи и произнасянето му по искане на длъжника за намаляване на размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната прекомерност, какъвто е и разглежданият случай. Посочените суми не са част от изпълняемото право, чийто предметни предели са установени с изпълнителния лист. Въпросът за тяхната дължимост от длъжника се разрешава в изпълнителното дело по правилата на чл. 79 от ГПК, като защитата му се осъществява по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК - така т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г., постановено по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради това се приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния изпълнител по определяне на такси и разноски по изпълнението, респ. подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал., 2, т. 7 от ГПК, в законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, извън частта по искането с правно основание чл. 629 от ГПК, поради следните съображения:

Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК.

По наведените доводи, че атакувания акт е нищожен, т.к. не е издаден в писмена форма и не е мотивиран, а освен това, доколкото се касаело за произнасяне по същество, неправилно било постановено разпореждане, вместо определение/постановление:

От материалите по приложеното изпълнително дело не се констатира порок на атакувания акт, който да го опорочи до степен на нищожност. Противно на заявените твърдения е съставен е в писмена форма, подписан е от съдебния изпълнител и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несподелима е и тезата, че актът е нищожен, т.к. неправилно било постановено разпореждане, вместо определение/постановление. По определение на закона частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания – чл. 2 ЗЧСИ. В това му качество за всички свои действия се ръководи от закона. Съгласно нормата на чл. 434 от ГПК по образуването, движението 3 и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление. И т.к. произнасянето на съдебния изпълнител по отговорността за разноските не представлява същинско изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорността за разноски, то постановеното от него разпореждане изпълнява целта на закона, съдържа мотиви, както и необходимите реквизити, и не може да бъде прогласено за нищожно.

Досежно оспорването по дължимостта на възнаграждението за процесуално представителство в полза на взискателя:

Не съществува съмнение, че въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”, респ. както в за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство, като задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Тя предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжниците преди образуване на изпълнителното производство. А след като доброволно изпълнение на задълженията в този смисъл преди иницииране на изпълнителното производство не е налице, то няма основание за отпадане на отговорността за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Според утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е Определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО и мн.др.

Съгласно чл.10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи – 200,00лв. (в ред. на НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие). За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00лв. – 200,00лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.

2, т. 2 – 7.

При посочените нормативи в случая следва да се вземе предвид, че по процесното изпълнително дело е било претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 517,61 лева. Ангажирани са и доказателства за 4 заплащането им. Действията на процесуалния представител на взискателя в рамките на изпълнителното производство се изразяват в депозирането на молба за образуване на изпълнителното производство, в която е бил посочен конкретен изпълнителен способ – запор на движими вещи, възбрана на недвижими имоти. Наложен е запор върху вземанията на длъжниците по банковите сметки, както и по отношение на пенсията на длъжника П.. Налични са данни за частично заплатени суми, като е отправено и искане за разсрочване на изпълнението.

При тези факти следва да се приеме, че действията на процесуалния представител на взискателя са изчерпани с посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело в сезиращата ЧСИ молба. То обаче представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, а непосочването на такъв е нередовност на молбата, респ. основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно адвокатско възнаграждение, различно от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, не се следва. В случая няма данни да е реализиран друг изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, освен посочените в молбата, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. С оглед действията по делото до настоящия етап не се очаква приложение на други способи, т.к. наложеният запор върху пенсията на длъжника П. осигурява ежемесечни постъпления за погасяване на дълга. Заявено е желание и за доброволно плащане, макар и на части. Ето защо, не се установява фактическа и правна сложност на изпълнителното производство.