Решение № 842 от 20.07.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. П., 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело №

20235220101156 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от В. Г. А., ЕГН **********, от гр. П., ***, със съдебен адрес: гр. П., ***, партера, офис № 4, адвокат Л. М., против А. Г. А., ЕГН ********** от гр. П., ***, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, като сезира съда с искане за прекратяването му по вина на съпруга. Упражняването на родителските права по отношение на родените от брака и ненавършили пълнолетие деца Р. А. А., ЕГН **********, роден на 17.08.2006 г. и З. Ю., ЕГН **********, родена на 07.01.2016 г. да се предоставят на майката В. Г. А., където да бъде определено и тяхното местоживеене; да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата с децата - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 16:00 часа на неделния ден с преспиване, както и по един месец през лятото, когато не е в платен годишен отпуск и 10 дни през зимата, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата родители; бащата да заплащана на детето си Р. А. издръжка в размер на 300 лева, чрез неговата майка, считано от датата на подаване на исковата молба, а за детето З. Ю. в размер на 230 лева. Претендира и издръжка за минало време – за детето Р. А. - 3600 лева, представляваща издръжката за една година назад, считано от датата на предявяване на настоящия иск - 27.03.2023г., ведно със законната лихва и за детето З. Ю. - 2760 лева, представляваща издръжката за една година назад, считано от датата на предявяване на настоящия иск - 27.03.2023г., ведно със законната лихва. Претендира ползването на семейното жилище - къща, находяща се в гр. П., ул. „Р.” №71. Не желае издръжка от съпруга си. След прекратяване на брака желае, да нося предбрачното си фамилно име – Ю.. Претендира разноски.

1

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 06.11.2020 г. в гр. П., първи и за двамата. Преди това живеели на семейни начала. Имат три деца - Р. А. А., родена на 06.02.2005 г., Р. А. А., роден на 17.08.2006 г. и З. Ю., родена на 07.01.2016 г.. Посочва, че през 2018 г. живеели в къщата на ответника в гр. П., ***. В началото брачните им отношения били нормални. От 2011 г. заживели във Великобритания. От 2020 г. заживели в Германия. Посочва, че от началото на 2022 г. ответникът се прибрал в България и заживял с друга жена в семейното им жилище в гр. П., ***. Ищцата с децата живее в къща на майка й в гр.П..

Посочва, че когато се опитвала да поговорят с ответника, той я обиждал с непристойни и цинични изрази, с което упражнявал непрекъснат психически и физически тормоз, незачитане на човешкото й достойнство и унижение. Това му нечовешко и грубо поведение към съпругата не се променило и до настоящия момент.

Излага твърдения, че само тя се грижа за децата, като нейната майка и баща й помагали. Ответникът не се интересувал от децата, не ги търсил, не давал пари за издръжката им. Същият работил на частно като търговец на дрехи, които продавал по пазарите и реализирал добри доходи.

Счита брака си с ответника за изчерпан от всякакъв смисъл и съдържание и следва да бъде прекратен по вина на ответника.

В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат Л. М. от АК П., като молят съда да уважи исковата молба в цялост.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Г. А. не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.11.2020 г. страните сключили граждански брак в гр. П., с акт за граждански брак № 0409 от 06.11.2020 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак № 0000000409 от 06.11.2020 г. на общ. П..

Не е спорно, че страните са родители на децата деца Р. А. А., родена на 06.02.2005 г.

/пълнолетно/, Р. А. А., роден на 17.08.2006 г. и З. Ю., родена на 07.01.2016 г., което се установява и от приложените по делото заверени копия на удостоверения за раждане.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за децата се полагат от тяхната майка, която разчита на помощна на майка си. Посочено е, че ищцата живее с децата в ФР Германия, в жилище под наем, където според нейни данни имала условията да се грижи за децата. Отразено е, че детето Р. не посещава училище, а детето Зорка била записана в първи клас. При завръщането си в България живеела при сестра си в гр. П., като жилището представлявало двустаен апартамент. Състоял се от спалня, хол, кухня, баня и тоалетна. Всичко в жилището било ремонтирано и с ново обзавеждане. Посочено е, че социалните работници не са могли да се свържат с бащата на децата и да изготвят социален доклад, касаещ последния.

Ищцата е изслушана в съдебното заседание, като заявява, че желае да полага грижи за 2 децата, както и че ответникът създал друго семейство и не помагал финансово. Споделя какво представлява жилището, където отглежда децата си, както и че можела да разчита на майка си.

В проведеното съдебно заседание е изслушано детето Р. А. А., което заявява, че живее с майка си в Германия и желае да остане при нея. Посочва, че се виждал рядко с баща си.

За изясняване на фактическата страна на спора в качеството на свидетел беше разпитана А. Г. Ю. – сестра на ищцата. От показанията и се установи, че основните грижи за децата се полагат от ищцата и нейната майка. Излага твърдения, че страните се разделили в началото на 2022 г., като причината била, че ответникът живеел с друга жена, гонил сестра й и не и давал да се прибере в дома им. Посочва, че сестра й и децата живеят в Германия на квартира. Заплатата, която получавала сестра й била в размер на около 1100-1200 евро.

Твърди, че е добра и грижовна майка. Споделя, че ответникът работил във Великобритания и получавал добри пари, бил здрав и нямал други деца.

При анализа на свидетелските показания, съдът съобразни разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва: брачен иск с правно основание чл.49, ал.3 СК за прекратяване на брака на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на съпруга и небрачни искове с правно основание чл.53 СК, чл.56 СК, чл.59, ал.2 СК, чл.143 СК и чл.149 СК.

Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.

Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.

Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с изискваното от закона съдържание за една нормална брачна връзка и в отношенията между съпрузите не съществува присъщата на тази връзка общност от духовни, морални, биологични и икономически елементи. Между съпрузите са налице отношения на неразбирателство, като съпрузите трайно не изпълняват задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл.14, чл.15 и чл.17 СК. Бракът между тях не изпълнява своята социална функция и запазването му би било вредно за съпрузите, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. Установи се от събраните доказателства, че фактическата раздяла между страните е от повече от една година, както и че отношенията между съпрузите са влошени.

Съдът, за да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съобрази, че страните най-малко от около една година не съжителстват заедно и не поддържат брачна 3 връзка. Настъпилата фактическа раздяла безспорно е довело до разрушаване на брачната привързаност, взаимното доверие и разбирателство и разкъсване на брачната връзка, но от значение, в контекста на повдигнатия спор, са причините за разстройството на брачните отношения и дали същите са следствие от поведението на двамата съпрузи или само на единия от тях. С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът, който с поведението си – заживял с друга жена, гонил ищцата и не й позволявал да живее в дома им /според показанията на свидетелката А. Ю., който не са оспорени от ответника и не е ангажирал никакви доказателства в тази насока/, е довел до дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните.

По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от ищцата, съдът намира, че след прекратяване на брака жената следва да носи предбрачното си фамилно име Ю..

Страните не си дължат издръжка, с оглед заявеното от ищцата и не оспорено от ответника.

По отношение на семейното жилище:

По делото ищцата претендира да й се предостави ползването на семейното жилище в гр. П., ***. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.

Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище. Съгласно § 1 СК семейно жилище съставлява жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Не се оспорва от ответника, че жилището е семейно. Безспорно се установи по делото, че това жилище е собственост на ответника, съгласно представените справки от Агенция по вписвания. Установи се, че ответницата не притежава друго жилище.

С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставя на ищцата, то следва и на нея да бъде предоставено ползването на семейното жилище, тъй като по този начин се защитава най-добрият интерес на децата. С оглед разпоредбата на чл.56, ал.2 СК следва да бъде определен срок за ползването – докато ищцата упражнява родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца.

Относно упражняването на родителските права по отношение на децата:

За да се произнесе досежно упражняването на родителските права по отношението на ненавършилите пълнолетие деца, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.59, ал.4 СК съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод /възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение към децата, желание на родителите, привързаност на детето към родителите, пол и възраст на децата, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови условия/ като безспорно решаващо значение при решаването на този въпрос имат интересите на детето. В понятието "интереси на децата", както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и 4 възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.