Решение № 3295 от 25.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3295 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330119440 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от С. Т. срещу Г. М.. Ищецът твърди, че е политик от партия *** и народен представител, а ответникът е ***. Твърди се, че ответникът участвал в телевизионно предаване на *** г. в „Нова телевизия“, а именно „На фокус с Лора Крумова“. Участието му било свързано с това, че бил задържан от полицията малко по-рано през същата седмица. Станало ясно, че полицейската проверка била по сигнал на ищеца.

Твърди се, че в предаването ответникът се опитал да дискредитира ищеца, като показал снимки и документи и изложил следните твърдения: че ищецът по време на събитие на партия *** потрошил колата на жена, докато била вътре с малкото си дете, че ищецът е казал в интервю в кулоарите на Парламента, че в митинг в подкрепа на ответника припадат жени. Твърди се, че ответникът изложил твърдения, че Общинският съвет на Община Стамболийски е подпомогнал майката на ищеца с хиляди левове, че същата живеела в общинско жилище, предоставено от ответника, както и че същият издал заповед за бутане на незаконна постройка на ищеца на територията на Община Стамболийски. Твърди се от ищеца, че по този начин ответникът популяризирал неверни и клеветнически твърдения за ищеца и уронил репутацията му. Твърди се още, че чрез твърдението, че майката на ищеца е финансово подпомагана, се създавало внушение, че това е направено без да се следва. Ответникът уронил неговата репутация и му причинил негативни емоции, включително от това, че не е в състояние да обясни на всички хора каква е действителността. Много хора, които познавали ищеца, си съставили негативно мнение за него и започнали да разглеждат неговата личност в негативна светлина. Всеки отделен разговор, в който обяснявал истината, 1 коствал на ищеца много енергия и емоционално натоварване, като често бил прицел на обиди и цинизми. Ето защо счита, че са му причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, като иска от съда да уважи частична претенция от 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на интервюто *** г. до окончателното плащане.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска. На първо място се твърди, че ответникът не е ***, както и че никога не е бил задържан от полицията и не е имало арест на същия. Оспорва изцяло твърденията относно това какво е казал в предаването на „Нова телевизия“ от *** г. При евентуалност счита, че дори това да се установи, поведението не е противоправно, тъй като не е извършвал внушения, не е разпространил неистини или позорни обстоятелства относно ищеца, нито му е приписал извършени престъпления. Счита, че ищецът като публична личност следва да прояви търпимост към негативни мнения по негов адрес, както и че подобни изказвания не излизат извън рамките на свободата на словото. Нито едно от изявленията не съставлявало клеветническо изявление, ето защо счита, че деянията, предмет на иска, не осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъплението клевета, нито съдържат всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Намира също, че ищецът не е претърпял никакви вреди, а напротив - същият станал отново депутат, а партията, към която принадлежал, е увеличила електоралната си маса. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за основателността на който следва да са осъществени следните юридически факти: противоправно поведение на ответника, в причинна връзка с което да са настъпили сочените в исковата молба вреди по вид и размер. Вината се предполага.

Установява се от изгледаното в открито съдебно заседание предаване от ***г. „На фокус с Лора Крумова“, че на същата дата в предаването ответникът дава интервю, в което прави изказване за ищеца С. Т.. Тези факти се потвърждават и от разпитания по делото свидетел П. П.. Изказването е по повод сигнал, който С. Т. е пуснал спрямо ответника. Установява се от цитираните доказателства, че в предаването ответникът Г. М. действително казва, че по време на събитие, на партия ***, С. Т. потрошил колата на жена, докато тя била вътре в нея заедно с малкото си дете, че в интервю в кулоарите на Народното събрание С. Т. е казал, че на митинг в подкрепа на Г.

М. припадат жени и не е знаел, че там е припаднала сестра му. Г. М. показва документи в предаването, като сочи, че това са решения, с които Общинският съвет на Община Стамболийски е подпомогнал майката на С.

Т. с хиляди левове, че тази жена живее в общинско жилище, което М. й е предоставил и че ако имал зъб на Т. щял ли да се занимава с това. Ответникът казва още, че Т. е човекът, за който е издал заповед за бутане на незаконната му постройка, построена на територията на Община Стамболийски. По време на изказването си ответникът няколко пъти започва фразите си с“ за 2 този човек ли ме питате, за този човек ли говорите, който…. „ и нататък продължава с гореописаните твърдения за ищеца.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че действително е издадена заповед от 06.04.2022г. спрямо С. Т. за премахване на незаконна постройка. Тази заповед обаче не е издадена от Г. М., а от зам.кмета Т.Д. и което е по-важно, към датата на предаването не е влязла в сила.

По делото е представено съдебно решение на Административен съд Пловдив за отмяна на заповедта, постановено след коментираното предаване.

Установява се още от представените от Община Стамболийски и от ответника документи, вкл. решения на Общинския съвет на Стамболийски, че майката на ищеца е поискала предоставяне на еднократна финансова помощ през 2018г., като в искането си е посочила, че заедно с дъщеря си живеят в общинско жилище и последната има здравословни проблеми. Настанителната заповед и договора за наем от 2025г са неотносими, тъй като са след процесното предаване. Вследствие на подадената молба, ОС Стамболийски няколко пъти е отпуснал финансова помощ на сестрата на ищеца в размер на общо 900 лв. (три пъти по 200 лв. и един път – 300 лв. през м. март и октомври, 2018г., през м.февруари, 2021г. и през м. март, 2022г.).

В случая без значение е дали се касае за майката или за сестрата на ищеца. От значение е фактът, че ответникът, изкривявайки реални факти, се стреми да дискредитира ищеца, като сочи, че член на семейството на ищеца е получил хиляди левове от Общинския съвет на Община Стамболийски, докато всъщност в полза на сестра му са отпускани малки суми под формата на еднократна помощ, което е сторено при наличие на реални предпоставки за това и по установен от закона ред.

Думите на ответника, че С. Т. е човекът, който е потрошил кола, докато в нея имало майка и дете, създават внушението, че ищецът е агресивен, нарушава закона и не зачита етичните правила за поведение. Посоченото, че Т. е заявил, че на митинг в подкрепа на М. припадат жени, без да знае, че всъщност е припаднала неговата сестра, е насочено също към очертаването на негативен образ на ищеца – че същият споделя в публичното пространство непроверена и неадекватна информация. По делото не се доказа последните две твърдения да отговарят на истината, като на ответника беше допуснат свидетел още в първото заседание за оборване тезата на ищеца, но същият така и не беше доведен за разпит.

Изказването за издадена заповед спрямо Т. за бутане на негова незаконна постройка е част от общото внушение, което ответникът се стреми да направи за ищеца, тъй като М. пропуска да спомене в изказването си, че цитираната заповед все още не е влязла в сила и по този начин отново изкривява фактите в представяне образа на Т. в негативна светлина. Верен е фактът, че е издадена такава заповед, но не и констатацията, че постройката на Т. е незаконна.

Такава констатация не може да се направи до влизане в сила на заповедта, като се установи по делото, че заповедта така и не е влязла в сила, а е била отменена.

По отношение на твърдението, че ответникът е предоставил на майката 3 на ищеца общинско жилище, съдът намира, че само този израз от изявлението на М., не съставлява противоправно поведение. От една страна този факт е верен, тъй като се посочва от самата майка на Т. в молбата, с която иска предоставяне на финансова помощ през 2018г. От друга страна, казаното има друга цел, различна от това да дискредитира ищеца. Ответникът казва, че е предоставил общинско жилище на майката на Т., което нямало да стори, ако му има зъб. Следователно, с посочването на този действителен факт, ответникът се стреми да покаже своето отношение към С. Т. и да докаже, че то не е преднамерено и негативно.

Цялостното изказване на ответника, с посоченото изключение, има единна насоченост – чрез използване на недокрай верни и коректни факти, да внуши, че подалият сигнал спрямо него С. Т. е човек, който проявява насилие към беззащитните, който се изказва с непроверена и неточна информация, който нарушава закона, като има незаконни постройки и чиито близки са се облагодетелствали финансово именно от Общината, която ответникът ръководи. Начинът на представяне на изказването също подкрепя целеното внушение чрез реторичните въпроси - „за този човек ли говорите, който…..“ и показването на снимки и документи, които да създадат достоверност на казаното, но които представени пред съда не доказаха получаване на хиляди левове, нито на влязла в сила заповед за бутане на незаконна постройка.

От изложеното следва, че се установява противоправно поведение, което се състои в преднамерено изкривяване на факти, за да се внуши негативен образ на ищеца. Поведението на ответника излиза извън свободата на словото, защото не съставлява само изказване на мнение и оценка на реални действия на С. Т., а излага неверни негативни сведения за същия, с което нарушава общата забрана да не се вреди другиму.

От разпитания по делото свидетел П. се установява, че вследствие на казаното по негов адрес ищецът се притеснил. На мероприятия, по повод работата му, хората започнали да му задават неудобни въпроси дали изложеното в интервюто е вярно. Част от членовете на партията, към която членувал – ***, започнали да го критикуват, че представя партията в негативна светлина, а друга част да му се подиграват. Ищецът в продължение на около 4 месеца (***) бил по-затворен, не бил весел и не участвал така активно в парламентарния контрол в качеството си на народен представител, както преди, като споделил на св. П., че това се дължи на случая с изказването на ответника. От свидетелските показания се установиха както вредите на ищеца, посочени като вид в исковата молба, така и причинната им връзка с противоправното поведение. Вината на ответника не беше оборена.

С оглед така претърпените неимуществени вреди следва да се определи обезщетение от 3000 лв., което според съда отговаря на продължителността на вредите и на техния интензитет. Съдът намира, че претенцията не е доказана в пълния предявен размер от 5000 лв. по частичния иск от 15 000 лв. Ищецът като публична личност следва да има по-голяма търпимост към неудобни въпроси от хората и критика от съпартийците си, в сравнение с обикновения човек, тъй като е натоварен с публични функции и е нормално поведението му да бъде обект на наблюдение, въпроси и критика, независимо дали има реален 4 повод за това или не. Няма данни за някакви трайни негативни последици върху психиката или доброто име на ищеца, а само временни такива.

Въпреки това обезщетение в размер на не по-малко от 3000 лв. е оправдано от гледна точка на това, че дори публичните личности имат правото личното им достойнство да не бъде накърнявано, още повече когато ищецът се стреми да поддържа добро име в обществото заради функцията на народен представител. Това добро име е било поставено под съмнение и ищецът е бил осмиван от колеги в продължение на около 4 месеца. Понесъл е също критики, че злепоставя партията като цяло, което довело до отдръпване от иначе активната му според свидетеля роля в парламентарния контрол. В случая е намесено и семейството на ищеца, което допълнително е задълбочило неговото притеснение.