Решение № 494 от 13.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Луков

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200756 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. Ц. Н. - адв. Ц. - срещу въззивно решение № 73/16.06.2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по ВНОХД № 292/2024 г. по описа на съда.

В жалбата изрично са релевирани касационните основания по чл. 348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК - че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че наложеното наказание е явно несправедливо, като в нея имплицитно са наведени (изведени) и съображения за допуснато нарушение на материалния закон. В обхвата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се включват оплакванията, че ВТАС е допуснал съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата и доказателствените средства; че отново е нарушил забраната/стандарта на чл.303, ал.

1 и ал.2 от НПК, като е основал решението си на предположения относно начина, по който е умъртвено животното, и относно авторството на деянието; че липсват мотиви, тъй като ВТАС не е направил и изложил никакви разсъждения в насока кое го е мотивирало да постанови решението си, както и че освен преразказ на твърденията на обвинението и свидетелските показания няма нито един ред разсъждения и мотиви защо и как приема, че подсъдимият Н. Н. е автор на деянието и че е виновен по повдигнатото му обвинение. В жалбата липсват изрично изложени съображения, мотивиращи касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, но с оглед направеното искане за оправдаване на подсъдимия имплицитно се извежда претенция за нарушение на материалния закон (решение № 304 от 12.01.2018 г. по н.д. № 1

1177/2017 г., І н.о. на ВКС). Наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се обосновава с декларативното твърдение, че наложеното наказание е явно несправедливо поради това, че очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Към касационния съд е отправена молба да отмени решението на ВТАС и първоинстанционната присъда и да оправдае изцяло подсъдимия Н. Н., като е формулирано и алтернативно искане - наказанието да бъде определено към минимума. Заявена е и претенция за връщане на веществените доказателства в случай, че подсъдимият бъде признат за невиновен, респ. ако бъде счетен за виновен да се прецени кое от тях е послужило за извършване на деянието, а останалите да му се върнат.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Н. Н. адв. Ц. поддържа касационната жалба. По изложените в нея аргументи в подкрепа на заявените оплаквания, които в синтезиран вид отново поставя на вниманието на ВКС, защитникът моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на Н. Н..

Подсъдимият Н. Н. не се явява в съдебно заседание и не взема лично становище по жалбата и по атакуваното решение.

В съдебно заседание представителят на ВКП изразява мнение, че в жалбата без основание и без подкрепата на конкретни и убедителни доводи се оспорва извършения от въззивната инстанция анализ на доказателствата. Намира, че не са допуснати грешки и не са налице пропуски в установяването на фактите и техния анализ. Сочи, че контролираният съд е изградил стройна, убедителна и лишена от всякакво съмнение логическа връзка, довела до извод, че тъкмо подсъдимият Н. е отстрелял защитеното от закона животно. С оглед на това счита, че не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че решението е основано на предположения. Оценявайки дейността на АС – Велико Търново като законосъобразна, моли решението да бъде оставено в сила.

ВКС, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 10/20.10.2023 г. на Окръжен съд-Габрово, постановена по нохд № 149/2023 г. по описа на съда, подсъдимият Н. Ц. Н. е признат за виновен в това, че на 25.11.2021 г., около 10:00 часа, в района на връх /връх/ в местността /местност/, землище на /населено място/, /община/ противозаконно (в нарушение на чл. 38, ал. 1, т.

1, пр. 2 от Закон за биологичното разнообразие), унищожил (умъртвил чрез обстрел с дългоцевно ловно оръжие (карабина марка /марка/ модел /модел/ калибър /калибър/ с фабричен № N/номер/ c оптика) застрашено диво гръбначно животно - /животно/, /разред/, /семейство/, означен със знак (*) от вид по приложение № 3 към чл. 37 на Закон за биологичното разнообразие, поради което и на основание чл. 278д, пр. 1 и чл.

54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за тригодишен изпитателен срок.

Със същата присъда на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК са отнети в полза на държавата вещите, принадлежащи на подсъдимия Н. Н., които са послужили за извършване на престъплението по чл. 278д от НК, а по отношение на останалите веществени доказателства е постановено след влизане на присъдата в сила част от тях 2 да се унищожат, а друга част да се върнат на подсъдимия Н. Н..

С присъдата на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият Н. Н. е осъден да заплати направените в досъдебната и съдебната фаза на процеса разноски.

По жалба на защитника на подсъдимия срещу горната присъда пред Апелативен съд-Велико Търново е било образувано ВНОХД № 12/2024 г., приключило с постановяването на решение № 50/25.04.2024 г., с което първоинстанционият съдебен акт е потвърден изцяло.

По касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. срещу това въззивно решение пред ВКС е образувано касационно производство по н.д. 514/2024 г. по описа на съда, второ н.о. С постановеното по него решение № 452 от 24.09.2024 г. е отменено изцяло решение № 50/25.04.2024 г. по ВНОХД № 12/2024 г. на Апелативен съд-Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

След връщане на делото от ВКС пред Апелативен съд-Велико Търново е образувано ВНОХД № 292/2024 г. по описа на съда. Същото е приключило със сега атакуваното пред касационната инстанция въззивно решение № 73 от 16.06.2025 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло и подсъдимият е осъден да заплати направените пред въззивния съд разноски.

По касационна жалба на защитника на подсъдимия срещу горното (второ по ред) въззивно решение пред ВКС е образувано настоящото производство.

Касационната жалба е допустима от формална гледна точка - подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл.253 т.2 от НПК; в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок; срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

Очертаното по-горе процесуално развитие на делото сочи, че то за втори път е поставено на вниманието на касационния съд. Това предпоставя извършването найнапред на проверка за изпълнение на дадените при първото разглеждане на делото от ВКС задължителни указания по смисъла на чл. 355, ал. 1 НПК, доколкото неизпълнението им винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, за което касационната инстанция следи служебно, и предопределя осъществяване на правомощията по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК. Мотивите на предходното отменително решение на ВКС (№ 452/24.09.2024 г. по кнд № 514/24 г.) разкриват наличието на задължителни указания по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, които са в насока отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при установяването на релевантни за инкриминираното престъпление по чл. 278д от НК обстоятелства, касаещи „дали е възможно дивата коза да е била умъртвена по друг начин, освен чрез обстрел, дали свидетелите В. и К. са успели да идентифицират подсъдимия, като лицето, което са наблюдавали по-рано с биноклите си, както и дали по време на вероятната стрелба в местността е имало други лица“.

В изпълнение на тези указания апелативният съд е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е извършил допълнителен разпит на свидетелите Ц. В. и В.

К. и е назначил и приел тройна съдебно медицинска, биологическа и химическа експертиза, на която са били поставени задачи да установи дали по намереното и иззето като веществено доказателство по делото месо (трупни останки) има травми или следи от стрелба с огнестрелно оръжие; причината за смъртта на животното, датата и часа на настъпването й; както и има ли биологични следи от животинска кръв и косми по иззетите веществени доказателства - 1 бр. нож с калъф, 1 бр. точило за ножове, 1 бр. въже за почистване на цев, 1 бр. въже и 1бр. синьо горнище тип „поло“ с 3 цип, 1 бр. метеорологична станция, 1 бр. радиостанция марка /марка/ с №/номер/, като при положителен отговор да се определи род и вид на животното, на което принадлежат. Впоследствие при постановяване на решението си въззивният съд е извършил необходимият анализ както на новоприобщените, така и на всички останали доказателствени материали, имащи отношение към изясняването и установяването на посочените в отменителното решение на ВКС обстоятелства, като този анализ е в съответствие с процесуалните правила и с правилата на логическото мислене и не страда от пороци, които да се отразяват на правилността на формиране на заключенията по коментираните факти.

С оглед изложеното настоящият състав на ВКС не установи неизпълнение на дадените задължителни, според чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, указания. При повторното разглеждане на делото въззивният съд старателно е изпълнил предписанията на предходния касационен състав, поради което не са налице неотстранени, повтарящи се нарушения при установяване на визираните в отменителното решение обстоятелства, включени в предмета на доказване.

А що се касае до конкретно наведените в жалбата оплаквания, то доколкото ВКС се произнася единствено по надлежно релевирани касационни основания, се налага да бъдат направени следните предварителни уточнения, определящи пределите на настоящата касационна проверка:

В случая под формата на претенция за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.2 НПК в голяма част от съдържанието на жалбата са залегнали оплаквания срещу обосноваността на въззивното решение и в частност срещу верността и правилността на възприетите от въззивния съд фактически констатации.

Такива възражения (за необоснованост) на практика са обективирани в поголямата част от доводите, с които се оспорват изводите за авторството на деянието в лицето на подсъдимия Н. Н.. В тях се излага и собствена на защитника интерпретация на събраните доказателства, която е в насока за липсата на съпричастност на Н. Н. с умъртвеното животно и с намереното месо („Всички доказателства говорят и сочат именно на обратното, за липсата на съпричастност на Н. Н. с крайният резултат.“) и за съществуването на друг възможен начин за умъртвяването на дивата коза, респ. на друга причина за смъртта й – че „може да си е умряло от старост например“ или „от друга страна животното може да е удушено от хищник, пък дори и от кучето на подсъдимия“. Предложената в тази насока фактология е в подкрепа на лансираната и поддържана от подсъдимия в предходните инстанции версия, че той не е стрелял по дивото животно, респ. че не го е отстрелял и че то не е било умъртвено от него посредством стрелба с огнестрелно оръжие. С изтъкването на факти, отричащи съпричастността на подсъдимия към умъртвяването на защитеното диво животно и обосноваващи защитната версия за друг възможен начин на умъртвяването му, на практика се настоява касационният съд да кредитира именно дадените в този смисъл обяснения на подсъдимия за случилото се (че той не е стрелял по дивата коза и че не е съпричастен към смъртта й) и да възприеме нова, различна фактическа обстановка относно начина на умъртвяване на животното, а с това и относно авторството на деянието. Изложените в тази насока доводи не касаят годността и законосъобразността на доказателствената преценка, а достоверността на доказателствените източници, като в тях се изразява несъгласие с преценката на решаващата въззивна инстанция да не кредитира въпросните обяснения на подсъдимия, макар тя да е суверенна в упражняването на това си правомощие.