Решение № 360 от 02.10.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Пазарджик, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220200457 по описа за 2025 година Образувано е по жалба на М. И. С. от гр.Пловдив ЕГН ********** против НП №25-1818-000070 от 14.03.2025г. на началник Сектор в ОДМВРПазарджик, РУ- Пазарджик, с което на жалбоподателката за нарушение и на основание чл.174 ал.3 пр.1-во от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3-то е наложена глоба в размер на 10 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Л. Л. от АК- Пазарджик, който поддържа жалбата. В писмено становище по съществото на спора излага пространни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Счита, че деянието по чл.174 ал.3 от ЗДвП не е доказано от обективна страна, поради допуснати нарушения на нормативната уредба, регламентираща издаването на талона за медицинско изследване при направен отказ за проба с алкотест дрегер.

Твърди, че АНО не е посочил коректно приложимия закон, вменявайки на 1 жалбоподателката извършването едновременно на двете алтернативно предвидени в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП хипотези. Намира, че по този начин е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Идентични доводи излага и по отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, вменено с атакуваното НП. Моли за отмяна на обжалвания санкционен акт. Претендира и разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило бланкетно писмено становище от гл.юриск. Красимира Пенова- пълномощник на АНО, с което оспорва жалбата, като счита НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката е санкционирана с атакуваното НП за това, че на 24.01.2025г., в 00:45 часа, в гр.Пазарджик на ул.С. А., до №11, с посока на движение към бул.Георги Бенковски, е управлявала МПС- лек автомобил Мерцедес Ц 180 ***, собственост на Ф. С. С. ЕГН **********, и в 01:30 часа е отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0191. Издаден й бил талон за изследване с № 278785, ведно с 8 бр. стикери А 102017, но жалбоподателката не изпълнила и предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

Отделно от това с обжалваното

НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на процесното МПС и за това, че не е носила свидетелство за регистрация за същото. Със санкционния акт било прието, че нейното поведение съставлявало нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

По повод на това от страна на св.Б. М.- старши полицай в РУ2 Пазарджик, ОДМВР-Пазарджик, бил съставен АУАН №1173689 от 24.01.2025г. Актът бил предявен за връчване и подписване на жалбоподателката, но тя отказала да го получи, а отказът й бил редовно оформен по реда на чл.43 ал.2 от ЗАНН- с подпис на един свидетел.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателката на 20.03.2025г. Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 25.03.2025г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на процесното НП пред компетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдаржащи се в АНП, и показанията на актосъставителя- св.М. и колегите му- св.А. Й. /свидетел на съставяне на АУАН/ и св.Б. К. /свидетел на отказа да бъде подписан АУАН/ и частично от обясненията на жалбоподателката.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН вр. чл.14 ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции- констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.

3

В конкретния случай съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно лице- „старши полицай” в РУ- Пазарджик, съгласно Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи /л.4,5/. Наказателното постановление също не страда от порок досежно компетентността на издаващия го орган, доколкото същото се явява властническо волеизявление на определено в съответствие с посочената по-горе заповед длъжностно лицеНачалник Сектор в ОДМВР- Пазарджик, РУ- Пазарджик.

В същото време, съгласно нормата на чл.57 ал.2 от ЗАНН, НП се подписва от длъжностното лице, което го е издало. В настоящия случай на санкционираното лице на 25.03.2025г. е бил връчен екземпляр от атакуваното НП, който не съдържа подпис на неговия издател /приложен на корицата на делото/. Това означава, че в нарушение на чл.58 ал.1 от ЗАНН на нарушителя не е предоставен препис от наказателното постановление. Преписът от НП представлява втори екземпляр на оригинала, който следва да съдържа в т.ч. и подписа на АНО- реквизит, определящ качеството на втория екземпляр като препис на документа. При връчване на НП без подпис на издателя се създава съмнение дали на датата, на която то е регистрирано в Автоматизираната информационна система на МВР, РУ-Пазарджик, същото е разпечатано и подписано от АНО. НП като правен акт възниква с подписването му от неговия издател, а не с получаване на номер от регистрационната система.

Обстоятелствата по връчване на неподписано наказателно постановление сочат, че на адресата е връчен проект на документ. Посоченото представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не позволява да се извърши преценка дали към датата на връчване на неподписан препис от НП оригиналът на същото е било подписано от неговия издател, съобразно изискването на чл.57 ал.2 от ЗАНН. Така допуснатото съществено процесуално нарушение е достатъчно основание за цялостна отмяна на атакуваното НП.

За прецизност на настоящото изложение, съдът намира за нужно да посочи, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато и друго процесуално нарушение, свързано с изискванията за тяхното съдържание, съгласно нормите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е 4 дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП по отношение нарушението на чл.174 ал.3 от ЗДвП, не отговаря на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от дееца нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.

Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП въвежда както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. В посочената законова разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за 5 установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Казано с други думи, отделните състави /хипотези/ на нарушението, според нормата н а чл.174 ал.3 от ЗДвП са следните: 1./отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта; 2./отказ за извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози; 3./неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор; 4./неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта;

5./неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Предвид изложеното, за се приеме, че един водач на МПС извършва нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, което е основание да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност, то това е възможно както, когато той откаже да бъде изпробван по някой, така и по всички, от посочените в нормата начини. В този смисъл с обективирането в АУАН и НП на отказа за тестване с техническо средство, остава без значение дали провереният водач желае или не да даде кръвни проби за химически анализ за установяването на положителната или отрицателната употреба на алкохол и/или наркотични вещества.