Решение № 730 от 19.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно административно наказателно дело № 20241100605938 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Решение № 3126/02.07.2024 г., постановено от Софийски районен съд, НО, 13-ти състав по Административно наказателно дело № 20241110204179 по описа за 2024 година, съдът е признал обвиняемия К. Р. М. за ВИНОВЕН в това, че на 10.03.2021 г., около 03.00 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”, с регистрационен номер СВ****АМ по бул. „Цар Освободител”, с посока на движение от бул.

„Васил Левски” към ул. „Г. С. Раковски“, пред сградата на Народното събрание на Р.България, нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост на движение от 50 км в час в населено място“, като управлявал лекия автомобил със скорост от 78 км. в час, както и в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране 1 скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ - като не се съобразил със състоянието на пътя мокра и хлъзгава пътна настилка и вследствие на това предизвикал ПТП и причинил по непредпазливост на А.Д.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето - първи горен зъб вляво и травматично разклащане в тежка степен на втори горен зъб вляво, довело до неговото падане/изваждане/, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”,пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78А, ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 2 000 /две хиляди / лева и на основание чл. 78А, ал. 4, вр. чл. 343г, вр. чл. 343 от НК му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

С оглед изхода на делото съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия К. Р. М., да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 255,60 лв. - разноски в досъдебното производство.

Срещу така постановената присъда е постъпила Жалба от адвокат Н. С. от САК, защитник на обвиняемия М., в която се сочи, че вината на нейния подзащитен е останала недоказана, а пострадалата е получила нараняванията, защото не е била с поставен предпазен колан. Алтернативно се прави искане за намаляване на наказанието.

Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба, в което се изразява несъгласие с извода на Софийски районен съд, че лицето е било с предпазен колан, като в тази връзка се сочат единствено показанията на пострадалата.

Сочи се, че водещо за настъпването на пътно- транспортното произшествие е мократа пътна настилка, а обвиняемият отричал да е карал с превишена скорост и невъзможността му да спре се дължала именно на лошите атмосферни условия. В заключение отново се прави искане за оправдаване на обвиняемия или алтернативно – за намаляване на наказанието.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на 2 доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 02.10.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба, намира, че за правилното изясняване не е необходим разпит на обвиняемото лице, както и разпити на свидетели и вещи лица.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, обвиняемият К. М. не се явява, като вместо същият се явява упълномощения му защитник адвокат Н. С.- САК. Защитникът няма доказателствени искания.

Защитникът, адвокат С. поддържа изложеното от нея във въззивната си жалба. Сочи, че нейният подзащитен счита, че не е виновен за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, предвид твърдяното от него, че приятелката му, возеща се на предна дясна седалка, не е поставила предпазен колан и това е причината за средната й телесна повреда. В заключение, се моли съдът да отмени първоинстанционното решение или алтернативно, да намали размерите на така наложеното наказание.

Прокурорът счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Смята, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован, със справедливо наложено наказание, поради което, моли въззивния съд да потвърди решението на Софийски районен съд.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Пред настоящата инстанция не бе проведено въззивно съдебно следствие, при което не са приети нови доказателства и доказателствени средства.

3

Въззивният съд формира изводите си по фактите въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи на доказване – експертизи, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Част от събраните по делото гласни доказателствени средства, в съвкупност със заключенията на експертизите, съдът е кредитирал изцяло, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното:

Обвиняемият К. Р. М. е роден във Франция, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, безработен, с ЕГН **********.

На 10.03.2021 г., около 03,00 часа, в гр. София, обвиняемият е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”, с регистрационен номер СВ **** АМ по бул. „Цар Освободител” с посока на движение от бул.

„Васил Левски” към ул. „Г. С. Раковски“, със скорост от около 78 км. в час.

Разрешената скорост за движение в населено място била 50 км. в час. В автомобила на предната дясна седалка до него пътувала А.Д.Т., с поставен предпазен колан. Пътната настилка в този участък била мокра и хлъзгава.

Видимостта на пътя се осъществявала от улично осветление и фарове на движещи се моторни превозни средства. Ширината на платното за движение в била дванадесет метра, с две пътни ленти за движение във всяка посока с ширина на всяка от тях три метра.

Управляваният от обвиняемия М. лек автомобил приближил сградата на 4

Народното събрание на Република България. Тогава обвиняемият отклонил кормилото надясно, вследствие на което започнало плъзгане на превозното средство. Той се опитал да предприеме спиране, при което автомобилът се плъзнал с лявата си зона напред, отклонил се надясно, излязъл от платното за движение и навлязъл в намиращото се пред Народното събрание уширение.

На около десет метра преди лявата колона на стълбите на сградата на Народното събрание, обвиняемият се опитал да се насочи в първоначалната си посока на движение и завъртял волана на лекия автомобил наляво, но не успял. При това автомобилът се ударил с челната си дясна зона в лявата колона на стълбите пред Народното събрание, гледано срещу тях от платното за движение. Предната част на автомобила се деформирала от удара и се активирали предпазните въздушни възглавници.

В резултат на настъпилото ПТП на свидетел Т. бил избит първи горен зъб вляво и настъпило травматично разклащане в тежка степен на втори горен зъб вляво, довело до неговото отпадане /изваждане/, което довело до затруднение в дъвченето и говоренето. Частично счупени били и короните на първи и втори долен зъб вляво и първи горен зъб вдясно, както и имала разкъсноконтузна рана на лигавицата на горната устна и навяхване на шията, които довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За настъпилото ПТП бил подаден сигнал и на място пристигнали служители на СДВР. Обвиняемият отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

За да постанови обжалваната присъда, Софийски районен съд е е обсъдил подробно събраните относими гласни и писмени доказателствени средства и заключения на способи на доказване – експертизи, а именно:

Гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А.Д.Т. и Н.Л.Л. и обясненията на обвиняемия К.-А. Р. М..

Писмени доказателствени средства

– заключението на съдебномедицинска експертиза; заключението на комплексна видео и автотехническа експертиза; медицинска документация; докладни записки; скици; наказателно постановление; справки; свидетелство за съдимост;

Способи на доказване – съдебномедицинска експертиза; комплексна видео и автотехническа експертиза.

5

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда, първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция.

Без да бъдат преповтаряни изводите на Софийски районен съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно кредитируемостта на показанията на свидетел Т.. Съдът намира, че показанията на тази свидетелка са обективни и достоверни. Същите са подробни и логически последователни, непротиворечиви и кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалата доказателствена съвкупност. От изложеното от свидетел Т., се установява, че същата при движението си в автомобила е била с предпазен колан. По отношение на значимостта на поставения от свидетел Т. предпазен колан, съдът счита, че свидетелката непротиворечиво пресъздава факти, които лично и непосредствено е възприела и които са изцяло относими към предмета на доказване по делото.