Решение № 185 от 28.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело № 20212100900285 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Хелас Хем АД, ЕИК203425994, със седалище гр. София, ул. Филип Кутев№137, чрез адв.

Тихомир Горанов-АК-Варна, срещу Симперто ООД, ЕИК812020285, със седалище гр. Бургас, ул. Константин Величков №59А.

В исковата молба се твърди, че по силата на писмена заявка от 16.09.2020г. ищецът е възложил на Кристина 2008 ООД извършване на международен транспорт на стоки с дата на товарене 21.09.2020г. и място на товарене UNIGRA SPA, via Gradizza, 9В, 48017 Conselice RA Италия, c място на доставка Р. Бъргария, гр. Пловдив „Пазарджишко шосе“, с посочени GPS координати, с вид на товара: сладкарски материали. Посочва се, че Кристина 2008 ООД е възложило извършването на превоза на ответника като друг превозвач, като в заявката от Кристина 2008 ООД, освен горните данни за превоза са били посочени и регистрационен номер на автомобила собственост на ответника, с който да се извърши превоза. Ищецът поддържа, че за извършване на международния превоз е изготвена и подписана международна товарителница CMR от 21.09.2020г. по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки ( C M R ) . На 24.09.2020г. ищецът бил уведомен на електронна поща от Кристина 2008 ООД, че товарният автомобил, собственост на ответника, с който се осъществява транспорта, се е запалил и изгорял на магистралата в Република Хърватска, като целият товар бил унищожен. Със същото писмо му било изпратено копие от товарителницата, както и сключената от ответника застраховка

„отговорност на превозвача“ по полица

№

02058332/13082010010060, в която било включено и извършилото превоза 1

МПС по процесния договор за международен транспорт. Твърди, че за произшествието е издадено удостоверение изх. №511-11-05-2/36- 33/309-20 от РПУ Славонски борд – МВР на Република Хърватска. Излага, че на 25.09.2020г. по електронна поща изпратил претенция към ответното дружество за заплащане на сумата от 30 092,65 евро, представляваща стойността на натоварената и погинала стока, съобразно фактура №2342004028/21.09.2020г. с издател Unigra Srl- Италия. Във връзка с проведени разговори и кореспонденция с ответното дружество ищецът е представил и декларация за липса на застраховка в негова полза. Намира, че от датата на предявяване на рекламацията ответникът-превозвач дължи на основание чл. 27 от Конвенцията CMR и обезщетение за забавено плащане в размер на 5% годишно върху неизплатеното обезщетение по претенцията по чл.17, възлизащо на 1003 евро. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.17, ал.1 от Конвенцията/CMR/, съгласно която превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, както и на разпоредбите на чл. 67 от Закона за автомобилните превози и чл.373 от ТЗ .

Предявява обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 092,65 евро-главница-обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща стойността на натоварената и погинала стока, съобразно фактура №2342004028/21.09.2020г., издадена въз основа на сключен международен договор за превоз, както и иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 1003 евро- обезщетение за забавеното изпълнение за задължението за заплащане на обезщетението в размер на 30 092, 65 евро, считано от датата на рекламацията /претенцията/ 25.09.2020г. до 22.06.2021г. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.17, ал.1 вр. чл.23 и чл.27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.

В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, представлявано от управителя Плума Перчемлиева, чрез адв. Емилия Фотева, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва авторството, автентичността и истинността на приложените по делото електронни писма, възпроизведени на хартиен носител, които не съдържат достоверна дата. Намира, че от приложената електронна кореспонденция не се установява превоза, стоката и превозното средство, за които се отнася. По отношение на представения препис от фактура№23420004028 от 21.09.2020г. посочва, че не е подписана, няма печат, не е посочен продавач, не е отбелязано дали теглото на стоката от 19 862кг. е брутно или нетно, като не съответства на брутното и нетното тегло на 2 товара във фактурата. Възразява, че стоката, описана във фактурата не е идентична със стоката, натоварена на притежавания от ответното дружество камион, като има разминавания в графа „знаци и номера“, „брой колети“, „вид опаковка“, „вид на стоката“ в товарителницата и фактурата. Допълва, че в един от екземплярите на товарителницата има резерви и бележки от превозвача, че не е присъствал на натоварването, няма приемо-предователен протокол, като съгласно чл.9 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Според ответника в случай, че ищецът не е заплатил изцяло задълженията си по фактурата не му се следва обезщетение за погинала стока и съгласно чл. 23 от Конвенцията би се обогатил неоснователно с присъждане на претедираното обезщетение. Оспорва исковете по размер, като възразява, че претендираният размер не отговаря на максимално допустимия размер на обезщетението, предвидено в чл.23, т.3 от Конвенцията. Счита, че ищецът не посочва дали отразените цени във фактурата кореспондират на борсовия курс на такива стоки, респективно при липса на такъв с текущата цена на пазара или при липса на такава с обичайната цена на стоките от същия вид и количество. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговор от ответника е поискано конституирането на третото лице-помагач на страната на ответника ЗК Лев инс АД, ЕИК121130788, със седалище гр. София, бул. Симеоновско шосе №67А, като производството по предявения обратен иск е разделено с определение №243 от 14.04.2022г. на БОС по делото.

С определение №243 от 09.08.2021г. на БОС на основание чл.219 от ГПК е конституирано в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника ЗК Лев инс АД,

Постъпила е допълнителна искова молба в законоустановения срок, с която ищецът поддържа доводите в първоначалната искова молба, като излага допълнителни съображения за основателност на предявените искове.

Ангажира допълнителни доказателства – заявка за международен транспорт до Симперто ООД, четлив препис от ЧМР товарителницата, предоставен му от Унигра ООД. Посочва, че не разполага с оригинал на товарителницата, който се намира в изпращача Унигра ООД и останалите два екземпляра при ответника-превозвач, предоставени от изпращача. Твърди, че неоснователно 3 ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи по реда на чл.190 от ГПК оригинала на товарителницата, както и оригинала на фактурата от 21.09.2020г., като те се намират в държане на ответното дружества, не на ищеца и от своя страна ответникът отказва да ги предаде.

Допълва, че фактурата отговаря на изискванията на чл.114 ЗДДС, чл.7, ал.1 и чл.8 от ЗСч и подписът и печатът не са нейни задължителни реквизити, позовава се на разпоредбата на чл.78, ал.1 ППЗДДС. Прилага референция на товара и заявка бруто тегло на товара, като намира, че няма несъответствия в теглото на стоката съгласно товарителницата и фактура за покупка за стоката, както и експедиционна разписка за предаване на превозвача. Оспорва твърденията на ответника, че стоките, описани във фактурата не са идентични с натоварените. Липсвало отбелязване в графа 18 на ЧМР товарителницата, предоставена от Унигра ООД, че не е присъствал при товареното, като това изявление според ищеца е добавено впоследствие от превозвача. Твърди, че е заплатил изцяло цената на стоката по издадената фактура, поради което има право на обезщетение, като освен това с предаването на стоката на превозвача е станал собственик на товара.

С допълнителната искова молба ищецът е поискал на основание чл. 219 вр. чл. 372, ал.2 от ГПК като трето лице-помагач на негова страна да бъде конституирано Кристина 2008 ООД, ЕИК200146808, със седалище гр.

Пазарджик.

С определение от 25.01.2022г. по делото БОС е уважил искането за конституиране на Кристина 2008 ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

В постъпилия допълнителен отговор в преклузивния срок ответникът твърди, че според Правилата на Унигра ООД относно коронавирус шофьорите нямат право да напускат камионите и не присъстват при товаренето. Моли съдът да задължи ищеца да представи заверено от Унигра ООД копие от товарителницата, както и приложените електронни писма на електронен носител.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена заявка за международен транспорт, с която въз 4 основа на референция за товарене 0020015634 ищцовото дружество Хелас Хем АД е възложило на третото лице-помагач Кристина 2008 ООД извършването на транспорт от транспортен пункт Unigra Srl на територията на Република Италия до разтоварен пункт на Хелас Хем, находящ се в гр.

Пловдив на територията на Република България с предмет сладкарски материали с общо бруто тегло не повече от 21 500кг. в 28 европалета и дата на товарене 21.09.2020г.

Приложена е международна СМР товарителница, екземпляр за превозвача, в графа 16 на която като превозвач е посочен ответникът Симперто ООД, като изпращач в графа 1 Унигра Срл и като получател на стоката 21 181,924 кг. бруто сладкарски изделия в графа 2 е посочено Хелас Хем АД. Превозът се осъществява с товарен автомобил рег.№***** и полуремарке с рег.№*****.

Правната уредба на договора за международен автомобилен превоз на стоки се съдържа в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ №1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 год. /ДВ бр.61 от 05.08.1977 год./ и в сила за Република България от 18.01.1978 год., която в случая е приложимото право в отношенията между страните в съответствие с чл.1 от Конвенцията след като мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни договарящи държави по Конвенцията. В чл.3, ал.1 КМЧП е предвидено, че разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон, като съгласно ал.2 при прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане. Независимо от липсата на обнародване на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), каквото изискване се съдържа в разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, компетентният български съд е длъжен да приложи съдържащите се в Конвенцията норми, влезли в сила съгласно предвидените в нея условия, съобразявайки, че като специална уредба имат приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право.

5

Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, като съгласно чл.4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение.

С исковата молба е ангажирана фактура№2342004028 от 21.09.2020г., издадена от Унигра Срл за продажба на Хелас Хем АД на 21 181,9324 кг. бруто сладкарски изделия на стойност 30 092,65 евро.