Решение № 1826 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1826 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100502702 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 07.02.2025г., постановено по гр. дело № 21278/2022г. по описа на СРС, 64-ти състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. Д. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2864,84 лева – цена за топлинна енергия до имот, находящ се на адрес гр. София, ж. к. „********, аб. № ******** за периода от м.08.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законна лихва от 17.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 410,90 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2019г. до 02.09.2021г. и сумата от 46,14 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 2938,47 лева и за периода м.05.2018г. – м.07.2018г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 421,45 лева, както и изцяло иска за сумата от 9,65 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за услуга дялово разпределение за период на забавата от 01.10.2018г. до 02.09.2021г. С решението е осъдена Т. Д. В. да плати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 406,82 лева – разноски за производството и сумата от 111,50 лева разноски за заповедното производство. С решението е осъдена „Топлофикация София” ЕАД 1 да плати на адв. С.Й. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 36,41 лева – адвокатско възнаграждение за производството. С решението е осъдена „Топлофикация София” ЕАД да плати на адв. К.И.Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1,13 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Т. Д. В., с която се обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 410,90 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 02.09.2021г. В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2019/2020г., издадена през месец юли 2020г., респ. за отоплителен сезон 2020/2021г., издадена през месец юли 2021г., разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди било настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане- общата фактура за периода била издадена на 31.07.2020г., а 45-дневният срок бил изтекъл на 15.06.2020г., респ. на 15.06.2021г. Поддържа, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът бил изпаднал в забава след покана, каквато ищецът не твърдял и не доказал да бил отправил. Сочи, че искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия бил неоснователен и следвало да се отхвърли изцяло. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която било признато за установено, че дължи сума в размер на 410,90 лева, мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 02.09.2021г. и да отхвърли исковата претенция в тази част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Изложени са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика бил взел мотивирано и обосновано решение. Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, не е подал отговор на въззивната жалба.

Решение от 07.02.2025г., постановено по гр. дело № 21278/2022г. по описа на СРС, 64-ти състав в частите, с които е признато за установено по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Т.

Д. В. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 2864,84 лева – цена за топлинна енергия до имот, находящ се на адрес гр. София, ж. к. „********, аб. № ******** за периода от м.08.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законна лихва от 17.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 46,14 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.09.2021г. (дата на подаване на заявление за 2 издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и с които е отхвърлен иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 2938,47 лева и за периода м.05.2018г. – м.07.2018г., вкл. и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 421,45 лева, както и изцяло иска за сумата от 9,65 лева –обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за услуга дялово разпределение за период на забавата от 01.10.2018г. до 02.09.2021г., като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В конкретния случай първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уважен до размера от 2864,84 лева- цена за топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № ******** за периода от м.08.2018г. до м. 04.2020г.

Следователно съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК, решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно установените със сила на присъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно валидно възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Т.е. на етапа на въззивното производство е установено съществуването и размера на главния дълг.

Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по който единствено въззивният съд дължи произнасяне съобразно принципа на ограничения въззив, е свързан с изпадането на ответника в забава. По този въпрос въззивният съд намира следното:

По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на 3 фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия.

Релевираното от въззивника възражение, че вземането за главница ставало изискуемо след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал.

2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, „Топлофикация София“ ЕАД не претендира такава лихва. Напротив, видно от приетите съобщения към фактури и счетоводна справка, мораторната лихва върху главниците по общите фактури се претендира от първия ден след изтичането на 45-дневния срок за плащане считано от датата на издаване на съответната обща фактура. В конкретния случай най-ранната обща фактура за отоплителния сезон м.05.2018г. до 04.2019г. е издадена на 31.07.2019г., а лихва се претендира от 15.09.2019г. Т.е. претендира се мораторна лихва именно 45 дни след издаването на общата фактура в съответствие с горецитираните общи условия. В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в Решение № 4369 от 19.07.2024г. на СГС по в. гр. д. № 12438/2022г., Решение № 2128 от 11.04.2024г. на СГС по в. гр. д. № 10008/2022г., Решение № 6492 от 02.12.2024г. на СГС по в. гр. д. № 6415/2024г., Решение № 7094 от 20.12.2024г. на СГС по в. гр. д. № 7454/2024г., Решение № 10 от 03.01.2025г. на СГС по в. гр. д. № 7049/2024г., Решение № 1034 от 20.02.2025г. на СГС по в. гр. д. № 5311/2024г. Решение № 2937 от 17.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 560/2023г., Решение № 865 от 13.02.2025г. на СГС по в. гр. д. № 3375/2024г., Решение № 1152 от 27.02.2025г. на СГС по в. гр. д. № 9690/2024г., 4