Решение № 3004 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3004 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100510822 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение от 26.10.2021 г., постановено по гр. дело № 74586/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 119 състав, ответниците са осъдени да заплатят разделно на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, както следва: 1./ Ц.

К. е осъдена да заплати сумата от 264,07 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата от 22,01 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.09.2018 г. до 24.01.2019 г.; сумата от 15,61 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.12.2018 г., както и сумата от 2,13 лв. обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 31.01.2016 г. до 24.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 20.12.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 270, 26 лв. главница за топлинна енергия и 23,22 лв. мораторна лихва, както и до размера на главницата за дялово разпределение от 27,71 лв. и 4,15 лв. мораторна лихва; 2./ ответникът И. К. е осъден да заплати сумата от 66,02 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата от 5,50 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.09.2018 г. до 24.01.2019 г.; сумата от 3,91 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.12.2018 г., както и сумата от 0,53 лв. обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 31.01.2016 г. до 24.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 20.12.2019 г. до 1 окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 67,57 лв. главница за топлинна енергия и 5,80 лв. мораторна лихва, както и до размера на главницата за дялово разпределение от 6,18 лв. и 1,04 лв. и 3./ ответницата Р. К. е осъдена да заплати сумата от 66,02 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата от 5,50 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.09.2018 г. до 24.01.2019 г.; сумата от 3,91 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.12.2018 г., както и сумата от 0,53 лв. обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 31.01.2016 г. до 24.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 20.12.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 67,57 лв. главница за топлинна енергия и 5,80 лв. мораторна лихва, както и до размера на главницата за дялово разпределение от 6,18 лв. и 1,04 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците в осъдителните части с релевирани доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице облигационна връзка между ищцовото дружество и ответниците. Заявява се, че независимо от притежанието на собствеността върху процесния недвижим имот и вещно право на ползване, в конкретния случай е налице договор по смисъла на чл. 149, ал.1, т. 6 ЗЕ, който е сключен въз основа на молбадекларация за откриване на партида, подадена от Ц. К.. Оспорва се и претенцията за лихва върху главницата за топлинна енергия като неоснователна и недоказана. Възразява се срещу дължимостта на сумите за услуга дялово разпределение също като неоснователни и недоказани.

Поддържа се, че дружеството не е съобщило на клиентите ред и начин за заплащане на услугата съгласно чл. 36, ал. 2 от ОУ. Предвид недължимостта на главницата за дялово разпределение, като недължими се оспорват и претенциите за лихва върху тази главница. Предвид изложеното се иска ревизиране на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД. Становище не е депозирано и от третото лице – помагач „Топлоконтрол“ ООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните 2 по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение в обжалваната част. В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца

„Топлофикация

София“

ЕАД искове първоинстанцинното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретния случай основният довод, изложен във въззивната жалба е, че ответниците не са клиенти на топлинна енергия и услуга дялово разпределение по смисъла на Закона за енергетиката. Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен 3 газ за собствени битови нужди. Ответниците не са оспорили нито с подадения от тях отговор на исковата молба, нито с подадената въззивна жалба качеството им на собственици на процесния недвижим имот. Напротив както с отговора на исковата молба, така и с въззивната жалба заявяват, че и тримата ответници притежават право на собственост и са носители на вещно право по смисъла на чл. 153 ЗЕ върху топлоснабдения имот. Основното им възражение в тази връзка е, че е налице индивидуален договор, който е сключен с ответницата Ц. К.. По отношение на това възражение следва да се отбележи, че подаването на молба-декларация за откриване на партида при топлофикационното дружество е действие по изпълнение на задължението на клиентите на топлинна енергия по ОУ, а именно да се уведомява топлинното дружество в случаите на промяна на собствеността. Следователно подаването на такава молба от един от съсобствениците само по себе си не променя този извод, тъй като в конкретния случай задълженото лице е нормативно определено - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Разпоредбата е съобразена с предположението за фактическо използване на веща от носителите на вещното право. В случая няма доказателства за различно фактическо положение в топлоснабдявания имот през процесния период, включително за установено владение от един от съсобствениците. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод са и мотивите към в т.1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява да е налице такава хипотеза. Неоснователни са доводите на ответниците и относно недължимостта на възнаграждение за услуга дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ на топлофикационното дружество, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от Продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. Заплащане на топлинната енергия и услуга дялово разпределение е уредено подробно в разпоредбите на чл. 30 и следващите от ОУ на топлофикационното дружество. По отношение на оплакването, направено за първи път с депозираното становище вх. № 35345/12.04.2023 г., че сумите по исковата молба не съвпадат със сумите по съдебните експертизи, настоящата инстанция обръща внимание, че и съдебнотехническата и съдебно-счетоводната експертизи са изслушани и приети от първоинстанционния съд като обективни и компетентно изготвени и същите не са оспорени от страните. Отделно от това, съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, съдът може да определи размера по своя преценка въз основа на събраните по делото доказателства.

4

Предвид изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

В настоящото производство на въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не следва да се присъждат разноски, тъй като дружеството не е подало отговор на въззивната жалба, нито е изпратило процесуален представител в съдебно заседание, а е подало само бланкетна молба, с която е оспорило въззивната жалба и е поискало присъждане на разноски.

Воден от горното, СЪДЪТ