Решение № 111 от 30.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Захариев при участието на секретаря Цветелина Бакалова като разгледа докладваното от Симеон Захариев Търговско дело № 20245300900428 по описа за 2024 година

„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ПИБ АД/, съдебен адрес: град ****, твърди, че на 11.08.2020 г. между дружеството „М-ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС“ ЕООД, ЕИК 201787642, като кредитополучател, от една страна, и ПИБ АД, от друга страна, е бил сключен Договор №006LDS000357/11.08.2020 г. за банков кредит (Договора за кредит), с който договор банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 287 400 лева. Договорът за кредит бил подписан и от ответницата С. И. С., ЕГН ********** в качеството на съдлъжник, отговарящ солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора за кредит. Сумата по кредита била усвоена изцяло от кредитополучателя. На 13.10.2022г. към договора за кредит бил подписан Анекс №1, с който страните се договорили използвания кредит да се погасява по нов Погасителен план Приложение №2, неразделна част от Анекс №1, както и били предоговорени някои други условия по договора за кредит. На 20.03.2023г. към договора за кредит бил подписан Анекс №2, с който страните се договорили използвания кредит да се погасява по нов Погасителен план- Приложение №3, неразделна част от Анекс №2, както и били предоговорени някои други условия по договора за кредит.

Ищецът твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 20.04.2023 г. общо 284 дни към 28.01.2024 г. включително.

По кредита били просрочени 9 /девет/ вноски за главница с общ размер:

31 923.80 лева /тридесет и една хиляди деветстотин двадесет и три лева и осемдесет стотинки/. Общият размер на просрочените вноски по главница, съгласно погасителен план Приложение №3 към договора за кредит, към датата на извлечението е 3264.93 лева, а считано от датата на предсрочна 1 изискуемост на кредита - 15.01.2024 г., общият размер на просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница по погасителен план към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената сума е 31 923.80 лева.

По кредита били просрочени 9 /девет/ вноски по лихва с общ размер 1 380.67 лева /хиляда триста и осемдесет лева и шестдесет и седем стотинки/. Общият размер на просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителен план -Приложение №3 към договора за кредит към датата на извлечението е 1 265.46 лева, а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита 15.01.2024 г., общият размер на просрочената договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителния план към датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва е 1 380.67 лева.

Ищецът излага твърдения, че с покана, връчена чрез ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, с район на действие ОС Пловдив, „Първа инвестиционна банка" АД уведомила и поканила „М-ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС" ЕООД, ЕИК 201787642 като кредитополучател, да погаси просрочените задължения по договора за кредит и му предостави седемдневен срок за погасяване. На длъжника било указано, че в противен случай, при непогасяване на задълженията в предоставения срок и без да бъде изпращано повторно уведомление, Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички предвидени в закона действия за принудително изпълнение. Поканата била връчена на длъжника на 17.11.2023г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предоставеният на длъжника седемдневен срок изтекъл, но длъжникът не погасил задължения си по горепосочения договор за кредит.

С покана, връчена чрез ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, с район на действие ОС Пловдив, „Първа инвестиционна банка" АД уведомила и поканила С. И.

С., ЕГН ********** като съдлъжник, да погаси просрочените задължения по договора за кредит и й предоставила седемдневен срок за погасяване. На длъжника било указано, че в противен случай при непогасяване на задълженията в предоставения срок и без да бъде изпращано повторно уведомление, Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички предвидени в закона действия за принудително изпълнение. Поканата била връчена на длъжника на 18.11.2023г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предоставеният на длъжника седемдневен срок изтекъл, но длъжникът не погасил задължения си по горепосочения договор за кредит.

Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 15.01.2024 г. На 29.01.2024 г., банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т.2 от ГПК. Районен съд град Пловдив по ч.г.д №1627/2024 г. уважило искането на банката и разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците. На основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, банката образувала изпълнително дело №207/2024г. По описа на частен съдебен изпълнител Стефан Горчев с рег. № 825 с район на действие Окръжен съд гр. Пловдив срещу ответниците. На 11.06.2024г. в банката се получило съобщение по ч.г.д №1627/2024г. по описа на Районен 2 съд Пловдив, с което било указано, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжниците и че взискателят може да предяви иск относно вземането си предмет на заявлението.

Ищецът моли да се признае за установено, че „М-ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС" ЕООД, ЕИК 201787642, представлявано от С. И. С., и С. И. С., на основание гореописаната правна и фактическа обстановка, дължат солидарно на ищеца „ПИБ“ АД с ЕИК 831094393 следните суми: 31 923.80 лева непогасена, просрочена главница, както и лихви в размери и периоди, подробно посочени в петитума на исковата молба.

Ответниците С. И. С., с адрес: гр. **** и М - ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС ООД, ЕИК 201787642, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

Янко Сакъзов № 13, ет. 4, двамата чрез адвокат С. Н. М., вписан в Адвокатска колегия-гр. Пловдив, съдебен адрес: гр. ****, оспорват предявените искове.

Правят възражение за нищожност на основание чл.26 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 11.3, чл.11.4 и чл.30.1 първо тире от договора за банков кредит поради противоречие с разпоредбата на чл. 20а ал.2 от ЗЗД, тъй като договорите могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие, но не и едностранно по усмотрение на една от страните в правоотношението. Въз основа на посочените разпоредби ищецът увеличавал лихвените проценти по възнаградителни и наказателни лихви по договора без съгласието на другите страни по него, а освен това подобни действия на едната страна спрямо другата, макар и да се касае за търговци, счита, че противоречат на добрите нрави. Правят възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на предвидените в договора и анексите неустойки за забава по клаузата на чл. 19 от договора, която е в размер противоречащ на добрите нрави. Освен това същата била изменяна по размер едностранно чрез изменението на приложимия лихвен процент по договора. Правят възражение за това, че не са се съгласявали с тарифата за таксите комисионните на ищеца и с нейните последващи едностранни промени, чрез които са въвеждани нови и нови по размери такси и комисионни. С оглед на нищожността на клаузите за изменение на възнаградителните лихви и на клаузите за наказателни лихви /неустойки / погасените с тях суми следвало да се приспаднат от задължението по главница. Възразяват, че към датата на твърдяната настъпила предсрочна изискуемост 15.01.2024г, липсва неизпълнение при приложението на договора без нищожните увеличения на лихви, нищожните наказателни такива и събираните такси и комисионни. Правят възражение за това, че дори твърдяното неизпълнение в общ размер на 1380.67 лева да е факт, то с оглед размера на кредита и изпълнената част от него е несъществена. В същото време, съгласно твърденията в исковата молба просрочията са само по лихва, въпреки че в поканите за обявяване на предсрочна изискуемост тези просрочия са посочени като главница. Възразява за ненадлежно връчване на изявлението за предсрочна изискуемост, тъй като съгласно удостоверяването на призовкаря същият е разговарял по телефона със солидарния длъжник и управител на дружеството, който е бил в обективна невъзможност за получаването на документите, въпреки това е пристъпено към процедурата по чл.47 от ГПК, която не е спазена, тъй като уведомлението не било пуснато в 3 пощенската кутия.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не се спори, че на 11.08.2020 г. между ответното дружество „М-ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС“ ЕООД, ЕИК 201787642, като кредитополучател, от една страна, и дружеството ищец ПИБ АД, от друга страна, е бил сключен Договор №006LD-S000357/11.08.2020 г. за банков кредит (Договора за кредит), с който договор банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 287 400 лева. Не се спори, че Договорът за кредит бил подписан и от ответницата С. И. С., в качеството на съдлъжник, отговарящ солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора за кредит, както че сумата по кредита била усвоена изцяло от кредитополучателя.

Няма спор и за това, че н а 13.10.2022г. към договора за кредит бил подписан Анекс №1, с който страните се договорили използвания кредит да се погасява по нов Погасителен план - неразделна част от Анекс №1, както и били предоговорени някои други условия по договора за кредит. На 20.03.2023г. към договора за кредит бил подписан Анекс №2, с който страните се договорили използвания кредит да се погасява по нов Погасителен план неразделна част от Анекс № 2, както и били предоговорени някои други условия по договора за кредит.

По делото е приложено ч.гр.д. № 1627/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХV-ти гр.с-в. От него се установява, че на 29.01.2024 г., банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т.2 от ГПК. Съдът е уважил искането на банката и разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците.

На основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, банката образувала изпълнително дело № 207/2024г. по описа на частен съдебен изпълнител Стефан Горчев с рег. № 825 с район на действие Окръжен съд гр. Пловдив срещу ответниците.

На 11.06.2024г. в банката се получило съобщение по ч.г.д №1627/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, с което било указано, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжниците и че взискателят може да предяви иск относно вземането си предмет на заявлението.

При така събраните и безспорни между страните доказателства и факти, съдът намира предявените искове за допустими.

Разгледани по същество, съдът намира същите за основателни.

Първият спорен между страните въпрос е дали сключеният между страните договор е действителен или не.

Ответниците са направили възражение за нищожност на основание чл.26 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 11.3, чл.11.4 и чл.30.1 първо тире от договора за банков кредит поради противоречие с разпоредбата на чл. 20а ал.2 от ЗЗД, тъй 4 като договорите могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие, но не и едностранно по усмотрение на една от страните в правоотношението. Въз основа на посочените разпоредби ищецът увеличавал лихвените проценти по възнаградителни и наказателни лихви по договора без съгласието на другите страни по него, а освен това подобни действия на едната страна спрямо другата, макар и да се касае за търговци, счита, че противоречат на добрите нрави.

Съдът намира това възражение за недоказано.

По делото е изслушано заключение по допусната съдебно счетоводна експертиза, изготвена от в.л. П. Т.. То не е оспорено от страните и като непротиворечащо на събраните по делото доказателства, съдът го кредитира изцяло. В заключението е посочено ясно, че не се установява за времето на договора, ищецът да е увеличил по свое усмотрение и без съгласие на другата страна лихвените проценти по договора. Напротив, условията по договора били предоговаряни по взаимно съгласие на страните. Следователно, дори да е налице теоретичната възможност за едностранна промяна, то тя не се установи да е прилагана от банката, респ.това не би могло да доведе до нищожност на целия договор. Лихвените проценти, прилагани от банката, са съобразно уговореното между страните.