Определение № 270 от 19.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. В. Търново, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20254100500094 по описа за 2025 година За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ”КРЕДИРЕКТ“ЕООД въззивна частна жалба против Определение № 2347/24.10.2024г. , постановено по гр.д. № 278/2024г. на Районен съд- В.

Търново, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК, подадена от ответника ”КРЕДИРЕКТ“ЕООД, за изменение на Решение №1139/06.08.2024г. по гр.дело 278/2024г. по описа на ВТРС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като неоснователна.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, както следва :

Първоинстанционият съд е постановил определението си в противоречие с констатнтата съдебна практика, съгласно която при направено възражение от ответната страна преценката за наличие на матераилна затруденост при искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 , ал.

2 от ЗАдв следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото.

Жалбоподателят твърди, че е поискал да се съберат доказателства в подкрепа на твърдението му, че лицето, на което е предоставена безплатна правна помощ по горния текст от ЗАдв не е материално затруднено, но съдът не е разгледал това искане.

Според жалбоподателя клиентът на пълномощника на насрещната страна е декларирал пред пълномощника си неверни данни, като при това положение положеният от адвоката труд следва да бъде заплатен от страната.

По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение се навежда оплакване, че то не съответства на критериите за обоснованост и справедливост. Така според жалбоподателя е нарушен принципът, че 1 възнаграждението на адвоката не може да бъде източник на неоснователно обогатяване.

Развиват се подробни съображения, като се отправя молба към съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно разноските, а при условията на евентуалност- да намали възнаграждението на пълномощника на насрещната страна .

В законоустановения срок ответникът по жалба оспорва наведените в нея оплаквания, като сочи, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика не е относима към конкретния казус.

Моли съда да потвърди обжалваното определение , като се позовава на съдебна практика.

В.търновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна , по следните съображения :

Спорът, който настоящата инстанция следва да разреши е дали на процесуалния представител на ищеца по делото - В. Т. В., е следвало да се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В този смисъл е и подадената от ”КРЕДИРЕКТ“ЕООД пред първоинстанционния съд молба за изменение на Решение №1139/06.08.2024г. по гр.дело 278/2024г. по описа на ВТРС в частта му за разноските, като е поискано възнаграждение да не се присъжда.

По делото с цитираното решение частично е уважена исковата претенция на В. Т. В. срещу ”КРЕДИРЕКТ“ЕООД. Този изход на спора предполага присъждането на разноски в полза на ищеца, а при наличието на предпоставките на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – и на неговия пълномощник, съобразно уважената част от иска.

Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, В.

Т. В. и неговият пълномощник – адвокат А. Д. – САК , са се договорили, че адвокатът ще предостави безвъзмездно правна защита и съдействие на клиента си, на основание чл. 38 , ал. 1 , т. 2 от Закона за адвокатурата. В договора изрично е посочено, че клиентът е материално затруднено лице съгласно сочения законов текст.

Наличието на такава клауза в договора за правна защита и съдействие е достатъчно основание при решаване на спора в полза на клиента, на неговия адвокат да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Преценката дали клиентът отговаря на критериите на закона за оказване на безплатна правна помощ принадлежи изцяло на адвоката и не е необходимо пред съда да се доказва наличието на предпоставките на посочената в договора за правна защита и съдействие хипотеза на закона, на която страните 2 по договора се позовават, за да уговорят безплатното предоставяне на правна защита и съдействие.

Това тълкуване на закона е наложено от константната съдебна практика.

Въззивният съд изцяло го споделя.

В този смисъл определението на първоинстанционния съд не е постановено в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика, която, освен че няма задължителен характер за съда, е и неотносима към конкретния казус.

Настоящата инстанция не намира за необходимо да обсъжда и анализира изцяло посочените от жалбоподателя съдебни актове, като е достатъчно да посочи, че фактите, въз основа на които съдилищата, постановили актовете, са направили своите изводи, се различават съществено от фактите по настоящия казус.

По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение, въззивният съд намира, че определеният от първоинстанционния съд размер отговаря на критериите, посочени в чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно – възнаграждението е обосновано и справедливо. То е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с обема на положения от пълномощника на ищеца труд в рамките на производството пред първата инстанция.

В настоящото производство въззивният съд не дължи анализ на цитираната практика на СЕС , поради което счита, че е нужно да посочи единствено това, че цитираното от жалбоподателя решение на СЕС не е относимо към определянето на конкретния размер на адвокатското възнаграждение в настоящия казус, доколкото съдът не се позовава на наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за да го определи.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно определение ,предвид което същото следва да се потвърди.

Водим от горното, В.търновският Окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2347/24.10.2024г. , постановено по гр.д. № 278/2024г. на Районен съд- В. Търново.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4